Решение № 36 от 11.08.2014, Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№36/11.08.2014г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – ГЪЛЪБОВО

Наказателен състав

На 08.08.2014г.

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.А.

Секретар А.Д. като разгледа докладваното от съдия А. АН Дело № 113 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 239 от

17.07.2013г. на В. И. Д. - Началник на М.П., с което на „Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, управлявано и представлявано от Г. Т. З. с ЕГН **********, на основание чл.110, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, вр. чл.110, ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр.чл.72б, ал.3 от ППЗАДС и на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС, вр. чл.110, ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр.чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.

В жалбата си и в с.з., жалбоподателя излага подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена.

По делото бяха събрани писмени доказателства: Писмо с рег.индекс 4803-0125/13 от 29.05.2014г. на М.П.; копие от Служебна бележка от Л.Л. – началник отдел “ППТРР”; копие от Нареждане за разпределение на дължими вземания и равностойност по АНП № 239/2013г.;

Разписка от НАП-С. от 21.08.2013г.; Писмо с рег.индекс 4803-0125/15.08.2013г. на М.П.; Писмо с рег.индекс 4803-0125/18.07.2013г. на М.П.; Наказателно постановление № 239/17.07.2013г. на М.П.; Писмо с рег.индекс ЗАДС-0485/15.05.2013г. на М.Б. – С.З.; АУАН № 154/14.05.2013г. на ТМУ П.;

Протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 526 на ТМУ П.; Обяснение от Ц.К.Ж.; Декларация (под контрол на плащането) на БАЦИС с вх.№ BG00300/01-00788/14032013 от 14.03.2013г. за периода от 01.02.2013г. до 28.02.2013г.; Декларация (Под контрол на плащането на БАЦИС с вх.№ BG00300/01-00788/14032013 с дата на подаване 14.03.2013г.; Декларация (Под контрол на плащането) на БАЦИС на акцизни стоки; Декларация (Под контрол на плащането) на БАЦИС с вх.№ BG00300/01-00753/13032013 от 13.03.2013г. за периода от 01.02.2013г. до 28.02.2013г.; Декларация (Под контрол на плащането) с вх.№ BG00300/01-00753/13032013 с дата на подаване 13.03.2013г.; Декларация (Под контрол на плащането) на БАЦИС на акцизни стоки;

Справка за акциз на “Б.” ЕАД за период м.01.2012г. – м.03.2013г., копие от Протокол от заседание на Съвета на директорите на “Б.” ЕАД, копие от Заповед № ЗАМ-568/24.10.2011г. на директора на А.“М.” и копия от Уведомление за оттегляне на пълномощно – 2 броя.

Бяха разпитани в качеството на свидетели Л. И.В. - съставил АУАН и М.Г.А. .

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС – Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 01.04.2013г. от служители на А. „М.” към МБ-С.З. – св.Л.В. и св.М.А., била извършена проверка в счетоводния офис на “Б.” ЕАД, ЕИК *****, находящ се на адрес: гр.Г., общ.Г., обл.С.З., ж.к.”И.г.”. Проверени били счетоводните документи на фирмата. Във връзка с указанията, дадени със служебна бележка рег. индекс 9300-0537/03.04.2012г. на ТМУ-П. е извършена и проверка във финансовия дневник за прихода от акциз по сделки в страната на М.П. и в Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) за възникнали и погасени акцизни задължения на “Б.” ЕАД, ЕИК *****, регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС, с идентификационен номер на регистрирано лице (ИНРЛ) – BG003000С0056 и регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС с ИНРЛ BG003000L0004.

При проверката било установено, че дължимия акциз за месец

Февруари 2013г. не е внесен в срока по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС.

Св.Л.В. преценил, че са извършени нарушения и съставил

АУАН № 154 / 14.05.2013г., в който отразил своите констатации: дължимия акциз от “Б.” ЕАД е както следва: - за данъчен период – месец Февруари 2013г. по подадена акцизна декларация от ИНРЛ - BG003000С0056 за АД за ЕПЕЕ с № BG 003000/01-00788/14.03.2013г. е в размер на 237985,89лв. и по подадена акцизна декларация от ИНРЛ - BG003000L0004 за АД за ЕПЕЕ с № BG 003000/01-00753/13.03.2013г. е в размер на 13487,10лв.

Общо дължимия акциз от “Б.” ЕАД, ЕИК ***** за данъчен период – месец Февруари 2013г. е в размер на 251472,99лв.

От приложените копия на акцизни декларации (разпечатки от системата БАЦИС) е видно, че дължимия акциз не е постъпил по сметката на Митница гр.Пловдив до момента на съставянето на настоящия АУАН, както и не е отразен в Системата БАЦИС, като погасени задължения.

За данъчен период месец Февруари 2013г., данъчно задълженото лице (ДЗЛ) не е изпълнило задължението си по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС, с ИНРЛ - BG003000С0056 и регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС, с ИНРЛ BG003000L0004.

Горното било преценено като два броя нарушения по

ЗАДС, както следва:

1. За данъчен период – месец Февруари 2013г. по подадена АД за ЕПЕЕ с ИНРЛ - BG003000С0056 под № BG 003000/01-00788/14.03.2013г. декларираният акциз за внасяне е в размер на 237985,89лв. Сумата не е наредена и не е заплатена от дружеството, в указания от ЗАДС срок, с което е осъществило състава на чл.110, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, във връзка с чл.72б, ал.3 от ППЗАДС;

2. За данъчен период – месец Февруари 2013г., по подадена АД за ЕПЕЕ с ИНРЛ BG003000L0004 под № BG 003000/01-00753/13.03.2013г. декларараният акциз за внасяне е в размер на 13487,10лв. Сумата не е наредена и не е заплатена от дружеството, в указания от ЗАДС срок, с което е осъществило състава на чл.110, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, във връзка с чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като в обстоятелствената част на АУАН вписал и приложимата /и за двете нарушения/, санкционна разпоредба – чл.110, ал.1 от ЗАДС - “Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл.44, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500лв. за юридическите лица”.

АУАН № 154 от 14.05.2013г. бил връчен на

Ц.Жоевски – Икономически директор на дружеството, който го подписал и получил срещу разписка препис от него. В законоустановения срок не били направени възражения по акта.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното

Наказателно постановление №239/17.07.2013г. на В. И. Д. - Началник на М.П., в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. В обстоятелствената част на НП №239/2013г., административно – наказващия орган / АНО/ е приел за установено, че срещу „Б.” ЕАД има издадени и влезли в сила други наказателни постановления /същите са подробно описани/ и е направил извода, че горните обуславят повторност по смисъла на чл.4, т.17 от ЗАДС.

На 17.07.2013г., след като разгледал преписката по съставения АУАН, АНО издал обжалваното Наказателно постановление за това, че:

- „Б.” ЕАД не е внесло по подадена АД за

ЕПЕЕ с ИНРЛ – BG 003000C0056 под № BG

003000/01-00788/14.03.2013г., за данъчен период – месец Февруари 2013г., а именно до 14.03.2013г., включително, дължимия акциз, с което е нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр. чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.

- „Б.” ЕАД не е внесло по подадена АД за ЕПЕЕ с ИНРЛ –

BG 003000L0004 под № BG 003000/01-00753/13.03.2013г., за данъчен период – месец Февруари 2013г., а именно до 14.03.2013г., включително, дължимия акциз, с което е нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр. чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.

Административно – наказващия орган е квалифицирал всяко от горните деяния като нарушение по чл.44, ал.1.т.6 от ЗАДС и на основание чл.110, ал.3, вр. чл.110, ал.1 от ЗАДС е определил и наложил за всяко нарушение, административно наказание - ”имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите - актосъставителя св.Л.В. и св.М.А., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗАНН, по въпросите, касаещи връчване на съобщения и др. по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.180, ал.5 от НПК, връчването се извършва срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приеме книжата.

Обжалваното НП е връчено на лицето С.Д.С. на 19.08.2013г. Видно от събраните по делото доказателства – Уведомеление за оттеглане на пълномощно от 01.03.2013г. /връчено на лицето срещу подпис/, лицето С.Д.С. към момента а получаване на НП е била извън кръга на лицата които, съгл.чл.180, ал.5 от НПК са натоварени да приемат книжата. В разглеждания случай е налице нередовно връчване на НП и срокът за обжалване не е започнал да тече.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

1.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление В. И. Д. - Началник на М.П. е компетентно длъжностно лице да издава НП, съгласно заповед на Директор на А. „М.”.

2. На следващо място съдът констатира, че в хода на административно - наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдържанието на същото е отразено обстоятелството, че дружеството - жалбоподател е извършило деянията в условията на повторност, съгласно чл.4, т.17 от ЗАДС, което е основанието за квалифициране на нарушението като по-тежко и за налагане на санкция по чл.110, ал.3 от ЗАДС.

Тези обстоятелства не са установени и не са включени в съдържанието на съставения АУАН. Същите не са били достояние на нарушителя до момента на издаването на наказателното постановление и неговото предявяване на дружеството - жалбоподател.