Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1829 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2557/2023
Вид
Решение № 1829
Подписан
23.04.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 1829 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330102557 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, дължи на ищеца сумата от 736,17 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2019 г. до 14.06.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № *, както и мораторна лихва в размер на 71,20 лв. за периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд - Пловдив, *** гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб.№ ***. Ответникът притежавал качеството потребител, тъй като бил собственик на водоснабдения обект. Твърди се, че за процесния периода в имота на ответника липсвало годно измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25 от ОУ на 1 дружеството и ежемесечно били начислявани по 10 куб.м. доставена питейна и отведена канална вода за двама обитател. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми, която заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

При предоставената възможност и в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н. С. Н., нито от назначения му по делото особен представител. В хода на делото особеният представител поддържа становище за неоснователност и недоказаност на претенцията, предвид липсата на материалноправните предпоставки за извършеното служебно начисляване и формирана претенция срещу конкретния ответник.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд - Пловдив, *** гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на 2 водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че Н. Н. е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. С исковата молба е представена кадастрална скица за имота в гр. П., ул. „***“ № *, в която е отразено, че собственик е лицето Н. С. Н., но актът му за собственост датира от ***г., което предхожда раждането на ответника, предвид данните за неговия единен граждански номер. Постъпила е справка от Дирекция „МДТ“ към Община *** с изх.№ ***г., от която е видно, че е подавана данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, но от лицето С. К. Н. В декларацията като съсобственик е посочена още и В. С. Н.. Липсват данни за роднинска връзка между ответника и посочените две лица, предвид постъпилото удостоверения за съпруга и родствени връзки на ответника. Не се констатира и ответникът да е посочен като съсобственик в декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Н. Н. дори не е адресат на представените по делото покани за доброволно плащане – същите са адресирани до лицето С. К. Д.. Последният се е водел и титуляр на процесната партида, което е видно и от представените карнети. Действително впоследствие е отразена корекция и като титуляр е вписан ответникът Н., но липсват данни кога е направена тази замяна в карнета. Други доказателства от ищеца във връзка с това дали Н. Н. е носител на вещно право на собственост или на ползване върху имота на ул. „***“ № * не са ангажирани. Изложеното обосновава извод за липса на възникнало правоотношение между страните по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, доколкото не се установява Н. Н. да е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот, респ. няма и качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

По делото е разпитан свидетелят С. М. – ***, водел отчета на имота и връчил една от поканите за доброволно плащане. Показанията на същия обаче са свързани именно с редовността на водения отчет и отразеното в представените карнети. Предвид, че по делото не се установява между страните да е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период, то изложеното от свидетеля не може да повлияе на изхода от спора.

При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли. Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото исковата претенция се отхвърля изцяло, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Н. С. Н. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 736,17 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2019 г. до 14.06.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № *, както и мораторна лихва в размер на 71,20 лева за периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд - Пловдив, *** гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4