Решение № 116 от 07.04.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Смолян, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101540 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Д. М. П. в исковата си молба твърди, че с трудов договор № 60053/30.12.2020 г. бил назначен като работник на длъжност „ Монтажник на електронни елементи” в ответното предприятие „***“ ЕООД. С допълнително споразумение от 31.12.2024 г. трудовото му възнаграждение е определено на 1077 лева, считано от 01.11.2025г.

Със Заповед №60053/03.11.2025г. му било прекратено трудовото правоотношение едностранно от работодателя на основание чл.325 ал.1 т.9 Кодекса на труда - „при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспобност въз основа на заключение на трудово- експертната лекарска комисия”. Заповедтта му била връчена на 01.11.2025г. и уволнението е считано от 01.11.2025г. От 05.11.2025 г. е регистриран в Агенцията по заетостта, Дирекция Бюро по труда гр. Смолян, без към настоящия момент да му е определено обезщетение за оставане без работа.

Със заповедта за уволнение му е определено обезщетение по чл.222 ал.1 т.З КТ в размер на 2374,52 лева.Такава разпоредба в КТ не съществува и н ищецът не е наясно какво е това обезщетение.

С Експертно решение 336 от зае. № 124/15.10.2024 г. му е определена 86 % ТНР за срок от 1 година за общо заболяване- Стар инфаркт на миокарда. Тази медицинска експертиза е извършена по искане на работодателя му. В него е дадена препоръка на работодателя за противопоказни условия на труд в 1 смисъл, че лицето не може да извършва работа, свързана с тежък физически труд и с нервно псих.напрежение в първата година от преживяния Остър миокарден инфаркт. Посочено е и че работодателят не е представил списък с места за трудоустрояване в предприятието.

С последващо Експертно решение 404 от зас. 145/09.12.2024 г. е постановено при същата диагноза и здравословно състояние становище и препоръка, че лицето може да работи, като монтажник, ел. елементи при предложените от работодателя условия,че към лицето няма да има изисквания за норма. / т.9.2 от Решението/.

С последното Решение на ТЕЛК № 92390 от заседание 198/16. 10.2025 г. на МБАЛ-Троян ЕООД гр. Троян е определена 60% ТНР и в т. 14 е дадена препоръка за противопоказни условия на труд: „Работа свързана с тежък физически труд. Лицето не може да работи като монтажник ел.елементи”.

Това Решение на ТЕЛК е обжалвано в НЕЛК и не е влязло в сила. Въпреки това работодателят му е прекратил трудовия договор на основание болест,довела до ТНР въз основа на заключение на ТЕЛК. В заповедта не е посочено конкретно решение на ТЕЛК. Последното такова решение е в процедура на обжалване и не е окончателно.

Ищецът оспорва като незаконосъобразна заповедта за уволнение, поради липса на фактическо основание за уволнение. Работата, която извършва не го уврежда и не затруднява здравословното му състояние. Само и единствено нощният труд е противопоказен съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.4 т.4 КТ.

Тъй като не е съгласен да полага труд по време на нощните смени работодателят му прекратява трудовия до довор. Работата,която извършва не е тежък физически труд и не го натоварва. При постановяване на заповедтта за уволнение не му били предложени други длъжности за трудоустроени лица.

Предприятието има над 50 работника и задължително трябва да има списък на работни места за трудоустроени лица. Такъв списък и предложение от работодателя не му бил предоставен. Това е съществено нарушение на трудовото законодателство, свързано със защитата, предоставена от Кодекса на труда и Европейското законодателство. От страна на Дирекция „Инспекция по труда” Смолян е дадено съгласие за прекратяване на договора му,без да бъде изискан такъв списък, както и дали му е предложена подходяща работа за трудоустроено лице. Нещо повече, в Дирекцията следва задължително да е предоставен този списък от предприятието, но такъв няма и при поискване от страна на ищеца,такъв не му бил предоставен от самия директор. Найсъществения момент от закрилата, която Дирекция „Инспекция по труда” Смолян следва да му предостави липсва и е неглижирана. Даденото съгласие за прекратяване на трудовото му провоотношение не е съпътсвано от изпълнение на елементарно изискване да се провери има ли определени места за трудоустроени лица, има ли подходяща работа за ищеца, какво е заболяването му, констатирано ли е от медицински органи, дали извършваната от ищеца работа е противопоказна за здравословното му състояние, дали извършва труд при нощни смени и т.н., много въпроси, които органът за спазване на трудовото законодателство, не е осъществил.

Считано от 01.11.2025 г. ищецът е останал без работа, поради незаконното 2 уволнение. От Бюрото по труда все още не му е определено обезщетение.

Основното трудовото възнаграждение преди уволнението му било 1077 лева.

Последният месец,в който е получил възнаграждение за пълен отработен месец е януари 2025 г. като брутното трудово възнаграждение е 1180 лева.

След това от 12.02.2025 г. бил в отпуск по болест и в неплатен отпуск до 30.10.2025 г. От оставането му без работа търпи вреди в размер на брутното му трудово възнаграждение, за периода след 01.11.2025 г. до постановяване на решение на съда. Лишен е от доход, който му осигурявал възможност да си закупува лекарства за поддържащо лечение и издръжка,колкото и да е минимална.

От страна на предприятието не са обсъдени с ищеца възможностите за оставане на работа, като работи само дневна смяна, тъй като работата е по възможностите и се справя с нея без да се отразява на здравето му.Също така не му била предложена друга подходяща работа , определена за трудоустроени лица. Предприятието е с над 50 работника и задължително следва да има списък с такива работни места, регистриран и в Дирекция „Инспекция по труда” Смолян. Все още няма влязла в сила медицинска експертиза, в която да е определено заболяването и противопоказанията за работното му място.Такова заключение на медицински орган не е посочено и в самата заповед за уволнение,което да е основание по посочената правна норма-чл.325 ал. 1,т. 9 КТ. В самата заповед за уволнение не са изложени мотиви, представляващи обосноваване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Цитирането числово и текстово на съответния текст от закона не представлява мотивиране на заповедта. За да са налице такива следва да се изложат всички обстоятелства в тяхната конкретика ,съставляващи фактическия състав на правната норма. В случая липсват такива. Това обстоятелство затруднява защитата на ищеца и не позволява да се извърши преценка на законосъобразността на заповедта. В Решение № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, което изразява задължителната съдебна практика на ВКС е изяснено,че: „основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325. ал.1.т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната 3 компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка е условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, за да се установи законосъобразността на уволнението,тъй като тази преценка/на ТЕЛК и НЕЛК/ не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.Предписанието на здравния орган е задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието. Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл.З от Наредбата за трудоустрояване може да бъде само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си./В този смисъл решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС, III г.о.,решение № 195/17.09.2014 год.по гр.д.№1997/2014г.,на ВКС,III г.о.,решение № 279/27.10.2015 г. по гр.д.№ 327/2915 г. на ВКС, IV г.о. и др./” С оглед на гореизложеното иска да бъде признато за незаконно уволнението му и да бъде отменено, ищецът да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, както и ответникът да бъде осъден да му заплати заплати обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.11.2025 г. до постановяване на съдебния акт, лихвите за забава до окончателното плащане.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.М., чрез който поддържа предявените искове.Предтавя писмена защита.

За ответника адв.С. заявява становище, че се признава, че ответното дружество е допуснало грешка с уволнението. Относно търсеното от ищеца обезщетение, поддържа, че ищецът е бил поканен доброволно да бъде възстановен на работа и е бил длъжен да съдейства за намаляване щетите на предприятието, но той е отказал и в този случай не му се дължи обезщетение след изтичане на тридневния срок от датата на получаване на поканата. Иска да бъде взето предвид, че ищецът е получил двумесечно обезщетение, заради навършване на възраст за песиониране и стаж и е недобросъвестен пжолучател, защото ищецът е знаел, че няма трудов стаж за пенсиониране.

Иска да бъде компенсирано дължимото от предприятието с изплатеното обезщетение, на ищеца се дължи само разликата. Представя и писмена защита.

С отговора ответникът заявява готовност да отмени заповедта за уволнение, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, за 4 което прави предложение в тридневен срок от връчване на отговора, както и да обезщети ищеца за времето, през което е останал без работа, като след този срок предприятието не дължи обезщетението.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По силата на трудов договор №60053/30.12.2020г. ищецът Д. М. П. е заемал длъжността

„Монтажник, електронни елементи“ в ответното предприятие „***“ ЕООД.

Със заповед №60053/03.11.2025г. на управителя на *** ЕООД е прекратено трудовото правоотношение с Д.

М. П. на длъжността „Монтажник, електронни елементи“, на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, считано от 01.11.2025г., като са изложени причини за невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност въз основа на заключение на трудовоекспертна лекарска комисия. Разпоредено е на лицето да се изплатят на основание чл.222, ал1, т.3 от КТ 2374,52 лева /след като работникът е придобил право на пенсия/.