Решение № 301 от 07.10.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. гр. Димитровград, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610100119 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Д**, бул. ****, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, с ЛК *****, издадена от МВР – Димитровград, чрез адвокат Н. И. И., Софийска адвокатска колегия, с код по БУЛСТАТ 180331223 съдебен адрес: София, ул.

"Гургулят" № 31, ет.1 срещу "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК:

202376220, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Зографски манастир № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Миладима Валериева Лалева и Велислава Велинова Тенева и "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК:

201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ал Стамболийски № 24, ет. 3, ап. 7, представлявано от Лилия И.а Богоева — Гърбатова и Радостина Красимирова Д.а, с която са предявени два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.26, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че на 27.1.2024г. е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия" № 3-110947-309073 и с втория ответник Договор за възлагане на поръчителство, като на 27.01.2024 е усвоила изцяло предоставения заем от 1000 лв.

Сключеният договор за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на основание чл. 143, ал. 1, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно условията на договора, лихвенинт процент по кредита е в размер на 36 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 43.16 %. Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът е заблудил потребителя, че записания в договора ГПР е 43.16 %. Използваната от кредитора заблуждаваща тьрговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и съответно до нищожност на клаузата за ГПР с 1 произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК, а именно нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от сьдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, an. 1, т. 10 от ЗПК, както и на основание чл. 146, an. 1 от Закона за защита на потребителите. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, an. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, uлu в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на тьрговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата — поръчител. Поради невключването на възнаграждението за поръчителя в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. б8д, ап. 1, и ап.2 т. 1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Посоченият в стандартния европейския формуляр и в договора размер на ГПP съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той следва да направи по времето на действие на договора. С това кредиторът, недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49.77% ГПР. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности, дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравноправност в кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал, 4 3ПК, които гласят, че видът, размерът и действието, за които се сьбират такси и или 2 комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква такива, които не са предвидени в него. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

7 вр. чл. 22 3ПК, тьй като не е посочен същестаен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая липсвало дори формално посочване на размера на отпуснатия заем. Също така липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК кредиторът се е задоволил единствено с вписване в договора на абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва разписана методика за формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Посочен е лихвен процент по кредита — 36.00 %, който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържаиието на договора не са включени другите действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 43.16 %. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а именно условията за прилагането му, както и периодите, условията и процедyрите за промяна на лихвения процент. Наред с това клаузата за възнаградителна лихва в размер на 36 % по договора за кредит била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Определеният от кредитора размер на възнаградителната лихва надвишавала трикратния размер на законовата лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, която приема, че при формирана на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като максимален размер. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК. договорът за потребителски кредит е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В същия липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

Никъде в договора не била посочена и общата сума, дължима от потребителя, като по този начин последният не знае сума в какъв размер следва да върне по договора. В настоящия случай дължимото по Договора за възлагане на поръчителство възнаграждение за поръчителство не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.

Предвид обстоятелството,че договорът за потребителски кредит и договорът за 3 възлагане на поръчителство са сключени в един и същи ден, двете дружества са свързани лица, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план, който предоставя на клиента, безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единна формула, залегнала в Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаното възнаграждение за поръчителство безспорно попадало в изискванията на директивата — то било предвидим общ разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и е предварително заложено като параметър. По тези съображения след неговият размер да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Счита че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора по силата на ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по договор за кредит не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В тази връзка счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. При условие, че същото беше включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 120 %. Ето защо считам, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тьй като тьрговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника. Договорът е за потребителски кредит е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от 3ПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т. 12 от същата алинея допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тьй 4 като в същия следва да бъде посочен лихвеният процент на ден. Посочените в договора лихвени проценти са на годишна база. Чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден, което липсва в процесния договор за кредит. Поради това и следвал и изводът, че е нaлице недействителност на договора поради неспазването на изискване на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от 33Д като противоречащ на закона и заобикалящ го, както и като накърняващ добрите нрави. Предвид изложените по-горе твърдения, договорът бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.