Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 349 от 07.07.2022, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 135/2022
Вид
Решение № 349
Подписан
07.07.2022
В сила
27.01.2023
Състав
НИКОЛАЙ ЯНКОВ ГОСПОДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.30, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.134 и сл. · Закон за устройство на територията
  • чл.147а · Закон за устройство на територията
  • чл.147а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.174а · Закон за устройство на територията
  • чл.174а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл. 219 · Закон за устройство на територията
  • чл.37 · Закон за устройство на територията
  • чл. 37, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.38 · Закон за устройство на територията
  • чл.39 · Закон за устройство на територията
  • чл.39, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.39, ал.4 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 349 гр. Плевен, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 135/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 215 от ЗУТ и Глава десета, Раздел I от АПК, във връзка с чл. 219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П.С.Х., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Г.Г. ***, против Мотивиран отказ изх. № 9400-84-1/28.01.2022 год. на гл. архитект на Община Кнежа, с който е отказано да бъде уважавано заявеното с Молба вх. рег. № 9400-84/18.01.2022 год. от П.С.Х. искане за издаване на разрешение за промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор ***, гр.Кнежа, общ. Кнежа, обл. Плевен, заедно с паянтова едноетажна постройка в него.

С жалбата като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се мотивите, изложени в оспорения отказ и се твърди, че разпоредбата на чл.18 от Наредба № 7/22.122003 год. за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони /неправилно посочена в жалбата като наредба на Община Кнежа/ е в пряко противоречие с новата разпоредба на чл.147а на ЗУТ, поради което според жалбоподателят Община Кнежа следва да осъвремени наредбите си и да ги приведе в съответствие със закона. Излагат се доводи, че разпоредбата чл.18 от Наредба № 7/22.122003 год. касае допълващо застрояване с нови сгради, а не промяна на предназначението на съществуващи обекти, без извършване на строителни и монтажни работи. Твърди се, че заявеното ново предназначение на процесния имот по никакъв начин не противоречи на разпоредбите на чл.38 и чл.39 от ЗУТ, като се сочи, че при подаване на двете последни молби, по които е постановен отказ от страна на ответника е допуснат пропуск от молителя да се представят доказателства за спазване изискванията на чл.39, ал.2 от ЗУТ относно изискването за съгласие с нотариална заверка на подписите от съседите на процесния имот за промяната на предназначението му, но при добронамереност от страна на общината този пропуск би бил лесно преодолим по реда на чл.30, ал.2 от АПК, а с жалбата, предмет на настоящето дело се представят посочените по-горе съгласия.

Оспорват се доводите от оспорения отказ, свързани с обстоятелството, че имотът се намира в свлачищен район, за който е издадена строителна забрана и се твърди, че горното обстоятелство е ирелевантно, тъй като жалбоподателят няма намерение да извършва строителство, а единственото му желание е да бъде променено предназначението на вече построена сграда.

Сочи се, че разпоредбата на чл.147а, ал.1 от ЗУТ изисква да са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение и се твърди, че представеното с жалбата становище по чл.38, ал.7 от ЗУТ на инженер-конструктор доказва, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивните елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията.

Оспорват се доводите от отказа на гл. архитект, че за да се извърши промяната на предназначението на имота е необходима промяна на ПУП и в заключение е направено искане да бъде отменен като незаконосъобразен оспорения мотивиран отказ, както и да бъде задължен гл. архитект на Община Кнежа да се произнесе отново по подаденото искане и да постанови решение по чл.174а от ЗУТ, което да е съобразено със закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмено становище, в което излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.38 и чл.39 от ЗУТ и сочи, че в конкретния случай се иска промяната на предназначението в обект за нежилищни нужди- за търговска дейност-магазин за строителни материали, а съгласно ОУП на Община Кнежа за поземления имот с идентификатор *** е отредено жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване. Излагат се съображения, че поземленият имот попада в района на свлачище, в който има наложена строителна забрана със Заповед № 2324/03.06.1974 год. на министъра на строителството и архитектурата, поради което ПУП за промяна на предназначението му не може да бъде изготвен, както и че до стабилизацията на свлачището не може да се извършва промяна в предназначението на имота и същият да се превръща в търговски обект. Промяната на предназначението на поземления имот от жилищна устройствена зона в такава за обществено обслужване, в т.ч. промяната на предназначението на сградата, представляваща основното застрояване на имота, следва да се извърши след изработване на ПУП при спазване на нормативните изисквания на ЗУТ, а в конкретния случай не са налице предпоставките за това.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Смята постановения отказ за незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен.

Постъпила е писмена молба от процесуалния представител адв. Г., в която са изложени писмени бележки по същество. С горните се оспорва заключението на вещото лице и се твърди, че същата не е годна за обективното решаване на правния спор. Твърди се, че постановеният отказ не е съобразен с чл.174а, ал.1 от ЗУТ, гл. архитект неправилно е приел за приложима общата норма на чл.134 и сл. от ЗУТ, а не специалната такава на чл.39, ал.4 от ЗУТ, поради което не е необходимо изменение на ПУП за имота.

В заключение е направено искане да бъде уважена подадената жалба и се претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът по оспорването – Главния архитект на Община Кнежа в съдебно заседание се представлява от юрк. У., която поддържа доводите от представения по делото писмен отговор и счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че не са налице условията за приложение на чл.147а, ал.1 от ЗУТ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна И.Г.Д. излага становище в подкрепа на подадената жалба.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото НА /л.15/ и Декларация с нотариална заверка на подписите /л.17/ се установява, че жалбоподателката е собственик на 5/6 идеални части, а заинтересованата страна И.Д. на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ 685 кв. м., находящ се в гр.Кнежа, ул.“Бузлуджа“№ 6 и построените в имота две едноетажни постройки с идентификатори съответно *** и ***. С посочената декларация заинтересованата страна Д. е упълномощила жалбоподателката да я представлява във връзка с промяна предназначението на имота от жилищен в магазин за строителни материали.

На 18.01.2022 г. П.С.Х. ***-Кнежа Молба с вх. рег. № 94-00-84/18.01.2022 г. /л.28-30/, с която на основание чл.147а от ЗУТ е поискала да бъде променено предназначението от жилищно на търговско на притежавания от нея и майка ѝ имот, заедно с намиращите се в него две паянтови едноетажни постройки.

Жалбоподателката е посочила, че новото предназначение ще бъде за магазин за строителни материали съгласно приложено към молбата инвестиционно намерение /л.18 и 19/. Към молбата освен документи за собственост и скици на имотите са приложени и констуктивна експертиза от инж. А.Ц.П., от която е видно, че няма технически причини, свързани със сигурността, експлоатационната годност и дълготрайността на носещата конструкция и произтичащи от действащите нормативно-технически документи и разпоредби, които да представляват пречка за промяна на предназначението на съществуващата сграда в магазин за строителни материали. Приложени са и писмо на „Геозащита“ ЕООД, клон Плевен /л.24 и 25/, съобразно което при извършени оглед на терена не са установени белези от активизация на свлачищни процеси, регистрираното съвременно свлачище запазва потенциалното си състояние и промяната на предназначението на сградата не е свързана с извършване на строителни дейности, които да създадат допълнително натоварване върху склона и да окажат негативно влияние на геодинамичното състояние на свлачището, но при инвестиционни намерения, свързани с ново строителство и/или реконструкция на съществуващи сгради в имота, попадащ в района на действащата строителна забрана за свлачище № PVN39.37376.01 е недопустимо.

Като писмено доказателство в преписката е представена

Заповед № 2324/03.06.1974 на министъра на строежите и архитектурата /л.112/, по силата на която е наложена строителна забрана със срок до осъществяване на противосвлачищни мероприятия и заздравяването на терена в района на жилищните квартали, включени в IV-ти района на гр.Кнежа. Представени са писмо № АУ17-23/03.08.20 год. от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, касаещо искане на жалбоподателя за издаване на предварително съгласие по реда начл.96, ал.3 или ал.4 от ЗУТ за извършване на геозащитни мерки и дейности или строителство на сгради и съоръжения в процесния поземлен имот; писмо № V8-676/30.11.20 год. от същия АО и със същия предмет.

На л.78-79 е приложено писмо вх.№ ЕД-04-451/17.06.2021 год. на заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, относно извършена проверка на геодсинамичното състояние на свлачище № PVN39.37376.01, проявено на територията на Община Кнежа. На л.80-82 е представено Становище на

„Геозащита“ ЕООД – Плевен относно геодинамичното състояние на процесното свлачище и реализираните геозащитни съоръжения и мероприятия в гр.Кнежа, а на л.108 с сл. е представен и приет като писмено доказателство Извадка от обобщен годишен доклад за Община Кнежа с анализи и оценки от извършените дейности през 2019 год. при изпълнение на сключения с МРРБ-София договор за превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на РБ.

Приложени са и множество писмени доказателства, несвързани пряко с настоящето административно производство и касаещи предходни искания на жалбоподателката до същия АО, свързани с издаване на скица-виза за проектиране и др., по които има издадени АА, които не са предмет на обжалване по настоящето съдебно производство.

По делото по искане на жалбоподателя е изготвена съдебно-техническа експертиза по следния въпрос : „Ако бъде променено предназначението на процесния имот от жилищно в такова за търговски обект-магазин за малки опаковки строителни материали, ще се увеличат ли натоварванията върху имота, ще се засегнат ли конструктивни елементи и ще се намалят ли носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата“. Вещото лице е дало заключение, че ако бъде променено предназначението на процесния имот от жилищно в такова за търговски обект-магазин за строителни материали натоварването върху терена ще се увеличи, но ако се изготви ПУП за промяна предназначението на имота, в който се предвижда ново застрояване. В косттативно-съобразителната част на заключението вещото лице е развило подробни доводи, свързани с необходимостта за промяна предназначението на имота чрез ПУП с оглед заявената промяна на предназначението на сградата в него от жилищна в нежилищна такава.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подало надлежно искане до административен орган, по което е налице постановен изричен отказ, касаещ заявената промяна на предназначението на собствен на жалбоподателя недвижим имот. Постановеният изричен отказ е от 28.01.2022 год., а жалбата против него е подадена на 09.02.2022 год., видно от поставения върху нея печат с вх. номер на ответника, т.е. същата е подадена в указания от закона и в АА срок за оспорване.

На основание всичко гореизложено, съдът приема жалбата за допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, при така установеното, съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и служебна проверка по чл. 168 от АПК, прави следните правни изводи: