Решение № 224 от 27.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. П., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500235 по описа за 2022 година Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1544/29.12.2022 г. по гр.д. № 2144/2021 г. П.ският районен съд е осъдил ****“ ООД, гр. С., ЕИК ***, представлявано от управителите Р.К. и Г.И., заедно да заплати на ЕТ „***“, ЕИК ***, с. П., представляван от М.К.Б. следните парични суми:

- на основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по чл. 2 от сключена на 28.01.2016 г. спогодба между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане ;

- на основание чл. 78 от ЗЗД сумата от 1 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останало въззивното дружество ****“ ООД, гр. С., което чрез пълномощника си адвокат И.А. от ПлАК го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за неустойка и присъди в полза на въззивното дружество направените по делото разноски. Алтернативно се прави възражение на прекомерност на 1 заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.

78 ал. 5 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за нищожност на договорената и претендирана неустойка по спогодбата между страните от 28.01.2016 г. като нищожна с оглед нейната прекомерност и уговорена в нарушение на добрите нрави и извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като се позовава на постановките на т.

3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивното дружество излага подробни доводи и за изпълнение на задължението по чл. 2 от спогодбата между страните от 28.01.2016 г., като счита, че задължението му възниква веднага след вдигане на запора, а не веднага след подаване на молба от другата страна до ЧСИ по изпълнително дело № 975/2015 г. за вдигане на запора. Поддържа, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че сумата от 30 000 лв. съгласно спогодбата е преведена веднага по банков път след като запорът върху сметката на въззивното дружество е вдигнат от „***“ АД, поради което следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на задълженията на дружеството, произтичащи от тази клауза на спогодбата. Във въззивната жалба се поддържа също, че претендирата неустойка е погасена по давност и дори да се приеме, че въззивното дружество е изпаднало в забава на 28.01.2016 г. и от този момент дължи претендираната неустойка, то към датата на подаване на исковата молба /ИМ/ - 31.03.2021 г. вземането е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „б“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЕТ „***“, ЕИК ***, с. П., представляван от М.К.Б. чрез пълномощника му по делото адвокат Ж.Д. от ВтАК.

В о.с.з. въззивното дружество чрез пълномощника си адвокат И.А. от ПлАК поддържа въззивната жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 400 лв. – държавна такса и сумата от 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззиваемият не се явява и не се представлява, но от депозираната писмена молба от адвокат Ж.Д. от ВтАК се установява становището му за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски и се представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Алтернативно се прави възражение на прекомерност на заплатеното от въззивната страна адвокатско 2 възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С ИМ ПлРС е сезиран от ЕТ „***“, ЕИК ***, с. П., представляван от М.К.Б. с иск против ****“ ООД, гр. С., ЕИК ***, представлявано от управителите Р.К. и Г.И., заедно за сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от спогодба от 28.01.2016 г. между страните за неизпълнение на задължения на ответника по чл. 2 от спогодбата в договорения срок, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на ИМ – 29.03.2021 г. /съгл. пощенското клеймо/ до окончателното й заплащане. Според ищеца по силата на сключената спогодба между тях на 28.01.2016 г. ответното дружество е следвало да му преведе сумата от 30 000 лв. на 29.01.2016 г., на която дата запорът върху банковите му сметки е вдигнат от ЧСИ Д.К. по молба на ищеца, но същият не е изпълнил задълженията си незабавно да преведе сумата, а банковия превод е получен от ищеца на 08.02.2016 г..

С отговора на ИМ подаден в срок съгласно пощенското клеймо от 23.07.2021 г. ответното дружество ****“ ООД, гр. С. е направило възражения за изпълнение на задължението си в срок, за нищожност на клаузата за неустойка поради нарушение на добрите нрави поради прекомерност на неустойката при съобразяване на размера на вредите от неизпълнението и алтернативно за погасяване на вземането по давност при условията на чл. 111 б. „б“ от ЗЗД.

С обжалваното решение, за да уважи изцяло предявения иск ПлРС е приел, че сумата от 30 000 лв. е преведена от ответното дружество на ищеца на 08.02.2016 г. извън договорения в чл. 2 от спогодбата от 28.01.2016 г. срок.

Приел е, че ищецът е изпълнил задълженията си по спогодбата, подал е молба до ЧСИ Д.К. на 29.01.2016 г. и запорът върху банковите сметки на ответното дружество ****“ ООД, гр. С. в „***“ АД е бил вдигнат, поради което е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество, респ. задължение да заплати договорената в чл. 11 от спогодбата неустойка в размер на 20 000 лв..

В мотивите на решението липсват изложени правни изводи относно възраженията на ответника за нищожност на клаузата на чл. 11 от спогодбата поради противоречие с добрите нрави и за погасяване на вземането на ищеца за неустойка по давност при условията на чл. 111 б. „б“ от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

3

При съобразяване на изложените в ИМ обстоятелства въззивният съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 92 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Безспорно се установява от представената с ИМ спогодба между страните, сключена на 28.01.2016 г., че със същата страните са постигнали съгласие за извънсъдебно уреждане на търговски спор между тях във връзка с дължими от ****“ ООД, гр. П. на ЕТ „***“, с. П., представляван от М.К.Б. парични суми в общ размер от 83 237,99 лв. по конкретно посочени фактури.

Установява се, че съгласно чл. 1 от спогодбата въззиваемия ЕТ се е задължил незабавно след подписване на спогодбата да предприеме действия по вдигане на запора върху банковите сметки на въззивното дружество, наложен за обезпечение на бъдещ иск с цена 14 374,18 лв., а въззивното дружество се е задължило съгласно чл. 2 от спогодбата незабавно след вдигане на запора да заплати на ЕТ сумата от 30 000 лв. за възнаграждение за извършени транспортни услуги като част от общо дължимата сума. Установява се, че в чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 страните са поели и други насрещни задължения свързани с прекратяване в определени срокове на посочени в спогодбата граждански дела между страните и заплащане в пълен размер на общо дължимата сума от въззивното дружество на въззиваемия ЕТ, включваща главници, лихви, неустойки и др. с цел окончателно уреждане на съществуващите търговски отношения между тях. Установява се, че в чл. 8 и чл. 9 от спогодбата страните са приели, че същата влиза в сила при изпълнение в срок на задължението на въззиваемия ЕТ по чл. 1 от нея, а чл.

10 от спогодбата страните са приели, че при неизпъленение на задължението на въззивното дружество в срок от 3 дни след вдигане на наложения запор кредиторът има право да получи в пълен обем вземанията си и да продължи водените граждански дела. Установява се от чл. 11 от спогодбата, че страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението на въззивното дружество по чл. 2 от спогодбата и при неизпъление на задълженията на въззиваемия ЕТ в чл. 1 и чл. 3 от спогодбата неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 20 000 лв..

Безспорно се установява от приложеното към доказателствата по делото в първата инстанция копие от изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.К., рег. № *** и район на действие ОС - В.Т., че същото е образувано на 15.10.2015 г. по молба на взискателя ЕТ „***“, с. П., представляван от М.К.Б. против длъжника ****“ ООД, гр. П. и представена обезпечителна заповед № 2081/13.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1526/2015 г. на РС Г.О., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 14 374,18 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ АД до размер на цената на бъдещия иск. Установява се, че след изпращане на запорни съобщения до Банката и 4 длъжника, ЧСИ е получил писмо от „***“ АД, клон П. изх. № от 22.10.2015 г., с което е уведомен, че в Банката са открити три сметки на дружеството – длъжник и запорът е наложен. Установява се, че на 29.01.2016 г. до ЧСИ е подадена молба от взискателя за вдигане на наложения запор поради постигната спогодба между страните, която е уважена от ЧСИ на 01.02.2016 г. с постановление за вдигане на наложения запор. Установява се, че на 01.02.2016 г. ЧСИ е изпратил съобщение до „***“ АД, гр. С., с което е наредил вдигане незабавно наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки на ****“ ООД, гр. П., което писмо е получено от Банката на 05.02.2016 г..

Установява се от представеното пред ПлРС писмо от „***“ АД, гр. С., изх. № от 29.10.2021 г., че запорът върху банковите сметки на *** *“ ООД, наложен от ЧСИ Д.К. по изпълнително дело № *** е вдигнат на 05.02.2016 г..

Не се спори между страните, че на 08.02.2016 г. въззиваемия ЕТ е получил по банковата си сметка сумата от 30 000 лв. преведена му от въззивното дружество в изпълнение на чл. 2 от сключената между страните спогодба.

Въззивният съд приема, че с оглед качеството на страните и предмета на спогодбата, същата съставлява спогодба за уреждане на отношения между търговци във връзка с изпълнение на сключени търговски сделки между тях.

При съобразяване на представените по делото писмени доказателства, въззивният съд приема за безспорно доказано по делото, че въззиваемият ЕТ е изпълнил задълженията си по чл. 1 от спогодбата между страните, като на 29.01.2016 г. е подал молба до ЧСИ Д.К. по изпълнително дело № *** за вдигане на наложения запор върху банковите сметки на въззивното дружество, поради което спогодбата е породила действие между страните и за въззивното дружество е възникнало задължението по чл. 2 от спогодбата незабавно след вдигане на запора да заплати на въззиваемия ЕТ сумата от 30 000 лв..

Спорни между страните пред въззивната инстанция са обстоятелствата: от кой момент за въззивното дружество е възникнало задължение да изпълни задължението си по чл. 2 от спогодбата, изпълнено ли е това задължение в срока по чл. 2 от спогодбата, респ. възникнало ли е право в полза на въззиваемия ЕТ на неустойка за неизпълнение на задълженията на въззивното дружество и действителна ли е клаузата за неустойка с оглед добрите нрави, както и при условие на евентуалност, ако е възникнало в полза на въззиваемия ЕТ вземане за неустойка погасено ли е същото по давност към датата на подаване на ИМ.