Решение № 240 от 14.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104391 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК

203374133 срещу ответника П. С. М., ЕГН ********** искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 1261,95 лева - главница по Договор за кредит № 2127570 сключен на 21.11.2019 г. с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, обезпечен чрез сключен на 21.11.2019 г. договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 226,38 лева - договорна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 18.02.2021 г., сумата 336,09 лева - мораторна лихва за забава за периода от 21.11.2019 г. до 22.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1522/09.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2634/2023 г. по описа на Районен съд Перник.

И щ ецът „АПС БЕТА България“ ЕООД твърди, че ответникът сключил Договор за кредит № 2127570 на 21.11.2019 г. с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението да го върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 41,24 % и ГПР от 50 % с краен падеж – 18.02.2021 г., с плащането 16 бр. погасителни вноски по 114,90 лева. Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 от 23.02.2016 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в 1 качеството си на цеденти, прехвърлили всички свои вземания към П. С. М. по процесния договор за потребителски кредит към цесионера и ищец в настоящото дело- „АПС БЕТА България“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен с имейл от 01.04.2021 г. В случай че съдът приеме уведомлението за ненадлежно извършено, ищецът моли да се счете за редовно съобщаване на цесията връчването на уведомление чрез исковата молба. Посочва, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава съгласно нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли да бъдат уважени предявените искове.

Претендира присъждане на разноските.

Ответникът П. С. М. подава отговор на исковата молба ИЗВЪН срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

Оспорва вземането за процесната сума да е било прехвърлено на ищеца чрез договора за цесия, за което да е бил надлежно уведомен. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради наличие на задължителна клауза за сключване на договор за поръчителство, че ГПР по договора е различен и ответникът е бил въведен в заблуждение. Счита, че договорът за кредит е недействителен по чл. 22 ПК тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл. 11 ЗПК, както и че е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявената искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и съобщаването ѝ на ответника.

От неоспорения и приет като доказателство по делото Договор за кредит № 2127570 от 21.11.2019 г. безспорно се установява, че е възникнало облигационно правоотношение между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който на ответника П. С. М. е предоставен потребителски кредит в размер на 1500,00 лева срещу задължението да го върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 30,00 % и ГПР от 34,49 % с краен падеж – 31.03.2021 г., с плащането 16 бр. погасителни вноски по 114,90 лева. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.

Приет като доказателство по делото е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 от 23.02.2016 г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на цеденти, прехвърлят всички свои вземания към П. С. М. по процесния 2 договор за потребителски кредит към цесионера и ищец в настоящото дело „АПС БЕТА България“ ЕООД.

Несъстоятелни са наведените от ответника възражение за ненадлежно съобщаване на цесията. Уведомление, достигнало до длъжника в хода на делото съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Още повече – не се твърди и не се установява наличие на валидно изпълнение от страна на ответника длъжник на предишния кредитор до съобщаването, поради което цесията да не може да му бъде противопоставена.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. Димитрова Панчева, което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по договора в размер на 1500,00 лева на 21.11.2019 г., като е погасил суми в общ размер от 772,00 лева. Извършеното плащане е отнесено както следва: 238,05 лева – главница, 106,65 лева – договорна лихва, 9,54 лева – мораторна лихва и 417,76 лева – вноска по договор за предоставяне на поръчителство към гаранта „Ай Тръст“ ВООД. Налице е извънсъдебно признание на обстоятелството, че ответникът е получил сумата по кредита, а именно извършеното от същия частично плащане по договора.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация едно или повече. Съгласно представените по делото Общи условия на ответника договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и телефон/, като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК.

Посочено е, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента /кредитополучателя/, като за да получи кредит той попълва искане за отпускане на кредит, намиращо се на уебсайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни, относно своята самоличност като: имена, ЕГН, адрес, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща и др. Договорът се счита сключен с изразяването на съгласие на потребителя чрез въвеждане на команда "декларира„, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ на Договора“ или пред служител на дружеството по телефона (т.

III.9, б. „а“ и б. „б“)

3

От представените материали, описващи начина на кандидатстване на страницата на дружеството, заключението на вещото лице за начина на усвояване на сумата по Easy pay, както и данните в самия договор, представен от ищеца, който видно е генериран от страницата на ответника, съдът приема, че ищецът е попълнил заявка за кандидатстване на сайта на ответника, съдържаща личните данни /три имена, ЕГН, телефон, електронна поща и др./ Попълването на заявката съдът намира, че е извършено именно от ответника, доколкото не се твърди и доказва различно от него лице да е имало достъп до толкова лични данни и да ги е ползвало. Предвид изложеното с предоставянето на лични данни и изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството следва да се приеме, че кредитополучателят изявява воля за сключването на договора и приема Общите условия, част от допълнителното му съдържание, с което електронната оферта е приета и подписана, а формата спазена. Изявленията, направени чрез електронна поща или проведени телефонни разговори, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съдът приема, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл.

11 ЗПК, като са посочени: размерът на лихвения процент /30,00 %/; размерът на ГПР /34,49 %/; начинът на плащане и усвояване на кредита. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него и са приети от кредитополучателя с подписването на самия договор, а преддоговорната информация е била на разположение на страницата на дружеството по време на изпълнение на процедурата по кандидатстване по кредита. Доколкото липсва формиране на лихвени процент на база на променлива компонента (референтен лихвен процент), то е невъзможно кредиторът да посочи индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, респ. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, тъй като по договора е приложим фиксиран, изначално определен, непроменлив лихвен процент. В този смисъл липсва нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Кредитът следва да бъде върнат на 4 вноски, съобразно приложен погасителен план.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД.

Преценката дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави следва да се извърши въз основа на конкретните данни по делото (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС). Поради това и съдът намира, че уговорката в процесния договор не противоречи на изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. Към датата на сключване на конкретния договор за кредит (21.11.2021 г.) е намирал приложение Законът за потребителския кредит (редакция изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020 г.), поради което е била в сила разпоредбата на чл.