Определение № 3149 от 16.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3149 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502049 по описа за 2025 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба от В. С. Ч. от гр. *****, ж.к. „******“, бл.****, ет.**, ап.**, чрез адв. Надежда Калудова, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „ Генерал Гурко“ № 18, против Определение № 6130/03.11.2025 г., постановено по гр. д. № 6239/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спрял производството по гр.д.

№ 6239/2025 г. на БРС до приключване с влязъл в сила акт на ДП № 25170/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Бургас.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за постановено в противоречие със съдебната практика, при нарушение на процесуалния закон и неправилно.

Твърди, че в хода на досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни действия по разследването и към момента не е доказано, че именно обвиняемият Ч. е лицето, съпричастно към престъплението. Считат, че съдът неправилно не е взел предвид постановление от 01.02.2024 г. на РП – Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ-70/2022 г., с което прекратено наказателното производство относно повдигнатото обвинение срещу В. Ч..

Посочва, че съдът неправилно е приел, че за спиране на делото по чл. 229, ал.

1

1, т. 5 ГПК е достатъчно от изложението на обстоятелствата по с исковата молба да може да се изведат елементи на престъпен състав, съответно, че е достатъчно да се установи еднаквост между описаните неправомерни действия по твърдения деликт и елементи на престъпно деяние по НК, за което е образувано досъдебно производство. Счита, че съдът неправилно е спрял производството по делото на фаза подадена искова молба и отговор, без да е събрал доказателства, които да водят до извода, че в хода на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Б. Я.

Я., ЕГН ******** от гр. *******, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Стоян Кацаров със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.1, офис 114, с който счита подадената жалба за неоснователна. Позовава се на представения по делото документ изходящ от отдел „Разследване“ на МВР – Бургас, адресиран до прокурор Мадлена Паунова, в който е посочено в каква фаза се намира производството, какви указания са дадени и че на 11.08.2023 г. е одобрено прецизирано постановление за привличане към наказателна отговорност на обвиняемия Ч. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Позовава се на практика на ВКС за спиране на производствата по реда на чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на частните жалбоподателите намира за установено следното:

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че в случаи като настоящия производството по гражданското дело следва да бъде спряно при образувано наказателно производство в съдебна фаза на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Счел е, че предявената пред него претенция по чл. 45 ЗЗД е за имуществени вреди и представляват последица от извършено деяние, за което е образувано досъдебно производство.

Настоящата съдебна инстанция

2 намира постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, което налага подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Според практиката на ВКС в това число Определение № 2695/28.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3225/2024 г., Решение № 69/29.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3169/2019 г. – Четвърто гражданско отделение, се приема, че когато гражданският съд не разполага с компетентност да установи факт, от значение за гражданското право, тъй като той представлява престъпление, тогава престъплението се установява по съответния ред по НПК с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд по силата на чл. 300 ГПК. Именно тогава гражданското дело подлежи на спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и гражданския съд следва да изчака присъдата на наказателния съд.

Гражданското дело подлежи на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК единствено в случаите на висящо наказателно преследване в съдебна фаса, а образуваното досъдебно производство сочи на осн. за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Следва да се отбележи, че според практиката на ВКС гражданско дело по иск за вреди се спира на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при наличие на досъдебно производство само ако деликвентът е бил привлечен като обвиняем в досъдебното производство, както е в настоящия случай.

Направеното в частната жалба оплакване, че съдът е спрял производството преди провеждане на първо съдебно заседание, без да е събрал доказателства и сам да се е убедил, че следва да спре производството, тъй като в хода на делото са се разкрили престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, в настоящия случай е без значение, тъй като от представените с исковата молба доказателства може да се направи извод, че в случая се касае за ответник по иска по чл. 45 ЗЗД, по отношение на когото е образувано досъдебно производство за същото деяние, последиците от което са предмет на гражданската претенция.

С оглед на изложеното съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, което налага същата да бъде оставена без уважение. На ответника по частната жалба Б. Я. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно списък на разноски по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. С. Ч. от гр. ******, ж.к.

„******“, бл.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Надежда Калудова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Генерал Гурко“ № 18, против Определение № 6130/03.11.2025 г., постановено по гр. д. № 6239/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спрял производството по гр.д. № 6239/2025 г. на БРС до приключване с влязъл в сила акт на ДП № 25170/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Бургас.

ОСЪЖДА В. С. Ч. от гр. *******, ж.к. „******“, бл.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Надежда Калудова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Генерал Гурко“ № 18 да ЗАПЛАТИ на Б. Я. Я. ЕГН ******** от гр. ******, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Стоян Кацаров със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Васил Левски“ № 16, ет.1, офис 114, сумата от 400 лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3149 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502049 по описа за 2025 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба от В. С. Ч. от гр. *****, ж.к. „******“, бл.****, ет.**, ап.**, чрез адв. Надежда Калудова, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „ Генерал Гурко“ № 18, против Определение № 6130/03.11.2025 г., постановено по гр. д. № 6239/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спрял производството по гр.д.

№ 6239/2025 г. на БРС до приключване с влязъл в сила акт на ДП № 25170/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Бургас.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за постановено в противоречие със съдебната практика, при нарушение на процесуалния закон и неправилно.

Твърди, че в хода на досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни действия по разследването и към момента не е доказано, че именно обвиняемият Ч. е лицето, съпричастно към престъплението. Считат, че съдът неправилно не е взел предвид постановление от 01.02.2024 г. на РП – Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ-70/2022 г., с което прекратено наказателното производство относно повдигнатото обвинение срещу В. Ч..

Посочва, че съдът неправилно е приел, че за спиране на делото по чл. 229, ал.

1

1, т. 5 ГПК е достатъчно от изложението на обстоятелствата по с исковата молба да може да се изведат елементи на престъпен състав, съответно, че е достатъчно да се установи еднаквост между описаните неправомерни действия по твърдения деликт и елементи на престъпно деяние по НК, за което е образувано досъдебно производство. Счита, че съдът неправилно е спрял производството по делото на фаза подадена искова молба и отговор, без да е събрал доказателства, които да водят до извода, че в хода на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Б. Я.

Я., ЕГН ******** от гр. *******, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Стоян Кацаров със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.1, офис 114, с който счита подадената жалба за неоснователна. Позовава се на представения по делото документ изходящ от отдел „Разследване“ на МВР – Бургас, адресиран до прокурор Мадлена Паунова, в който е посочено в каква фаза се намира производството, какви указания са дадени и че на 11.08.2023 г. е одобрено прецизирано постановление за привличане към наказателна отговорност на обвиняемия Ч. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Позовава се на практика на ВКС за спиране на производствата по реда на чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на частните жалбоподателите намира за установено следното:

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че в случаи като настоящия производството по гражданското дело следва да бъде спряно при образувано наказателно производство в съдебна фаза на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Счел е, че предявената пред него претенция по чл. 45 ЗЗД е за имуществени вреди и представляват последица от извършено деяние, за което е образувано досъдебно производство.

Настоящата съдебна инстанция

2 намира постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, което налага подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Според практиката на ВКС в това число Определение № 2695/28.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3225/2024 г., Решение № 69/29.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3169/2019 г. – Четвърто гражданско отделение, се приема, че когато гражданският съд не разполага с компетентност да установи факт, от значение за гражданското право, тъй като той представлява престъпление, тогава престъплението се установява по съответния ред по НПК с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд по силата на чл. 300 ГПК. Именно тогава гражданското дело подлежи на спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и гражданския съд следва да изчака присъдата на наказателния съд.

Гражданското дело подлежи на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК единствено в случаите на висящо наказателно преследване в съдебна фаса, а образуваното досъдебно производство сочи на осн. за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.