Решение № 661 от 05.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Благоевград, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20231210200846 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г “ ООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.Б , бул.“Св “ № , вх , ет. , ап. , представлявано от управителите А Г А и М Г Г , подадена, против Наказателно постановление № 244а-325 от 06.12.2022г., издадено от Директора на ОДМВР - Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.45 ал.2, във връзка с чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето .

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а ако е извършил такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото . В придружително писмо с преписката, санкционният орган прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя и изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП.

1

Заинтересованата страна по реда на чл.63д, ал.3 и ал.4 от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

2

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 28.04.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 11.05.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 20.08.2022г., около 02.20 часа, при проведена специализирана полицейска операция на органите на МВР и извършена проверка в „Г “, находящ се в гр.Благоевград, бул.“С “ № , стопанисван от „Г “ ООД, с ЕИК и със седалище и адрес на управление гр.Б , бул.“С “ № , вх. , ет. , ап. , представлявано от управителите А Г А и М Г Г , служители на 01 РУ при ОДМВР – Благоевград установили в обекта непълнолетни лица без възрастен придружител.Като такъв присъстващ в заведението непълнолетен от 22.00 часа до 06.00 часа включително, идентифицирали по лични документи и детето А Л М с ЕГН **********, живущ в Б . Заради последното, св.П.

/полицейски инспектор при 01 РУ на МВР/, в присъствието на колегите си /св.В. И. и М. А./, съставил срещу „Г “ООД , представлявано от управителите М Г и А А , процесният АУАН№1899а-60/26.08.2022г. за това, че „като управител“ на „Г “ /без да се уточнява кой т двамата управители/, е допуснал в управляваният от него търговски обект детето А Л М , от 22.00 часа до 06.00 часа, в нарушение на чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за Закрила на детето, което е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Акта е връчен срещу подпис на управителя М Г на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 26.11.2022г., Директорът на ОДМВР Благоевград е издал обжалваното Наказателно постановление № 244а-313, с което за нарушение по чл.45 ал.2, във връзка с чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето е наложил на дружеството-жалбоподател „Г “ ООД, „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено лично на управителя М Г Г на дружеството-жалбоподателя срещу подпис и с разписка на 28.04.2023 .

Наведените фактически твърдения в АУАН се потвърждават и с разпита на свидетелите по акта П., И. и А., които сочат, че са участвали в извършената проверка на място в „Г “, находящ се в Б , на отразената в акта дата, при която проверка в заведението след 22.00 часа били идентифицирали непълнолетни лица без възрастен придружител. Заради последното непълнолетните били заведени в полицейско управление, снети са им обяснения, след което са предадени на възрастен придружител /родител или друго познато лице/. Свидетелите заявяват, че на място в провереният обект 3 била ангажирана специална фирма за осигуряване на охрана и пропускателния режим в заведението. Акта бил съставен именно в полицейското управление и връчен на един от управителите на процесното дружество, стопанисващо провереният клуб . Свидетелите заявяват, че им е известно, че клуба се е охранява от частна фирма, наета за това, но те не са разговаряли с охранителите защо са допуснали в заведението непълнолетните лица без придружител след 22.00 часа на процесната дата.

Между страните не е спорно, в тази насока се представи и нарочно Удостоверение №212 он 05.02.2021г. за утвърдена категория от ОбщинаБлагоевград, че процесният клуб е вписан в електронния регистър на Община-Благоевград, в който съгласно чл. 167 от Закона за туризма се вписват всички туристически обекти на територията на общината, за които има издадени удостоверения за категоризация и регистрация. Не е спорно също така, че на „Г“ е издадено и удостоверение за регистрация по Закона за храните преди процесната дата 20.08.2022г./В тази насока на съда е служебно известно и това обстоятелство от предоставяна в тази насока информация по други аналогични дела с тези страни, чрез писмо на ОДБХБлагоевград от 24.07.2023г./ В хода на процеса бе представен Договор за охрана на обект от 28.04.2021г., сключен между процесното дружество в качеството му на възложител и фирма“А “ЕООД, със седалище в Б , в качеството й на изпълнител. Съгласно този договор, изпълнителя се задължава да осъществява невъоръжена физическа охрана на обекта „Г “, съобразно особеностите на този обект и изискванията на ЗЧОД и план за охрана.

Изпълнителя се задължава също така да изгражда организацията на охраната самостоятелно, чрез подбор на собствени кадри, като носи отговорност при неизпълнение на поетите договорни задължения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административно-наказателната преписка и цитирани в решението писмени доказателства.

При така установената фактическа страна, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя по чл.45 ал.2, във връзка с чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето .

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, предвид разпоредбата на чл.46 ал.1 от Закона за закрила на детето, същото е връчено надлежно на жалбоподателя и е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН, както и обосноваващият го АУАН. При изготвянето на това НП обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя. За такова нарушение на първо място съдът приема, констатираната неяснота в описанието на твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които е 4 извършено и респ. начинът на извършването му. Видно от съдържанието на АУАН, който обосновава издаването на обжалваното НП, в него е посочено, че нарушението се изразява в допустителство от страна на управител на процесното дружество, доколкото словесно е употребен израза „като управител на „Г “ООД допуска в управлявания от него търговски обект от 22.00 часа до 06.00часа непълнолетният А Л М в нарушение на чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето“.Така въпреки че вменяваното нарушение се изразява в допустителство на управител на процесното дружество, в НП адресат на санкцията заради това нарушение не е нито един от двамата управители на „Г “ООД , а е самото ЮЛ и дружество, което е различен субект от своите управители и за негово поведение на процесната дата и място липсва каквото и да е фактическо описание и наведени фактически твърдения и обстоятелства за извършване на нарушение.

Съгласно чл.24 ал.2 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. При това положение и с оглед на систематично и логическо тълкуване на тази норма, отговорността за допустителство може да се ангажира при извършени административни нарушения от страна само на физически лица, които са работници, служители или ръководители в дадено предприятие, учреждение или организация. В казуса обаче с обжалваното НП е ангажирана имуществена отговорност на ЮЛ / „Г “ ООД/, което може да носи отговорност само по реда на чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето, но не и съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН.