Акт от 23.12.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е № 551

23.12.2019г., гр.Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия

КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №876 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.

27, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на С.К.В. ***, чрез адв. И.,*** против Заповед № 10-00-2376/31.10.2019г. на Кмет на Община Стара Загора, в частта й и на определената оценка на отчуждаваната реална част от 67,00 кв.м. от ПИ 366, целия от 553 кв.м., находящ се в с. Богомилово.

Жалбоподателката сочи, че в тази си част оспорваната заповед била издадена в разрез със закона /чл.22, ал.10 от ЗОбС/, която норма определяла срок на актуалност на пазарната оценка – не по-рано от три месеца. В случая обаче заповедта за отчуждаване била издадена на 31.10.2019г., а изготвената в хода на административното производство пазарна оценка била от дата м. април 2019г.

Определената от органа оценка била по-ниска от действителната пазарна цена за района. Посоченият размер на паричното обезщетение за процесния имот не била определена въз основа на пазарните цени на имот със сходни характеристики, които се намирали в близост до отчуждавания имот. Те били значително по-високи, поради което не била съобразена и разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС.

На следващо място се сочи, че оценката не била съобразена с настоящото състояние на имота, в следствие на направени в него подобрения и не бил съобразен чл.22, ал.5 от ЗОбС. Имотът имал изградена пред 1996г. ограда, която не била остойностена. Не били съобразени при оценката и посадените в имота 5 овошки и пет лози. Нито един от тези факти не бил включен при определяне на сумата за обезщетение.

В заключение се сочи, че административният орган определил оценка под пазарната такава и така нарушил чл.22, ал.12 от закона. Не били съобразени подобренията, които се засягали от отчуждението, вкл. не била извършена оценка на засягащите се от същото трайни насаждения, съгласно чл.5, т.6 и чл.14 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения.

По тези съображения се моли съда да постанови решение с което да измени оспорената заповед, като увеличи размера на определеното обезщетение до пазарната стойност на имота на 1 550 лв. и отделно да присъди остатъчна стойност на подобренията – ограда и овощни насаждения и лози в размер на 1800лева.

Моли за присъждане на разноските по делото.

Оспорващата, редовно призована в с.з. се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата и представя писмена защита.

Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощник, която пледира за постановяване на решение, съобразно експертизата по изготвеното заключение. Счита за неоснователни доводите за по-висока оценка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствения материал по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния имот, понастоящем съставлява ПИ 366 от кв.59 по плана на с. Богомилово, целия с площ от 553 кв.м., съгласно нот.акт за дарение от 23.01.1973г. /л.15/.

Във връзка с откриване на процедура по отчуждаване на части от имоти, собствен на физически лица, за изграждане на улица от о.т. 162-166, между кв.

59 и кв.60 на с. Богомилово до Директор „ФБСД“ при Община Стара Загора било изпратено писмо от Дир. Дир. „ОССП“, в което била поискана информация за размера на данъчните оценки на отчуждаваемите се части от посочените в писмото имоти, сред които и този на оспорващата /т.3/. В отговор на писмото, било изпратено до Директор дир. „ОССП“ при Община Стара Загора друго такова, според което за отчуждаваемата се част от 67,00 кв.м. от ПИ №501.366, кв.59 по действащия план на с. Богомилово данъчната оценка се равнявала на 237,68лв.

Като част от преписката се съдържа Оценителски доклад за определяне на пазарна стойност на ид.ч. от имоти, отчуждавани за улица в кв.59, с.

Богомилово, Община Стара Загора, изготвен от Ю.К., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност, издаден от Камарата на независимите оценители в България. Видно от същия, обект на оценката е била и частта от 67 кв.м. от ПИ, собствен на оспорващата, като ползвания стандарт и метод на оценка се базира на концепцията за определяне на „справедлива пазарна стойност“. Според посоченото в т.7 от оценителния доклад, датата на оценката била към 24.04.2019г. и със срок на валидност шест месеца. Според експерта и приложените от него методи на оценка на недвижимите имоти, за целите на настоящата оценка била предложена пазарна стойност на отчуждаваемите части от имоти в размер на 12 лв./кв.м., или за процесните 67,00км.в. стойността на обезщетението се равнявала на 804 лв. без ДДС.

Съгласно Протокол от 16.07.2019г. и от 17.07.2019г. и на осн. чл.25, ал.1 от ЗОбС на информационното табло на Община Стара Загора и на Кметство с.

Богомилово било поставено обявление /л.25/ за предстоящо отчуждаване на ПИ, както и се удостоверява публикуване на обявлението на сайта на Община Стара Загора /л.29-30 и л.32/. Обявлението било публикувано и в два национални ежедневника /в-к Телеграф и в-к Монитор на 24.07.2019г./. Обявлението било публикувано и в едни местен ежедневник на 12.08.2019г., л.26.

На 31.10.2019г. вр.и.д. Кмет на Община Стара Загора /съгласно Решение № 2490 от Протокол № 47 от заседание на ОбС Стара Загора от 26.09.2019г./, издал процесната заповед за отчуждаване на реална част от 67,00кв.м. от РИ 366, в кв.

59 по плана на с. Богомилово и било определено за същата обезщетение в размер на 804лв., съгласно определената от независим оценител пазарна оценка. Видно от л.23 и л.24 от делото, заповедта била поставена на информационните табла на Община Стара Загора /на 01.11.2019г./ и на Кметство с. Богомилово /на 04.11.2019г./.

Жалбата е подадена на 14.11.2019г. директно пред съда.

По искането на оспорващата страна, Съдът назначи комплексна съдебно оценъчна и агрономическа експертиза, ВЛ по която представят заключението, което страните приеха без възражения. Съгласно представеното заключение и констативната част по т. 1, ВЛ при извършена проверка на място в ПИ 366, от кв.59 по плана на с.Богомилово, установяват, че процесната квадратура е получена от 20 х 2 + 9 х 3 м., което се равнявало на 67 кв.м. и че в тази част имало изградена сграда на тоалетна, временен навес и стопански постройки, както и метална ограда и пътека с ширина от 0,90кв.м. от бетонови плочи и бордюри. В ид.ч. от ПИ нямало изградени елементи на инженерната инфраструктура, около имота нямало изпълнена вертикална планировка. Посочени са и други характеристики на имота.

Използваният от експерта метод на оценка бил този на пазарните сравнения. В табличен вид са дадени двадесет и две сделки, с предмет ид.ч. от ПИ в регулацията на с. Богомилово, които са вписани в Агенция по вписванията, като средно получeната цена на кв. м. /подробно изяснен механизъм в с.з./ се равнявала на 13,67лв./кв.м. или 67,00кв.м. по 13,67лв., равно на 915,89лв. или закръглено - 916 лв.

Съгласно отговора на задача две, ВЛ приемат, че предмет на оценка на включени в процесните 67,00 кв.м. подобрения са, както следва: за ограда от телена мрежа и метални колони от 29 л.м., вкл. и за разваляне и преместване – 580 лв.; за пътеката от 0,90м., вкл. разваляне и направа -0 155,28лв; за бетоновите борюдюри на пътека с дължина 27 л.м., вкл. разваляне и полагане – 158,50лв. или общо 893,78лв., закръглено 894 лв.

От установените при огледа на място трайни насаждения, оценени по Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, същите били оценени от експерта на 353 лв. В заключението и в с.з. се посочва изрично, че така оценяваните насаждения се намирали изцяло в процесната част от 67,00кв. м. от ПИ, собствен на жалбоподателката.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта на оспорването - жалбата, като подадена от активно легитимираното лице, против акт, годен за съдебен контрол в жалената му част, в установения за това срок и пред местно компетентния административен съд, се явява процесуално допустима. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.

Разгледана с оглед основанията по чл.146 от АПК, Съдът приема следното:

Относно валидността на процесната заповед – съдът намира, че тя е валидна, като съобрази приложеното на л.22 доказателство, сочещо, че конкретният издател е определен с решение на ОбС Стара Загора за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Стара Загора. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Относно основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Процесната част от заповед се обективира в писмена форма, съдържа фактически основания за издаването си, както и правни такива, т.е. налице е спазен императив на чл.59 от АПК, съотв. чл.25, ал.2 от ЗОбС. Видно е, че в съдържанието на обжалваната заповед освен посочване на фактическото и правното основание за отчуждаването, се сочи изрично предназначението и размера на отчуждавана част от имота, частна собственост, местонахождението и собственика на имота, размера на обезщетението. Налице е и индивидуализация на отчуждавания имот. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК.

Що се отнася до спазването на процесуалните правила /общи и особени/, Съдът намира допуснато нарушение на особените правила, което се изразява в следното:

Няма спор, че административното производство е започнато при наличието на влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение №70/26.02.2004г. на ОбС Стара Загора и Заповед №648/03.04.2007г. на Кмета на Община Стара

Загора, които предвиждат и съотв. отчуждавания на части от имоти, частна собственост /сред които и този на оспорващата/ за реализиране на публично мероприятие на Община Стара Загора

–изграждане на улица с о.т. 162-166, между кв.59 и и кв.60 по плана на с.

Богомилово.

Също е безспорно, че за определяне на предвиденото в закона равностойното парично обезщетение за съотв. реална част от имота на оспорващата /ведно с други такива/, определени за отчуждаване с площ от 67 кв. м. от поземлен имот 366, в кв.59 по плана на с. Богомилово, от страна на Община Стара Загора е възложено извършването на оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти, който надлежно се легитимира като такъв.

Видно от представените доказателства по делото и в изпълнение на изискванията по чл.

25, ал.1 от ЗОбС, има публикувано обявление в два централни и един местен ежедневник, с което собствениците на засегнатите имоти за предстоящото отчуждаване са уведомени. Обявленията имат нормативно регламентираното съдържание - посочени са предназначението на имотите съобразно отреждането по одобрения ПУП; основанието за отчуждаването; вида, местонахождението, размера и собствениците на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени и размерът на дължимото се парично обезщетение. Копие от обявлението е поставено на информационното табло в сградата на Община Стара

Загора и в Кметството на с. Богомилово. Обявлението е публикувано и на интернет страницата на Община Стара Загора.

На тази плоскост не се установяват допуснати нарушения.

Основателно обаче се явява възражението на оспорващата, че изготвената от лицензирания оценител оценка на отчуждаваните част от имоти, частна собственост е с давност над три месеца преди издаване на процесната заповед. Изискването на чл.22, ал.10 от закона е размерът на равностойното обезщетение да се определя не по-рано от три месеца преди издаване на акта по чл.25, ал.2 от ЗОбС. Данните по преписката сочат, че в конкретния случай оценителния доклад е изготвен към м. април 2019г. /24.04.2019г./, а заповедта по чл.25, ал.2 от ЗОбС е издадена на 31.10.2019г., т.е. много повече от три месеца след изготвяне на оценителския доклад. Съдът намира това неспазване на закона за съществено такова, защото прави определеното равностойно обезщетение за отчуждаваната част от имота, частна собственост необосновано, а неговото допускане се отразява на крайния резултат, който се постановява от административния акт.