Решение № 105 от 30.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Сливен, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500138 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 7/27.01.2025г. по гр.д. № 103/24г. на КРС, с което е

- признато за установено по предявения от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 срещу ЕТ „П - Г. Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул. ,Г. Г.“ № *, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 98а от ЗЕ във вр. с чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ във вр, с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 13308,04 лева, представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване на количеството електроенергия за периода от 26.01.2023 г. до 25.07.2023 г., клиентски № 1010598178 за обект за потребление с. П., кафе машина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2023 г. до окончателното изпълнение на 1 задължението - сумите, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869 по описа на Районен съд К. за 2023г.;

- признато за установено по предявения от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 срещу ЕТ „П. - Г..“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул., Г. Г." № *, иск с правно основание по чл.

422 от ГПК във вр. с 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 111,55 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 25.11.2023 г. до 17.12.2023 г. - предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869 по описа на Районен съд К. за 2023г.;

- осъден Г. Т. Г. в качеството му на ЕТ „П. - Г. Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул. ,Г. Г.“ №*, да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, с адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, сумата от 318,39 лева (триста и осемнадесет лева и тридесет и девет стотинки) - разноски по ч.гр.д. № 869/2023 г. по описа на Районен съд К.;

- осъден Г. Т. Г. в качеството му на ЕТ „П. - Г. Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул. ,Г. Г.“ №*, да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, с адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, сумата от 1213,93 лева (хиляда двеста и тринадесет лева и деветдесет и три стотинки) - разноски по гр.д. № 103/2024г. по описа на Районен съд К..

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Заявява, че се е установило безспорно, че ответникът е закупил кафе автомат, поставен пред сградата на кметството в село П. на 02.04.2023г., касовият апарат е поставен на 04.05.2023г., след което машината е включена и е започнала да работи. Електротехникът, който е монтирал машината е закачил захранването на неправилно място и по този начин не е отчетена електроенергията, ползвана от нея. Въззивникът твърди, че процедурата по допълнителното начисляване на електрическа енергия се е развила по реда на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ, но е нарушена разпоредбата на чл.

2

49 ал. 2, тъй като не е съставен в присъствието на ползвателя или негов представител. Не е спазена и процедурата по ал. 3. Протоколът е съставен в присъствието на Р. М. Г. – съпруга, но съпругите нямат правомощия да представляват едноличните търговци, какъвто е ответникът. Никога и никъде Р. Г. не е била упълномощавана да представлява ЕТ „П. – Г. Г.“.

Наложената „санкция“ противоречи на закона и добрите нрави. Развилата се процедура противоречи на законовия принцип на правовост и е недопустимо да се изчислява енергия по сечение на проводник. Въззивникът счита, че разпоредбата на ПИКЕЕ – чл. 51 ал. 1 противоречи и на конституцията и на нормалния разум.

На следващо място въззивникът заявява, че ако се приеме за спазена процедурата, то определеният размер е завишен. Неправилно е определен периодът на отчитане като е начислена електроенергия за максималния период от 180 дни от 26.01.202г. до 25.07.2023г., вместо за реалния период от 04.05.2023г. до 25.07.2023г. Съобразно изчисленията на вещото лице сумата за периода от 83 дни възлиза на 5 697, 56 лв., която би следвало да се присъди, въпреки, че и този размер противоречи на добрите нрави като прекомерен.

С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени изцяло атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания.

Излага доводи за наличие на предпоставките по ПИКЕЕ за коригиране на сметката в посочения размер, заявява, че стриктно е спазена процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и не са налице твърдените от въззивника нарушения.

Развива аргументация в тази насока. Също така въззиваемият счита, че правилно е определен периодът и размерът на допълнително начислената електрическа енергия, в съответствие с нормативните разпоредби, при спазване на методиката за изчисление. Недоказано е останало твърдението 3 на ответника, че неправомерното присъединяване е извършено на 04.05.2023г. в обобщение заявява, че счита жалбата за неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена, а атакувания с нея съдебен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

Претендира разноски за тази инстанция включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и иска да се намали до минималния размер по наредба №1/2004г.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата, оспорва отговора. Развива подробни съображения, аналогични на поддържаните с въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни по основание и размер.

Счита, че неправилно е определен периодът на отчитане и съобразно изчисленията на вещото лице реалният период е 83 дни, а стойността на еленергията - 5 697, 56 лв., като счита, че и този размер противоречи на добрите нрави и е прекомерен. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивното производство в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представя списък по чл. 80 от ГПК за всички инстанции.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е 4 валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Изложените основателни. във въззивната жалба оплаквания са частично

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за установяване дължимост на вземане за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Процесната сума е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 25.07.2023г. проверка, приключила с Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали е правилно изчислена дължимата сума.

Точка 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ . В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия , регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и процесният период попада във времевия обхват на тази разпоредба.

Така ищцовото дружество, като краен снабдител има право да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, която следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на 5 клиента за извършената корекция.

Безспорно в ПИКЕЕ, в приложимата към процесния период редакция, е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

С чл. 47 и чл. 49 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане, с нормата на чл. 50 и чл. 51 се регламентира начинът на изчисляване на корекцията на сметката. Съгласно нормата на чл. 51 ал. 1 „при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.“ Нормата на ал. 2 от същата разпоредба разписва, че преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че са точно изпълнени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 49 ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ - той се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на съответната мрежа. В определени случаи, съгласно чл. 58 – „когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи.“ В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като на нея не е присъствал клиентът, но са посочени имената на свидетел – съпругата на едноличния търговец. Въззивният съд не намира това обстоятелство за нарушаващо законовите изисквания, тъй като независимо, че в протокола е отбелязано качество „представител“, а 6 липсват данни тя да е била овластявана като такъв, то за качеството „свидетел“ – лице, присъствало и наблюдавало проверката - не са въведени някакви квалифициращи или дисквалифициращи признаци и съпругата на ответника следва да се счита за свидетел по смисъла на изискванията на чл.