Решение № 1222 от 19.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330203883 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 724/17.06.2024г., с което на „****“ ЕООД наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата се моли за отмяна на НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

При направена проверка на 14.05.2024 г.. в обект: Мобилно съоръжение за продажба на сладолед, находящо се в гр.Пловдив, СК "Отдих и култура" зона 4, е установено с Констативен протокол /КП/ №116554/14.05.2024 г. на място 15, обект 6 с начален час 17.30 часа и в присъствието на лицето Славина Георгиева Василева- служител в обекта, 1 следното нарушение: На място общинска собственост е разположено мобилно преместваемо съоръжение за продажба на сладолед, на площ от 5 кв.м., измерено с ролетка от 5 м. по външен контур, за което не е представено разрешение за ползване на място общинска собственост.

Обектът е в работен режим, видно от приложен фискален бон, като са се предлагали стоки от асортимента на мобилното съоръжение.

При направена служебна справка в районната администрация е установено, че фирмата "****" ЕООД оперираща в обекта, няма издадено разрешение за ползване на място общинска собственост.

Посочената фактическа обстановка не е спорна по делото, а и се установява от приложената по делото писмена документация, включително и Констативен протокол № 116554 и касови бонове.

ПО

ЗАКОН.

ПРАВИЛНОТО

ПРИЛОЖЕНИЕ

НА

МАТЕРИАЛНИЯ

Правилно установените факти са субсумирани под коректните материално правна и санкционна норма- съответно чл. 4 и чл. 24 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е използвана специфична нормотворческа техника, при която правилото за поведение, а именно задължението място общинска собственост да се използва само с валидно разрешение, е предвидено в чл. 4 от Наредбата , поради което именно тя се явява нарушената норма. В чл. 5-8 от Наредбата е предвиден редът за издаване на разрешение за различните видове обекти. В случая доколкото процесният обект е мобилно преместваемо съоръжене, приложим се явява чл. 6 от Наредбата, към който диспозицията на чл. 24, т.1 от Наредбата изрично препраща.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

1/Относно възражението за неспазване реда на чл. 40, ал.3 от ЗАНН следва да се посочи, че според трайната съдебна практика всякакви нарушения, свързани с броя и индивидуализацията на свидетелите, 2 присъствали при съставяне на АУАН не са съществени и подлежат на саниране по реда на чл. 53 ЗАНН.

Така Решение № 2400/13.03.2024 г. на Административният съд Пловдив – XX състав, кнахд № 20237180703116 / 2023 г., Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1872/26.10.2022 год.на Пловдивският административен съд, ХХIV състав, КАНД № 1751/2022 г.,Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

2/ Неоснователно е възражението във връзка със средството за измерване площта на ползваното място. Това е така, доколкото тази площ в случая е изцяло ирелевантна и не е съставомерно обстоятелство. Съвсем различно би било, ако нарушението се изразяваше в използване на място общинска собственост с площ по-голяма от разрешената. Тогава площта се явява съставомерно обстоятелство, респективно изправността на техническото средство би била от значение. В процесния случай се касае за нарушение, изразяващо се в използване на място общинска собственост без въобще да е налично разрешение, поради което точността на измерванията е без значение.

3/ Неоснователен е доводът относно индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП то е описано като СК "Отдих и култура", зона 4, място 15, обект 6 . По идентичен начин е индивидуализиран обекта и в представеното от самия жалбоподател разрешение № ОБ-001512-1/12.12.2023г.,със срок на действие до 31.03.2024г., което надлежно е описано в констативния протокол за извършване на нарушението. Тоест не може да се говори за каквото и да било нарушаване на правото на защита. Обстоятелството дали към последващ момент, поради промяна в схемата за организация на общинската площ, посоченото място е получило различна индивидуализация е изцяло ирелевантно, при положение че е надлежно описано съобразно актуалните данни към датата на извършване на нарушението.

4/ По възраженията за наличие на преюдициално производство и 3 искането за спиране следва да се отбележи следното: От материалите по делото се установява, че жалбоподателят е оспорил по реда на АПК разпоредбите на Наредба та за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост. Действително посоченият въпрос се явява преюдициален. В разпоредбите на ЗАНН и НПК липсва обаче възможност за спиране на производството до разрешаване на преюдициален въпрос.

Вместо това според чл. 15, ал.3 ЗНА в случаи, когато приложимият закон е Наредба, решаващият състав следва да извърши сам косвен контрол за законосъобразност и ако установи, че противоречи на юридически акт от по висш ранг, да не приложи Наредбата.

Видно от текста на жалбата, с която жалбоподателят е оспорил разпоредбите на чл. 24 и чл. 26 от Наредбата, той се позовава на несъразмерност на санкциите, доколкото е предвидено едно и също наказание за четири самостоятелни вида нарушения и не се държало сметка за степента на обществена опасност на отделните деяния. Неоснователността на аргумента произтича от обстоятелството, че нито в чл. 24, нито в чл. 26 от Наредбата не е предвидена фиксирана санкция. Точно обратното, визираната в чл. 24 от Наредбата санкция е глоба от 300 лв. до 1 000 лв. или имуществена санкция от 500 до 1 500 лв. Посочената нормотворческа техника позволява индивидуализация на отговорността, включително като се съобрази естеството на извършеното нарушение и степента на обществена опасност на конкретното деяние. По изложените съображения санкционната норма не противоречи на норма от по-горен ранг /чл. 26 ЗНА, чл. 27 ЗАНН/ и следва да се приложи по делото.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН и СЪРАЗМЕРНОСТТА

НА САНКЦИЯТА.

Неоснователен е доводът за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи 4 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

В процесния случай действително са налице смекчаващи обстоятелства, които правилно са изтъкнати от жалбоподателя:

-обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път;

-обстоятелството, че преди да изтече последното разрешително жалбоподателят надлежно е подал заявление за издаване на ново разрешително; обстоятелството, че след уведомлението за необходимост от провеждане на търг жалбоподателят е участвал в търга за процесното място и го е спечелил.

Налице са обаче и отегчаващи обстоятелства, които не позовляват приемането, че процесният случай е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид:

-на първо място това е дългият период, през който жалбоподателят е продължил да работи без разрешително . Последното разрешително е валидно до 31.03.2024г., а нарушението е констатирано на 14.05.2024г.;

-обстоятелството, че нарушителят е продължил да използва обекта без разрешително дори след като му е връчено нарочно уведомление от общината от 29.04.2024г. че автоматично подновяване на разрешителното е невъзможно за нов период, а следва да се проведе търг. Спечелването на търга е едно бъдещо несигурно събитие, поради което продълженото използване на процесното място дори след връчването на посоченото уведомление показва особена упоритост и жалбоподателя в стремежа мму да поддържа едно противоправно състояние.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че недобросъвестното поведение на общината напрактика би го принудило да преустанови стопанска дейност за период от няколко месеца, ако изчака издаването на разрешително в тръжната процедура, следва да се отбележи, че използването на място публична общинска собственост за стопански цели не представлява субективно право на гражданите, което да бъде ограничавано от действията на общината, а е само една правна възможност, 5 упражняването на която зависи от суверенната преценка на кмета дали да отдаде мястото публична собственост за използване за стопанска дейност, кога да го отдаде и при какви условия. Във всички случаи откриването и провеждането на тръжна процедура не може да бъде основание за никой гражданин да използва мястото публична собственост до приключване на процедурата, особено при налична неяснота кой субект ще спечели търга.

Не на последно място във връзка с възраженията на жалбоподателя за несправедливост на санкцията поради забавяне в действията на администрацията, следва да се отбележи, че след спечелването на търга от жалбоподателя на същия е издадено разрешение за ползване на място общинска собственост за периода 15.06.2024г. до 14.06.2025г. като според условията на разрешението следва да заплаща месечна такса в размер на 442 лева.

Дори се приеме, че администрацията действително е била недобросъвестна и е следвало да организира така тръжната процедура, че да се осигури непрекъснатост на стопанската дейност на жалбоподателя, то същият би дължал месечна такса в размер на 442 лева и за месеците Април и Май 2024г., в които реално е позлвал обекта без разрешително и без да заплаща месечна такса. Определената санкция с НП в минимален размер 500 лева всъщност е близка до месечната такса, която жалбоподателят би дължал, ако бе упражнявал дейността си по предвидения ред, а именно с налично разрешение. От гореизложеното следва, че наложената санкция не само е законосъобразна, но и житейски и стопански оправдана и справедлива, поради което НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63Д ЗАНН въззиваемата страна би имала право на разноски. Доколкото обаче нито е поискала такива, нито е представила доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение за защита и представителство или за осъществено реално представителство от юрисконсулт чрез явяване в открито заседание или чрез писмено становище), то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 724/17.06.2024г., с което на „****“ ЕООД наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7