Решение № 460 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500329 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора Основно училище „ С. С. К. и М. „ – село *** Решение № 4 692 / 27.11.2024 г. по гр.д.№ 1 629/2021 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл. 512, ал. 4 ГПК на „Финансова къща Р.“ ООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****, действащо чрез ликвидатора Р. Г. М., ЕГН **********, сумата от 8 705, 99 лв., дължима се от ответника в качеството му на солидарно задължено лице, заедно с длъжника Й.М.П. по изп.д. № ***/*** г. по описа на частен съдебен изпълнител П.Н. с рег. № ***, и представляваща неудържана от страна на въззивника – в качеството му на трето задължено лице – работодател на длъжника Й.М.П., по казаното изп.д. № ***/*** г. сума за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. по наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.М.П., получавано при въззивника, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно.

Развива доводи в насока, че не са му надлежно връчени запорните съобщения от ЧСИ П.Н., като е неправилен извод на съда да са му връчени при отказ да ги получи, т.к. отказите не са оформени по предвидения в ГПК начин. Поддържа още да не е уведомен, че делото е продължено от ЧСИ Н. - след като преди това е било водено от други ЧСИ и конкретно от ЧСИ А. под друг номер и година, нито за това, че изпълнителното производство пред предходния ЧСИ А. е било спряно, а впоследствие възобновено и за датата на възобновяването. Поради това непревеждането на съдебния изпълнител на секвестируемата част от трудовите възнаграждения на длъжника по изпълнението Й.П., съответно плащането 1 на възнагражденията в пълния им размер на П. не се дължи на неправомерно поведение на въззивника – негов работодател и той не отговаря лично за неудържаните суми по запора към взискателя по изпълнението.

По така изложените доводи пледира за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска в тази част. Претендира разноски за две инстанции в изцяло направения им размер.

Въззиваемото „Финансова къща Р.“ ООД – в ликвидация е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че въззивникът в качеството му на работодател на длъжника П. нееднократно е уведомяван от ЧСИ за наложени по воденото срещу П. изпълнителното производство запори на трудовото възнаграждение на последния, въпреки което въззивникът неправомерно не е удържал и превеждал по специалната сметка на ЧСИ сумите, съставляващи секвестрируемата част от това възнаграждение.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 512 ал. 4 от ГПК.

Искът се основава на следните твърдения:

Ищецът „ Финансова къща Р. „ ООД твърди, че е взискател по изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ П.Н., рег. № ***, длъжник по това дело е физическото лице Й.М.П.. Преди 15.01.2018 г. бил наложен от съдебния изпълнител запор на трудовото възнаграждение на П. при работодателя му ОУ „ С.С. К. и М. „ – село *** - ответника. Впоследствие били изпращани и напомнителни съобщения относно запора. Въпреки това, ответното училище не изпълнило задължението си да удържа и превежда по специалната сметка на ЧСИ сумите, съставляващи секвестрируемата част от трудовото възнаграждение на П. за исковия период 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г.. Поради което е възникнала личната на отговорност на ответника по чл. 512 ал. 4 от ГПК за сумата по запора. Претендира за осъждането му да я заплати на взискателя – ищец в размер на 8 884 лева.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че от момента на получаване на запорното съобщение от ЧСИ А. / за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва и за разноски на стойност 974 лв. / трудовото възнаграждение на П. е превеждано по сметката на последния в *** АД и към момента на предявяване на иска по тази сметка е била налична сума в размер над претендираната, която е била изцяло на разположение на съдебния изпълнител доколкото тази сметка е също запорирана от последния. Отделно от това поддържа, че вземането на ищеца към П. не е установено с влязло в сила съдебно решение, т.к. по данни на последния изпълнителното производство е спряно по силата на закона, а ответникът не е уведомяван за неговото възобновяване.

От фактическа страна по делото е безспорно установено следното:

На ищцовото дружество „ Финансова къща Р. „ ООД е издаден Изпълнителен лист / ИЛ / № 5557/15.06.2015 г. , издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 т. 10 от ГПК / Запис на заповед / № 3 706/15.06.2015 г. по ч.гр.д. № 6 982/2015 г. по описа на РС – Пловдив, който ИЛ удостоверяващ подлежащи на принудително изпълнение парични вземания на „ Финансова къща Р. „ ООД към солидарни длъжници „ Даппер „ ЕООД и Й.М.П. както следва: 5 000 лв. главница – част от общо дължима се такава от 78 244,27 лв., по Запис на заповед от 10.08.2012 г. , издаден от „ Даппер „ ЕООД и авалиран от П., с падеж 10.02.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и за разноски от 974 лева;

2

По казания ИЛ е образувано изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ А. А., рег. № *** срещу двамата солидарни длъжници. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника П., ведно с ПДИ на дата 31.07.2015 г., а на 03.07.2015 г. на ответното училище като работодател на същия длъжник е връчено съобщение на ЧСИ А. за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение / л. л.78 и 83 от изп. дело /. В запорното съобщение е посочено, че задължението възлиза на сумата 7 913, 29 лв. / вземанията по ИЛ за главница, законна лихва и разноски, вземанията за такси и разноски по ТТРЗЧИ и публични вземания в размер на 1,44 лв. /.

На 11.09.2015 г. ЧСИ А. е уведомен, че негово изп.д. № ***/*** г. е спряно по силата на закона - чл.420 ал. 1 от ГПК.

По искане на взискателя и на основание чл. 427 ал. 5 от ГПК изпълн. производство е продължено от ЧСИ П.Н., рег. № *** под изп. д. № ***/*** г. На 02.11.2016 г. на работодателя ОУ „ С.С. К. и М. „ – с. *** е изпратено писмо с обратна разписка, с което е уведомен че изп.д. № ***/*** г. на ЧСИ А. е преобразувано под № ***/*** г. по описа на ЧСИ П.Н. и е посочена банковата сметка на ЧСИ Н., по която да се превеждат сумите от запора – определени съгласно чл. 446 от ГПК, наложен от ЧСИ А.. Указано е, че следва да върнат отговор с посочване признава ли се вземането, има ли наложени други запори върху него. Писмото е върнато с отбелязване „ непотърсено от получателя „ от „ Български пощи ЕАД / л. 321 - 323 от първоинстанционното дело /. Изпратено е второ напомнително със същото съдържание чрез куриерска фирма „ Speedy „ от 23.08.2017 г., също върнато като невръчено. Третото напомнително със същото съдържание е връчено на 30.08.2017 г. от длъжностното лице при ЧСИ – Ю. Н., при отказ за получаване – отбелязване „ в учреждението отказват да получат писмото „, име на длъжн. лице – връчител Н. и подпис на същото – л. 370 от делото. Със съобщение № ***г. на ЧСИ Н. е наложен отново запор на вземането на П. към ответника, предст. трудовото възнаграждение на П., в което е посочено, че вземането на последния е в размер на 10 027, 07 лв. / л. 375 от делото /, същото е изпратено за връчване на училището чрез *** С. П. чрез Кметството в село *** и е връчено н а 23.01.2018 г. при отказ за получаване – отбелязване „ директорът отказва да получи запорното съобщение „ от длъжностното лице при кметството В.Ш. „ *** „, удостоверен с подписа на Ш. / л. 384 от делото /. Последното запорно съобщение на ЧСИ Н. до ответника досежно получаваното при него трудово възнаграждение на длъжника П. е от 17.08.2020 г., като в същото е посочено, че задължението възлиза на сумата 8 707,43 лв. – л. 464 от делото.

То е изпратено за връчване чрез писмо с обратна разписка и е върнато на ЧСИ невръчено като „ непотърсено“ – л. 469 от делото.

По изп.д. № ***/*** г. е представено влязло в сила на 05.01.2017 г. съдебно решение № 1704/20.05.2016 г., с което е признато за установено, че Й.П. дължи на „ Финансова къща Р. „ ООД паричните вземания, предмет на издадената по ч.гр.д. № 6 982/2015 г. по описа на РС - Пловдив Заповед за изпълнение № 3 706/15.06.2015 г. по чл. 417 от ГПК.

По изп.д. № ***/*** г. е извършено от ЧСИ Н. на 28.02.2018 г. разпределение на постъпила сума от 6 502, 91 лева – от запор. Същата е разпределена както следва: За първоначалния взискател и настоящ ищец „ Финансова къща Р. „ ООД – 1 916 лв. / такси и разноски по принудителното изпълнение /, за присъединения по право взискател Държавата чрез НАП – ТД - **** – 3 309, 61 лв.; за ЧСИ –1 277,30 лв. такси и разноски. Посочено е, че разпределението е влязло в сила на 07.03.2018 г..

Според заключението на приетата по първоинстанционното дело ССчЕ сумата 6 502,91 лв., предмет на казаното разпределение е постъпила по изпълнителното дело от наложен запор на банковата сметка на длъжника П. в „ *** „ АД. Тази сума е била налична по сметката му към дата 01.02.2018 г., на която дата е постъпила последно сума от 200 лв. , представляваща секвестируемата част от трудовото възнаграждение на П. за м. януари 2018 г.. Според обясненията на вещото лице в съд. заседание на 24.09.2024 г. това е единственото 3 трудово възнаграждение, което ответникът е превел на длъжника П. по банков път. След тази дата и до кР. на исковия период трудовото възнаграждение на П. ответникът е изплащал изцяло в брой – съгласно разчетно – платежи ведомости и фишове при ответника, проверени от експерта. Вещото лице е определило размера на секвестируемата част от трудовото му възнаграждение за всеки месец от исковия период и за целия период сумарно и е посочило, че общия размер е 16 169, 38 лева.

С оглед така установеното, районният съд е уважил иска за сумата 8 705, 43 лв. , като е приел, че задължението на П. към ищеца е в този само размер – съгласно посоченото от ЧСИ в последното запорно съобщение до ответника, предвид и частичното погасяване с казаното разпределение от 28.02.2018 г., влязло в сила на 07.03.2018 г.. В тази насока е посочено и че отговорността на работодателя по чл. 512 ал. 4 от ГПК за сумата по запора е обусловена и от размера на вземането на взискателя – ищец – определено от съда в случая на горепосочените 8 705,99 лева, с оглед което над този размер до пълния предявен такъв искът е отхвърлен като неоснователен.

В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.

Предмет на въззивната проверка е – както се каза по горе, решението в осъдителната негова част, съобразно поддържаните от жалбоподателя оплаквания – казани по горе.

Те са неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Несъмнено установено е, че ищцовото дружество има качеството на взискател в изпълнително производство с длъжник Й.М.П., което първоначално е образувано и водено под № 220 /2015 г. на ЧСИ А., а впоследствие - на основание чл. 427 ал. 5 от ГПК, продължено от ЧСИ П.Н. под № ***/*** г.. За целия исков период и от преди него длъжникът П. е в трудово правоотношение с въззивника.

Запорът върху вземането на длъжника за секвестируемата част от трудовото му възнаграждение е наложен на дата 03.07.2015 г. от ЧСИ А. по негово изп.д.№ ***/*** г. и от тази дата за въззивникът – работодател на длъжника, е възникнало задължението да удържа и превежда тази секвестируема част на съдебния изпълнител, съответно да не я предава на длъжника - чл. 450 ал. 3 и чл. 507 ал. ал. 2 и 3 от ГПК. За продължаването на изпълнителното производство от ЧСИ П.Н. и номера на банковата й сметка, по която да извършва занапред превода на секвестируемата част от трудовото възнаграждение на П. / чл. 427 ал. 5 изр. четвърто от ГПК / въззивникът е редовно уведомен в хипотеза на отказ на дата 30.08.2017 г., който отказ - противно на поддържаното от него оплакване, е надлежно удостоверен съгласно изискванията на процесуалния закон / чл. 44 ал. 1 изр. пето и шесто от ГПК /.