Решение № 1257 от 04.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..11.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ

НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

ФИЛИП РАДИНОВ

–МЛ.С. при секретар Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1385 по описа на ВОС за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 50256/09.07.2019г. от М.Т.М., ЕГН ********** с адрес ***«Владислав Варненчик» бл.218, вх. 2, ап.56,чрез адв. Д.Х. – ВАК срещу Решение № 2839/25.06.2019г. по гр.д. № 487/2019г. на ВРС, 7 св., с което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивника против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 221, ал. 2 КТ, както следва: 1./да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, на основание на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ; 2./ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител в териториална служба в Затвора Варна”; 3./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 4225,59лева, представляваща обезщетение за периода 17.12.2018г.- 07.01.2019г. и от 01.03.2019г. до 16.06.2019г., през който ищцата е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 4./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 837,66лева, представляваща обезщетение за периода 08.01- 28.02.2019г., през който ищцата е работила на по-нископлатена работа и явяващо се разлика между трудовото възнаграждение, което е получавала през този период на по-нископлатена работа и това, което би получавала при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 5./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1024,07лева, подлежаща на връщане като удържано от ответника на отпаднало основание обезщетение за неспазен срок на предизвестие, поради дисциплинарно уволнение на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства,моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски. Твърди се , че при издаване на обжалваната заповед не са спазени всички законови разпоредби – същата е издадена извън сроковете по чл.194 от КТ, при изготвянето и не е взето становище на работника. Твърди се , че наказанието е наложено за неизпълнение на трудови задължения , които не са възложени на ищеца. Оспорват се всички посочени в заповедта нарушения на трудовата дисциплина вменени на ищеца. Твърди се несъответствие на наложеното наказание с извършените нарушения, като се излага, че съда не е взел предвид, че преди постановяване на обжалваната заповед наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „забележка“ е отменено с влязло в сила решение на ВОС. Излагат се твърдения, че съда е постановил обжалваното решение при непълнота на доказателствата, като по дисциплинарната преписка липсват доклад на ищцата вх.№ 8630/21.09.2018г. относно извършена работа на 20.09.2018г. и доклад вх.№ 9310/15.10.2018г. относно извършена работа на 12.10.2018г.

В съдебно заседание по същество, не явява, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди се, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона форма и срок, както и че същата е мотивирана. Твърди се , че от събраните по делото доказателства се установяват извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Наложеното наказание съответства на същите. Моли за присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено и да се присъдят сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред

ВРС е образувано по искове на М.Т.М., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н. Столетов” № 2 с правно основание както следва: по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, 1./да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, на основание на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ; 2./ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител в териториална служба в Затвора Варна”; 3./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 4225,59лева, представляваща обезщетение за периода 17.12.2018г.- 07.01.2019г. и от 01.03.2019г. до 16.06.2019г., през който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 4./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 837,66лева, представляваща обезщетение за периода 08.01.2019г.- 28.02.2019г., през който ищцата е работила на по-нископлатена работа и явяващо се разлика между трудовото възнаграждение, което е получавала през този период на по- нископлатена работа и това, което би получавала при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 5./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1024,07лева, подлежаща на връщане като удържано от ответника на отпаднало основание обезщетение за неспазен срок на предизвестие, поради дисциплинарно уволнение на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

Исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед на работодателя № Л-5155/10.12.2018г., връчена и 17.12.2018г. , трудовото правоотношение е било прекратено на основание „дисциплинарно уволнение“. Същата е работила при ответника по безсрочен трудов договор № Л-2017/01.04.2009г. и е заемала длъжност „счетоводител“ с брутно трудово възнаграждение от 1214,06лева. Твърди, незаконосъобразност на уволнението поради допуснати формални нарушения при издаването на уволнителната заповед,а именно не спазен срок по чл.194 от КТ, т.к. заповедта и е връчена след изтичане на прекрузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, доколкото за налагане на наказанието миродавна е датата на връчване на заповедта , а не датата на изготвянето й. Оспорва да е извършила вменените й със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва да е проявила виновно поведение по повод изпълнение на служебните си задължения, както и да е допускала неизпълнение на такива по длъжностна характеристика, Заповед № 25/09.02.2017г. или нарушения на ЗСч. Твърди, че съгласно Заповед № 25/09.02.2017г., липсва възложено заместване на Т.А., отсъстваща продължително по майчинство. Потвърждава, че е отказала получаване на справка № 11248, като причина за това е било обстоятелството, че не е била сигурна, че е подписана от посочените в нея членове на комисията. Не са и били предоставени материали, с които е работила комисията, нито пък последната е искала разяснения или доказателства от нея. Твърди нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, защото сформираната комисия не е искала обяснения от нея, респ. доказателства, като така работодателят е формирал решението си само на твърдения на едната страна, с което е нарушено изискването за оценка на всички обстоятелства и доказателства. Твърди се и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението,като излага,че ако и да налице нарушения от страна на ищцата, то за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици. Не е отчетено чистото дисциплинарно минало на ищцата, работила на длъжността почти 10г., което опровергава вменената й системност в нарушаване на трудовата дисциплина.

Твърди, че в заповедта липсва посочване на нужните реквизити относно нарушителя, конкретното нарушение, време на извършване, поради което и същата не е мотивирана. Излага, че работодателя не е взел предвид, че същата е обжалвала предходно наложените и наказания „забележка „ и „предупреждение за уволнение“, като първото е отменено с влязло в сила решение. Излага,че в резултат на уволнението е останала без работа поради което претендира обезщетение за шестмесечен срок. Доколкото на 08.01.2019г. е била назначена по друго трудово правоотношение, по което получава по- ниско трудово възнаграждение, заявява претенция за обезщетение в размер на разликата в трудовите възнаграждения. От 01.03.2019г. последното й трудово правоотношение е било прекратено, поради което заявява претенция за обезщетение за оставане без работа по чл. 225 КТ след тази дата до изтичане на 6-месечния срок. Твърди, че при прекратяване на ТПО, работодателят е извършил удръжка на свое вземане във вид на обезщетение за неспазен срок на предизвестие с вземане на ищцата за възнаграждения и обезщетение след прекратяване на ТПО, и предвид незаконността на уволнението й, претендира връщане на така удържаната сума. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът –

Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни. Не оспорва, че ТПО с ищцата е възникнало по силата на трудов договор № Л-2017/01.04.2009г., по който е заемала длъжност „счетоводител“. Потвърждава, че със № Л-5155/10.12.2018г. на Главния Директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ София и считано от 17.12.2018г., трудовото правоотношение е било прекратено на осн. 330, ал.2, т.6 КТ без предизвестие с наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Оспорват се твърденията за сочените в заповедта пороци. Посочва се, че със Заповед № Л-4603/29.10.2018г. на Гл.Директор на ГДИН е наредено извършване на проверка по изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата- неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика. Назначена е била комисия и е бил определен срок за извършване на проверката. Проверката е приключила с изготвяне на писмена справка рег. № 11248/14.11.2018г. Твърди, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство са били събрани достатъчно доказателства за виновно извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и в частност многобройните й откази да изпълни вменените й служебни задължения, както по длъжностна характеристика, така и възложени й със заповед № 25/09.02.2017г., в т.ч. писмено възложените й от прекия й ръководител. Ищцата е била запозната със заповедта за проверката, която тя е отказала да подпише. По същия начин е отказала да се запознае и с резултата от проверката, както и е отказала да даде обяснения по случая, за което е била надлежно поканена. Твърди, че назначената комисия е извършила пълно и цялостно разследване на обстоятелствата по извършване на нарушенията, като в хода на проверката е гарантирано правото на защита на ищцата, което обаче тя сама е отказала да упражни. Оспорва заповедта да страда от сочените пороци по повод описание на нарушението, време на извършване, нарушителя. Твърди се, че към момента на налагане на наказанието липсва заличаване на предходно наложени и дисциплинарни наказания „забележка“ и „писмено предупреждение“. Затова цялостното й поведение се сочи да попада в хипотезата на системни нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва дължимостта на обезщетението по чл. 225 КТ, както и твърденията в сочения период ищцата да е останала без работа. Искът се оспорва и по размер. Претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

Разпечатката съдържа 25 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/680bd25a-65ae-4311-b209-bc9a1e9c9fe3