Определение № 324 от 08.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000411 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 84/19.06.2025 година, постановено по т. дело № 48/2022 година на Окръжен съд – Смолян, е оставено без уважение възражението на ответниците по иска Л. Г. и П. Б., направено чрез назначените им от съда особени представители адвокати С. Н. – С., Т. Д. и Б. К., за липса на международна компетентност на Смолянския окръжен съд да разгледа предявените искове, като е прието, че този съд е международно компетентен на основание чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ответниците Л. Р. Г. и П. К. Б., чрез назначените им особени представители адвокати С. Н., Т. Д. и Б. К. от АК – Смолян, с искане за отмяната му и за прекратяване на производството по делото поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, а именно международна компетентност на българския съд да разгледа предявените искове от „Банка ДСК“ АД. В частната жалба се поддържа, че международната компетентност следва да бъде определена съобразно Брюкселската конвенция от 1968 година. Чл. 20, ал. 1 от тази Конвенция задължавал съда да прогласи служебно, че не е компетентен, ако иск срещу ответник с местожителство в една договаряща 1 държава бъде предявен в съд на друга договаряща държава и ответникът не се яви по делото. Посочено е, че в случая става дума за спор с международен елемент, доколкото ищецът е юридическо лице, регистрирано в България, а ответниците са с местопребиваване във В. и предметът на исковете е изпълнение на задължения по договор за кредит за закупуване на апартамент.

Поддържа се, че ответниците са физически лица, П.зващи услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което с оглед предмета на договора и изричната разпоредба на чл. 17, ал. 5 от ЗКСД те имали качеството на потребители по смисъла на закона, като са цитирани и чл. 95, ал. 4 от КМЧП и чл. 13 от Брюкселската конвенция от 1968 година.

Твърди се, че Апелативният съд е дал указания за приложението на тази конвенция в предходни съдебни актове, касаещи производството по настоящото дело, приемайки, че Обединеното кралство се е присъединило към нея на самостоятелно основание, в различно качество, а не като страна – членка на ЕС, поради което действието по отношение на

Обединеното кралство не е прекратено и след изтичането на преходния период. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Брюкселската конвенция от 27.09.1968 година, частните жалбоподатели поддържат, че исковете срещу потребители могат да се предявят от другата страна по договора само в съдилищата на договарящата страна по местожителството на потребителя.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от „Банка ДСК“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Развити са подробни съображения за неоснователност на изложените от частните жалбоподатели оплаквания.

Апелативният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Въпросът, който е разрешен с обжалваното определение на Смолянския окръжен съд, касае международната компетентност на български съд, в частност на Окръжен съд – Смолян, да се произнесе по спора, с който е сезиран. Произнасянето по въпроса за компетентността на съда на определена държава да разгледа спора е от категорията определения, които подлежат на съдебен контрол пред въззивната и пред касационната инстанция, доколкото с постановяването им се прегражда развитието на производството пред 2 компетентния за това по правилата на международната компетентност съд. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от КМЧП, според която определението за наличие или липса на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване.

При подаване на частната жалба е спазен едноседмичният срок, предвиден в чл. 275 от ГПК - съобщението за обжалваното определение е връчено на частния жалбоподател на 01.07.2025 година, а частната жалба е с вх. № 2723 от 08.07.2025 година.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Пред ОС – Смолян по т. дело № 48/2022 година са предявени осъдителни искове от „Банка ДСК“ АД срещу двама б граждани – Л. Р. Г. и П. К. Б., живеещи на адреси във В.. С предявените искове са претендирани суми, дължими от ответниците на банката по сключен договор от 23.02.2007 година за покупка на недвижим имот - апартамент в груб строеж във ваканционен апартаментен комплекс в землището на село П., о Ч.

На настоящия етап от производството не е спорен въпросът за това, че кредитоП.учателите - ответници по предявените искове, са потребители по смисъла на закона, респ. че спорът е потребителски. Налице са предвидените в § 13, т. 1 от ДР на българския Закон за защита на потребителите, както и в чл.

95, ал. 1 от Кодекса за международно частно право предпоставки за приемане, че процесния договор е такъв, сключен с потребители, доколкото кредитът е отпуснат на кредитоП.учателите за придобиване на имот за тяхна нужда, а не за упражняване на търговска дейност.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е физическо лице, което придобива стоки или П.зва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл.

95, ал. 1 от КМЧП договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лице, което придобива стоки, П.зва услуги или П.учава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят. Следва да се отбележи, че за да обосноват доводите си, че са потребители, частните жалбоподатели са се позовали на разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, който е неприложим в случая.

3

Безспорно е, а и със събраните по делото доказателства е установено, че ответниците са граждани на О. к. В и С И и имат местоживеене там. В хода на процеса и преди постановяване на определението, предмет на обжалване по настоящото дело, на ответниците са връчвани редовно книжа и призовки за насрочени открити съдебни заседания, включително за последното такова на 14.05.2025 година, като връчването е осъществено по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 година. Те не са се явили лично и не са изразили каквото и да било становище.

Ищецът „Банка ДСК“ АД е юридическо лице, регистрирано в Република България. Следователно става дума за частноправен спор с международен елемент по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КМЧП.

По спорните следното: въпроси, въведени с частната жалба съдът намира

Произнасянето на други състави на Апелативния съд в предходни етапи от развитие на производството / по в.ч.т. дело № 431/ 2023 година и по в.ч.т. дело № 633/2023 година на ПАС/ е с указания за предприемане на конкретни процесуални действия от първоинстанционния съд по уведомяване и призоваване на ответниците, преди окончателното решаване на въпроса за международната компетентност. С тях не е решен окончателно този въпрос по обвързващ съда начин, непозволяващ неговото пререшаване, каквито доводи са изложени в частната жалба.

Искът е предявен пред ОС – Смолян на 12.08.2022 година. Към този момент Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не намира приложение към спора, с оглед преустановяване на членството на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия в ЕС, където е местоживеенето на ответниците и изтичане на преходния период на 31.12.2020г.

Спорен между страните е въпросът за това намира ли или не приложение Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. По този въпрос въззивният съд възприема становището на първоинстанционния съд за неприложимост на Брюкселската 4 конвенция по следните съображения:

Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела е подписана на 27.09.1968г. от страните по договора за създаване на европейската икономическа общност - Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия - като една от основните цели, посочени в преамбюла, е определяне международната компетентност на съдилищата на договарящите страни, за да се улесни признаването и да бъде въведена бърза процедура за изпълнението на съдебните решения, автентичните документи и съдебните спогодби. Разпоредбата на чл.14 ал.2, раздел 4 – Компетентност при потребителски договори от тази конвенция действително предвижда, че заемодателят може да заведе дело срещу заемоП.учател само в съдилищата на държавата, в която е местоживеенето на ответника. С Конвенция, подписана на 09.10.1978г. /78/884/ЕИО/, Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство В. и Северна Ирландия се присъединяват към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург. В преамбюла на Конвенцията за присъединяване е записана целта на същото – ставайки членове на Общността, присъединяващите се държави се ангажират да се присъединят към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971г. Брюкселската конвенция е изменяна няколко пъти с цел отразяване на последователните разширявания на Съюза. През 2001г. тя е заменена от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дело /Регламент Брюксел I/, който влиза в сила от март 2002г. Той се прилага във всички държави – членки на Европейския съюз и чрез отделно споразумение и в Дания. С него се определя кой съд е компетентен относно решаване на даден трансграничен спор, като целта е същата, каквато е била и при подписване на Брюкселската конвенция – да се осигури и улесни признаването и изпълнението на съдебните решения, постановени в друга държава – членка на Съюза.

5

След преустановяване членството на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020 г.

Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург също са престанали да се прилагат по отношение на Обединеното Кралство В. и Северна Ирландия, по аргумент от споразумението за напускане на Съюза. Считано от 01.01.2021г. законодателството на Съюза не се прилага по отношение на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС. Относно Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург е налице и изрична нотификация от 01.02.2021г. от правителството на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия до Генералния секретар на Съвета на ЕС относно становището на напусналата Съюза държава – членка за неприложимостта на тази конвенция към нея.

Действието на Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург, следва да се приеме за прекратено по отношение на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия и по аргумент от чл.62 от Виенската конвенция за правото на договорите, ратифицирана от Република България през 1987г., а от Обединеното кралство през 1971г. По отношение на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия е налице коренна промяна в обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба.