Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1148 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11501/2024
Вид
Решение № 1148
Подписан
26.03.2025
В сила
07.07.2025
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Член 24, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110211501 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административнитите нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Н. М. Н., ЕГН ********** чрез адв. Н. Н. срещу наказателно постановление (НП) № СО-ОД-Н-24-25ОК-500/24.06.2024 г., издадено от заместник - кмета на Столична община, с което на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл. 135 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО.

В подадената жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна, като се твърди, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно липса на ясно посочване на времето на извършване на твърдяното нарушение, тъй като в АУАН е посочено, че проверката е извършена на 12.04.2024 г. около 10:10 часа, а в НП – на 10.04.2024 г. около 14:00 часа. Поддържа се, че Столична община не е осигурила достъп до строителния обект по асфалтов път – достъпът се осъществява по черен неасфалтиран път, поради което измиването на гумите на излизащите от обекта е безпредметно. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената глоба до минималния предвиден в Наредбата.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Н., която пледира за отмяна на наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата. Намира, че липсата на изграждане на съоръжение за измиване на ходовата част на строителната механизация не представлява нарушение с висока степен на обществена опасност.

Въззиваемата страна – заместник- кметът на Столична община се представлява от юрк. ***, който посочва, че от събраните по делото доказателства несъмнено е установено извършването на нарушението, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Застъпва тезата, че макар да не са установени реални вреди вследствие на нарушението, то потенциалните такива са значителни.

Моли съда да отчете заявеното от свидетеля, че единствената причина за изграждане впоследствие на устройство за измиване на ходовата част на строителната механизация е избягване на последващо санкциониране. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.202 г. около 14:00 часа свидетелят М. А. К. – главен инспектор в Столичен инспекторат, извършила проверка на строителен обект „Жилищни сгради с подземен гараж“ в УПИ IX-3263, УПИ III-4023, УПИ IV-1024, кв. 51, м. „*** от 01-ва до 06-та част“, поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. София, район „***“, ул. „****“. В близост до обекта не била поставена информационна табела.

Свидетелката установила, че в обекта се намират багер и товарен автомобил, извършвали се изкопни дейности с багера, а земните маси се натоварвали в товарния автомобил. В строителния обект не било изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните машини. Бил съставен констативен протокол от проверката, с предписания за представяне на документи. Констативният протокол бил връчен на *** за предаването му на техническия ръководител на обекта. По време на проверката жалбоподателят не се намирал в обекта.

На посочената в констативния протокол дата – 12.04.2024 г. в Столичен инспекторат се явили свидетелката ****, заемаща длъжността „ръководител здравословни и безопасни условия на труд“ при „***“ АД и жалбоподателят Н. Н. – технически ръководител в „***“ АД. На същата дата - 12.04.2024 г. главен инспектор в СИ *** съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 24-25ОК500/12.04.2024 г. за това, че на 10.04.2024 г. жалбоподателят като технически ръководител на строителен обект е допуснал извършването на СМР без 2 устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В АУАН вмененото на жалбоподателя нарушение било квалифицирано като такова по чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО.

На 24.06.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 02.07.2024 г., а на 15.07.2025 г. била подадена и жалбата срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите М. А. К., ****, заповед № СОА24-РД092149/20.02.2024 г. на кмета на Столична община, длъжностна характеристика на длъжността главен инспектор към СИ, констативен протокол, известие за доставяне на НП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са обективни и добросъвестно депозирани. Свидетелят е лицето, което е извършило проверката на строителен обект, находящ се в гр. София, ул.

„****“, като показанията й представляват източник на преки доказателства относно осъществилите се факти и установеното от нея. Свидетелката е категорична, че към момента на проверката в обекта не е имало изградено устройство за измиване на ходовата част на строителни машини, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля ***.

Същевременно, относно втория съществен елемент от процесното нарушение, а именно извършването на СМР свидетелят заяви, че в обекта се извършвали изкопни дейности с багер, а земни маси били натоварвани в товарен автомобил. По отношение строителя, техническия ръководител и лицата, които фактически са извършвали изкопните дейности свидетелят заяви, че не е установила данни за тях, но съставеният констативен протокол бил предаден на намиращо се в обекта лице, което заявило, че има отношение с дружеството-строител.

Съдът се довери и на показанията на свидетеля ***, която заяви, че тя и жалбоподателят работят в дружество „***“ АД, като посочи и длъжността на жалбоподателя – технически ръководител. Свидетелката потвърди, че заедно с жалбоподателя представили изисканите от СИ документи, като на Н. бил съставен АУАН. *** също посочи, че към момента на проверката на строителния обект не е имало изградено устройство за измиване на ходовата част на строителната механизация, но същото е изградено впоследствие, след проверката.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО, както и датата на връчване на екземпляр от НП на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от процесуално 3 легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения, различни от изложените.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи.

Актовете за установяване на нарушенията на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община се съставят от посочените в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата длъжностни лица, сред които са и служителите на Столичен инспекторат, каквото качество има актосъставителят. Наказателното постановление е издадено от заместник – кмет на Столична община, който е оправомощен от кмета на Столична община да издава наказателни постановления, видно от приетата като писмено доказателство заповед и на основание чл. 137, ал. 2 от Наредбата, съобразно правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно последната цитирана разпоредба наказателните постановления (за нарушения на наредбите на общинския съвет) се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата, какъвто е и настоящия случай. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Фактически невярно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя за противоречие между АУАН и НП относно датата на извършване на твърдяното нарушение, с което се обосновава тезата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. И в двата процесуални документа еднозначно, ясно и безпротиворечиво е посочено, че нарушението е извършено на 10.04.2024 г. около 14:00 часа. Посочените в АУАН дата и час – 12.04.2024 г., 10:10 часа са датата и часа на съставяне на АУАН /което се установява от прочита му/ и не е налице каквато и да е неяснота относно темпоралните предели на административното обвинение.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на правилата, изискващи ясно и точно описание нарушението, вменено на жалбоподателя, поради следното:

Видно от словесното описание на нарушението, дадено в АУАН и НП на Н. Н. е вменено, че „в качеството си на технически ръководител на строителен обект на етап разчистване на земни маси е допуснал извършването на строително-монтажни работи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта“. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО, а при издаване 4 на НП на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН АНО е квалифицирал нарушението, като е посочил и разпоредбата на чл. 135 от НОДТСО, предвиждаща отговорност за допустителство. От текстовата част на АУАН и НП несъмнено става ясно, че на жалбоподателя е вменена отговорност не за негови лични действия, с които е осъществил състава на нарушението по чл. 29а, ал. 1 т.7 от НОДТСО /тоест, че на 10.04.2024 г. той лично е извършил СМР без посоченото устройство за измиване на ходовата част/, а за това, че е допуснал друго лице да извърши такова нарушение тоест отговорността на жалбоподателя е ангажирана за допустителство.

По своята същност, допустителството представлява особен вид нарушение, което се осъществява чрез бездействие, при което едно лице не се противопоставя на определено противоправно поведение (престъпление или нарушение), реализирано от другиго, въпреки че по закон е длъжно да стори това. Съгласно правната доктрина и практиката, между проявите на допустителя и извършителя на нарушението съществува определена връзка, тъй като бездействието на първия субект улеснява реализирането на противоправната дейност на втория. Бездействието, при установено законово задължение за активно поведение, е неправомерно само ако съществува обективна възможност допустителят да осуети нарушението на извършителя.

В административН.казателния процес, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, е установен принципът за личната административН.казателна отговорност.

Член 24, ал.2 от ЗАНН, от своя страна, предписва, че: „За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени“. Изрично с текста на чл. 10 ЗАНН обаче е установено, че при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В случая в чл. 135 от НОДТСО, на който се е позовал и АНО е уредено правило, въвеждащо възможност да бъде ангажирана административН.казателната отговорност и на допустителите (собственици или длъжностни лица), които съзнателно допуснат техни подчинени да извършат нарушение на някой от текстовете по Наредбата, като в този случай тези лица /допустителите/ се санкционират с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.