Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 781 от 15.05.2017, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2572/2016
Вид
Решение № 781
Подписан
15.05.2017
В сила
15.02.2018
Състав
ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 2 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 2 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 1 и т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 1 и т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 89 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 4, ал. 3 · Закон за счетоводството
  • чл. 157 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6, ал. 2, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 121, ал. 3 и ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл. 121, ал. 3 и ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл. 15 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 781

Град Пловдив, 15.05.2017 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО

АНГЕЛОВ при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 2572 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на „Д. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. С. С., против Ревизионен акт № Р-16001615009158-091-001/25.05.2016г., издаден от М. Л. – началник сектор, възложил ревизията и И. У. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 717 от 18.10.2016г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в размер на 37 581,72лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 843,93лв., допълнително установен корпоративен данък за 2013г. в размер на 7 559,49лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 592,77лв. и за 2014г. в размер на 14 858,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 740,17лв., лихви при превишение на годишния корпоративен данък за 2014г. над определените авансови вноски в размер на 5,95лв. и допълнително установени вноски за лица, наети по трудово правоотношение за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г.: ДОО в размер на 60 661,30лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 12 597,23лв., ДЗПО – УПФ в размер на 15 472,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 243,56лв. и ЗО в размер на 26 243,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 460,71лв.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган по приходите, съответно незаконосъобразен и неправилен. Неправилно е установена фактическата обстановка, което е довело до неправилни изводи за дължимост на задължения по ЗДДС и ЗКПО и вноски за ЗОВ за лицата, назначени в дружеството по трудови правоотношения. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. С. поддържа жалбата, ангажира доказателства и по същество иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Б., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирани по делото писмени защити.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 7 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ревизията на дружеството - жалбоподател е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615009158-020-001/05.11.2015г., издадена от М. Л. - Началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват установяване на задължения по ЗДДС за периода 04.02.2013г.

– 31.12.2014г., за корпоративен данък и вноски за ЗОВ за осигурител за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно връчена по електронен път на 12.11.2015г. Срокът за провеждане на ревизията е продължен последователно със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №№ Р-16001615009158-020-002/10.02.2016г. и Р-16001615009158-020-003/09.03. 2016г. до 09.03.2016г., като и двете заповеди са връчени редовно по електронен път.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615009158-092-001/26.04.2016г.

/л. 63 - 114/. Против констатациите в ревизионния доклад в законоустановения срок е подадено възражение вх. № 70-00-4736/11.05.2016г., без приложени към него писмени доказателства. Възражението е обсъдено, намерено е за неоснователно от компетентните органи по приходите и въз основа на констатациите в ревизионния доклад е издаден обжалваният Ревизионен акт № -16001615009158-091-001/25.05.2016г. /л. 41 - 62/.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-518/30.04.2014г., издадена от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. По отношение възражението в жалбата за нищожност на ревизионния акт, след подаването й е постановено Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г. на ОС на Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.

В хода на ревизията са направени следните констатации, довели до определяне на допълнителни данъчни задължения и допълнителни вноски за ЗОВ: Основната икономическа дейност на жалбоподателя е довършителни и строителни дейности, която се извършва на територията на страната и на територията на Белгия. В Белгия е регистрирано дружеството “A&R” с VIN ВЕ ***, чийто представляващ е управителят на „Д. К.“ ЕООД Д. С..

По ЗДДС

В хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), както и при настоящата ревизия, в резултат от събрани доказателства от ревизираното лице, извършени насрещни проверки на трети лица – доставчици и клиенти и след извършен анализ и съпоставка на документите, органите по приходите са направили следните констатации: през различни данъчни периоди са закупувани строителни материали, за които на дружеството са издадени фактури от „Б.“ ЕООД (пет фактури от м.11.2013г. с начислен ДДС в общ размер на 10 027,10лв., с предмет на доставките строителни материали); „К.“ ООД (две фактури от м.10.2014г. с начислен ДДС в общ размер на 4 990,35лв., с предмет на доставките строителни материали по опис); ЕТ „Д. Т.“ (пет фактури от мм. 11 и 12.2013г., мм.04 и 05.2014г. с начислен ДДС в общ размер на 7 164,09лв., с предмет на доставките осветление, мебели, плоскости, мебелен обков) и „К. В. Г.“ ЕООД (пет фактури от мм.04, 05, 06 и 11.2014г. с начислен ДДС в общ размер на 19 500,18лв., с предмет на доставките стоки и материали по опис). Тези фактури са намерили отражение в дневниците за покупки на жалбоподателя и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с тези покупки са изискани доказателства за последващото използване на строителните материали за извършване на последващи облагаеми доставки от „Д. К.“ ЕООД за целите на икономическата му дейност. При извършената ПУФО са депозирани писмени обяснения, съгласно съдържанието на които материалите, закупени от „Б.“ ЕООД, „К.“ ООД и ЕТ „Д. Т.“ са вложени в обекти в Белгия. Транспортирането им е извършено от „И.“ ЕООД, за което са представени две издадени фактури от това дружество. При извършена насрещна проверка на дружеството, което се явява спедитор, както и на превозвачите на стоките, са представени писмени доказателства, съгласно данните в които превозените стоки до Белгия не са товарени от обекти на тези три доставчици, а от обект на друго дружество – доставчик на „Д. К.“ ЕООД. При извършена служебна проверка в информационния масив на НАП е установено, че този доставчик е издал фактури на жалбоподателя през данъчните периоди, в които са извършени превозите и са издадени фактури за извършените транспортни услуги. Според данните в превозните документи стоките са различни от тези, посочени във фактурите, издадени от посочените по-горе трима доставчика. Съгласно клаузите на сключени договори между „Д. К.“ ЕООД, като изпълнител, и белгийски дружества, като възложители, българското дружество се задължава да извърши само монтажни работи, като материалите ще се доставят от възложителите. От страна на ревизираното лице, като изпълнител, не се представят протоколи за приемане на свършената работа на обектите.

Към фактурите, издадени от „Б.“ ЕООД, са приложени и товарителници за обществен превоз, издадени от това дружество, съгласно данните в които строителните материали са натоварени в гр. Пловдив и са разтоварени в гр. Павел баня, където се намира къщата на бащата на собственика на „Д. К.“ ЕООД. В тази връзка, от представляващия ревизираното дружество е депозирано обяснение, че от адреса в гр. Павел баня материалите са превозени до Белгия с микробус, собственост на неговия баща, и чрез транспортна фирма. Твърденията не са подкрепени с писмени доказателства, тъй като жалбоподателят не е декларирал вътреобщностни доставки на стоки към Белгия, съответно не е представил ЧМР или други доказателства за транспортиране на стоките дотам.

При ревизията е изготвена справка за вложените материали по фактурите, издадени от „Б.“ ЕООД, „К.“ ООД и ЕТ „Д. Т.“, съгласно която част от закупените от тези дружества строителни материали са вложени в обекти в Белгия, а друга част - в обекти в България. По-конкретно, за фактурите, издадени от „Б.“ ЕООД, е посочено, че са предназначени и вложени за изпълнение на поръчки и СМР на клиенти в България. При извършени проверки на тези клиенти се установяват неясноти за вида на вложените материали и идентичност със закупените материали при изпълнение на поръчка за клиент „Ф.“ ЕООД. При извършване на строително -ремонтни работи във връзка със сключен договор с възложител „Р. И С.“ ЕООД не са влагани материали от страна на „Д. К.“ ЕООД, а са закупувани такива от възложителя. По отношение на фактурите, издадени от „К.“ ООД за закупени строителни материали от магазин за строителни материали в гр. Първомай, както и по фактурите, издадени от ЕТ „М.

Т.“ за закупени мебели, мебелни плоскости, мебелен обков, осветление, ел. материали от мебелен магазин „Д.“ в гр. Асеновград, са представени инвойси издадени на свързаното лице A&R в Белгия, които са доказателства, че са използвани за обекти в Белгия. При анализ на предмета на доставката ревизиращите органи по приходите са направили извод, че се касае за влагане на труд при ремонти на апартаменти в Белгия. Наред с това, предмет на сключените договори с белгийския възложител са само и единствено ремонтни работи, доколкото материалите ще се осигуряват от него. Не са констатирани при ревизията извършени допълнителни плащания от клиента, касаещи доставките на материали, както и документи за транспортиране на материалите до Белгия. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението за претоварване на строителните материали от гр. Павел баня, както и такива, че са вложени в изпълнени СМР на територията на България.

Във връзка с фактурите, издадени от „К. В. Г.“ ЕООД, в хода на ревизията се констатира, че това дружество е и клиент и доставчик на „Д. К.“ ЕООД.

Констатира се, че ревизираното дружество, в качеството си на изпълнител, е сключило три договора за изпълнение на СМР с „К. В. Г.“ ЕООД като възложител.

От данните в събраните в хода на ревизията документи – договори, приемо -предавателни протоколи и количествено - стойностни сметки, е констатирано, че с изключение на един обект, в останалите обекти, изпълнени от жалбоподателя, не са влагани материали от негова страна, а са доставяни и са за сметка на възложителя. Поради това, от общо пет фактури за строителни материали, издадени от „К. В. Г.“ ЕООД, не е признато правото на приспадане по четири от тях с общ размер на начисления ДДС 15 400,18лв., за които ревизираното лице твърди, че са вложени в обекти по сключени договори с възложител посоченото дружество.