Решение № 1222 от 02.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. Бургас, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501449 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на адв. Илияна Митрева, като пълномощник на А. В. Й.- ищец по гр.д.№ 6209/2021г. по описа на БРС-ХХХVІІ състав на Гражданско отделение, със съдебен адрес:гр. София, ул. “Хан Крум" №35, подадена против Решение № 1360/24.06.2022г.по горното дело, с което заявената от нея против ответниците В. Я. К. ЕГН ********** и Г. Д. К. ЕГН **********-двамата с адрес:*****, претенция за осъждането им да й заплатят сумата от общо 8200 лв., с която са се обогатили, ползвайки без основание собствения й имот в периода от 02.09.16г. до 17.01.2020г., е отхвърлена като неоснователна, като ищцата е осъдена да заплати на ответниците и съдебно-деловодни разноски в размер от 600лв.

Решението се сочи за неправилно, постановено при нарушаване на процесуалните правила, необосновано и при необсъждане на всички релевантни по делото факти в съвкупност, с оглед което се моли за отмяната му и постановяване на друго, уважаващо предявените искове.

Конкретно са изложени следните оплаквания:

Съдът неправилно е квалифицирал и разгледал предявените по делото искове като един, с общо правно основание чл.59 от ЗЗД. Всъщност се касае до два иска, засягащи два различни периода, през които са възникнали различни факти.

Първият процесен период е от момента, в който страните са уговорили в предварителния си договор фактическото предаване на процесния апартамент от обещателите на купувачката (21.07.05г.) до 15.07.19г.- датата на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, потвърждаващо това на първата инстанция, с което предварителният договор, сключен между страните за покупко- продажбата на процесния апартамент, е обявен на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД за окончателен.На втората посочена дата имотът се счита придобит от ищцата. Тази претенция е заведена за заплащане на обезщетение от 7000лв., на основание чл.59 от ЗЗД, дължимо за периода от 02.09.16г. до 15.07.19г.

Вторият процесен период е от 15.07.2019г.(придобиването на собствеността от ищцата) до 17.01.2020г.(предаването на ключа на апартамент 15 от сина на ответниците). Претенцията за него е за имуществено обезщетение, на основание чл.45 от ЗЗД, в размер от 1200лв.Твърди се 1 неправомерно увреждащо поведение от страна на ответниците спрямо ищцата, изразяващо се в това, че макар да са знаели, че от първата посочена по-горе дата ищцата е собственик на процесния имот, те не са й го предали.

Намира се за неправилна и констатацията на първата инстанция в доклада й по делото, че по спора няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.Такива всъщност са : фактът, че ищцата-купувачка е заплатила на обещателите при подписването на предварителния договор пълната уговорена в него цена на имота, че ответниците са владели и евентуално ползвали заплатения от купувачката апартамент, че не са завършили цялата процедура по прехвърлителната сделка и имотът не е бил предаден на купувачката според уговорката в чл.7 от същия.

Обстоятелството дали ответниците са ползвали или не процесния апартамент №15 се счита за ирелевантно, защото успешното осъществяване на иска по чл.59 от ЗЗД не държи сметка за начин на ползване на вещта, нито дали държателят й е реализирал някаква приход. Счита се за достатъчно вещта да се е намирала без правно основание във фактическата власт на лицето, в чиято полза е създадена реалната възможност да спести наема, който би плащало за ползването й(цитира се съдебна практика в подкрепа на становището).

Оспорва като неоснователни и възраженията, че не е следвало да чака предаването на имота от прехвърлителите, а е можела и е следвало сама да смени ключалката и се настани там.

Счита, че няма такова право, нито задължение за отправяне на покана, че поведението й не следва да се счете за бездействие, лишаващо я от правото на обезвреда, че ответниците са осуетили изпълнението на съдебното решение, заместващо титула й за собственост, което според чл.296, ал.1 от НК осъществява престъпление от общ характер. След като това е така, поведението им е увреждащо за ищцата, т.е. е налице деликт, причинил й щета, изразяваща се в това, че е била лишена от правото да получава наем от собствения си имот.

Не ангажира нови доказателства и дири разноски за две съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите ответници : В. Я. К. и Г. Д. К.двамата с адрес :*****,чрез адв. М. Кънева от БАК. В него предявената въззивна жалба се сочи за неоснователна, Решение № 1360 /24.06.22г. на БРС - за правилно и се моли за потвърждаването му, както и за присъждане на направените от страната във въззивната инстанция разноски.

Оспорват се като неоснователни оплакванията от възивната жалба за допуснати процесуални и материално правни нарушения, т.к. такива не са налице.В с.з. на 20.12.21 г. при докладване на делото и двете страни в процеса чрез представителите си са заявили, че нямат възражения по доклада, включващ както определяне правната квалификация на спора като такава по чл.59 от ЗЗД, така и разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса.

Поддържат, че действително по делото са предявени два иска, но с една и съща правна квалификация, макар за различни времеви периоди.За периода от 2.09.2016 г. до 15.07, 2019 г. / времето през което се е гледало гр.д. N1862 / 2007 г. по описа на БРС, чийто съдебен акт влиза в сила на 15.07.2019 г./въззиваемите са били собственици на имота, за който се претендира обезщетение, т.к. според чл. 19 ал. 3 ЗЗД, окончателният договор се счита за сключен от деня, в който съдебното решение влезе в сила, т.е. на 15.07.2019 г. в настоящия случай. Следователно и т.к. вещно правният ефект на сделката настъпва в този момент, ищцата би могла да предяви претенции за обезщетение за лишаване от доход за процесния имот едва оттук насетне.Освен това поддържат, че не са се обогатили през посочения период по никакъв начин, а напротив - поради теч на покрива на сградата, в която се помещава апартаментът, са направили разходи за ремонта на тази обща за всички етажни собственици част, в размер на 1270 лв. и са представили за тази сума гласни и писмени доказателства, които не са оспорени от ищцата. По отношение на втория времеви период - 15.07.19 г. - 17.01.2020 г.отричат наличието на деликт. Считат, че хипотезата на чл. 45 ЗЗД не е осъществена, защото чрез действията си К.и по никакъв начин не са нанесли вреда на ищцата-нито имуществена, нито неимуществена. Няма и осъществено противоправно поведение от тяхна страна - апартаментът е бил празен и не се е доказало по делото, че ответниците са препятствали ползването му от Й.. Жилището е било в лошо състояние, неизползваемо и това е било установено в производството по обявяването на предварителния договор между страните за окончателен.

Позовават се и на констатациите на назначената по делото техническа експертиза, че имотът не е бил годен за обитаване. Поради липса на средства, ответниците били заплатили само необходимите суми за поправка на покрива, т.к. касаели действия, свързани със запазване целостта 2 на жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент, а без допълнителен ремонт, ползваното му било невъзможно.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК определя въззивната жалба като допустима, а служебната проверка на съда по чл.269 от ГПК, сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първа инстанция Бургаски районен съд по искова молба, подадена от А. В. Й. ЕГН ********** от ******, чрез процесуален представител адвокат Илияна Митрева, със съдебен адрес: гр. София, ул.“ Хан Крум“№ 35, срещу В. Я. К.

ЕГН********** и Г. Д. К. ЕГН 3311090455- двамата с адрес: гр. Бургас, ул.“ Георги Кирков“№ 21, по два обективно и субективно съединени осъдителни искове.

С първата претенция се моли за осъждането на ответниците да й заплатят обезщетение от 7000лв., т.к. я лишили от ползването на собствения й имот, находящ се на административен адрес: *****, представляващ апартамент с площ от 58,84кв.м., състоящ се от: дневна, стая, кухненска ниша, два коридора и антре, ведно с прилежащите му избено и таванско помещение и 2%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, придобит от Й. на основание предварителен договор за прехвърляне с покупко-продажба срещу цена от 60000 лв., платена изцяло при сключването му, който бил обявен за окончателен на 15.07.19г., с влизането в сила на определение от същата дата, постановено по гр.д.№503/19г. по описа на ВКС –ІІІ Г.О.

Вземането се обосновава с това, че според точка 7 от същия предварителен договор, прехвърлянето на собствеността на апартамента следвало да се осъществи в срок един месец от датата на сключването му( 21.06.05г.),т.е. до 21.07.05г., а предаването на фактическата власт върху имота, в тридневен срок от прехвърлянето на собствеността с нотариален акт.

Ищцата се счита неоснователно лишена от възможността както да ползва, така и да получава доходи от посочения имот под формата на наем в периода от 21. 07.2005 г., до 15.07.2019 г., защото ответниците не й прехвърлили имота с нотариален акт и се наложило ищцата да предяви пред Районен съд-Бургас иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен. С решението по образуваното в тази връзка гр.д.№1862/2007г.на БРС, потвърдено от БОС с Решение от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 541/ 2009 г., предварителният договор на страните бил обявен за окончателен. Ответниците касирали въззивното решение, но с Определение № 576/15.07. 2019 г. по гр.д. №503/2019 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, то не било допуснато до обжалване и влязло в сила на същата дата. Поради погасяване по давност на част от вземането за обезщетение, ищцата е заявила претенцията си за такова за периода от 02.09.16г. до 15.07.2019г., в размер от общо 7000 лв., обоснован с предположението, че месечният наем на жилището възлиза на 200 лв.

Втората претенция е за присъждането на сумата от 1200лв. и касае периода от 15.07.19г. до 17.01.20 г.Основава се на чл. 45 от ЗЗД и се счита за обезщетение за имуществена вреда (пропусната полза), изчислена на база размера на месечния наем от 200лв. за същия апартамент, ползван от ответниците в този период без основание и въпреки знанието, че вече не са негови собственици.

Краят на втория период е съобразен с факта, че ключ от апартамента, предмет на предварителния договор, бил предаден на пълномощника на ищцата от сина на ответниците, едва на 17.01.20 г.

Своевременно представеният писмен отговор от ответниците В. и Г. К.и чрез адвокат Мима Кънева от БАК, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап. Десен, сочи предявените с исковата молба искове за допустими, но неоснователни.

Според страната претенциите са две облигационни( по чл.59 от ЗЗД) и касаят различни периоди от време. До влизане в сила на съдебното решение, с което договорът е обявен за окончателен, ищцата не е имала вещни права върху процесния имот, поради което и не може да претендира обезщетение за лишаване от ползване на същия, както и за лишаване от доходи като граждански плодове от него.

По отношение на втория период се сочи, че след влизането в сила на съдебното решение, определящо ищцата като собственик на процесния апартамент,т.е. от дата 15.07. 2019 г. до 3 предаването на ключа на апартамента, ответниците не дължали обезщетение, защото не били получили покана за плащане на наем за периода, за който се претендира вземане в настоящото производство.