Определение № 865 от 28.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. София, 28.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500785 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на З. Н. Д., представлявана от упълномощения от нея адв. А. Ч., срещу Определение № 493 от 21. 06. 2024 г., постановено по гр. д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, в частта, с която са оставени без разглеждане предявените с допълнителна искова молба искове и производството по делото в тази част е прекратено.

Жалбоподателят счита определението в тази част за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните норми, поради което моли същото за бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за разглеждане на исковите претенции по същество.

Поддържа, че с цел процесуална икономия и при положение, че е налице идентитет между страните и предмета на направените от ищците искови претенции, съгласно разпоредбата на чл. 213 ГПК, съдът следва да съедини двете производства и да се произнесе по същество. Сочи, че допълнителната искова молба била подадена преди първото заседание и преди изготвяне на доклада по делото, до когато ищецът имал право да предяви нов и/или да измени вече предявения иск, защитавайки своите интереси. Твърди, че с подаването на допълнителната искова молба ищцата З. Д. изменя иска, като допълва без да изменя основанието на иска и се допълва петитума. Съдът неправилно бил приел, че се прави изменение, а не допълнение, на основанието и петитума на първоначалната искова молба.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от ответницата в производството Л. В. К., чрез представляващата я адв. Ина Ламбева, в който поддържа становище за неоснователността и моли за оставянето без уважение. Заявява, че с допълнителната искова молба се предявява изцяло нов иск, с нова обстоятелствена част и изцяло нов петитум, което е недопустимо, поради което районният съд правилно го е оставил без разглеждане.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището 1 на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Костинбродският районен съд е сезиран с конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от З. Н. Д. и В. Н. М. срещу Л. В. К. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, за който е съставен нотариален акт № 19, том IV, рег. № 10661, дело № 712/2023 г. на нотариус Даниел Николов, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на ответницата.

Препис от исковата молба е връчен на насрещната страна, която в срока за отговор е подала такъв, с който я оспорва и твърди, че не е налице неизпълнение на сключения договор и тя е изправна страна по него. Посочва, че исковата претенция се явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли.

На 22. 03. 2024 г. ищцата З. Н. Д. е подала допълнителна искова молба срещу Л. В. К., в която посочва, че поддържа подадената искова молба, и, с оглед процесуална икономия, подава допълнителната такава с претенции по чл. 26 ЗЗД, алтернативно чл. 27 ЗЗД, които счита, че следва да бъдат разгледани в едно производство. Претендира прогласяване нищожността на цитирания по-горе нотариален акт на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие и заобикаляне на закона и в нарушение на добрите нрави, а алтернативно – унищожаването му по чл. 27 ЗЗД поради измама и крайна нужда. Претендира и прогласяването на нищожността и на пълномощно рег.

№ 10572 и рег. № 10573, том 2, Акт № 158 на нотариус Даниел Николов, на основание чл. 26, чл. 38 ЗЗД, поради противоречие и заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави.

С определението, предмет на настоящата проверка, първоинстанционият съд е приел, че не следва да бъдат допускани до разглеждане във вече образуваното производство исковите претенции, предмет на допълнителната искова молба, тъй като е недопустимо ищцата да извършва изменение както на петитума, така и на основанието на претенцията, съгласно чл. 214 от ГПК, след предявяването .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Постановеният от районния съд диспозитив за оставяне на допълнително предявените искове без разглеждане и за прекратяване на производството по делото по тях има преграждащ ефект и препятства разглеждането им, без да постановява тяхното отделяне и разглеждане в самостоятелно производство. Поради това определението е обжалваемо по аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата срещу него е неоснователна, по следните съображения:

С исковата молба ищецът е очертал предмета на делото и търсената от него защита, с предявяването на иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор, поради неизпълнението му от страна на ответника.

Последният от своя страна, с оглед предоставената му възможност за отговор с връчването на препис от исковата молба, е направил съответните на заявената искова претенция възражения и оспорвания. В чл. 210, ал. 1 ГПК е уредено първоначалното обективно съединяване на искове, според който 2 ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Последващо обективно съединяване на искове е регламентирано само в изрични предвидени хипотези, разгледани в следващите разпоредби на ГПК – чл. 211, чл. 212 и чл. 219 ГПК, а именно: насрещен иск от ответника, инцидентен установителен иск и обратен иск както от ищеца, така и от ответника.

От друга страна, разпоредбата на чл. 214 от ГПК регламентира възможността на ищеца да измени първоначално предявения иск, като измени основанието му без да изменя петитума, или да измени петитума без да изменя основанието. Извън горното, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Ищецът, обаче, не може във вече висящо исково производство, предметът на което и обемът на защита са определени от страните, да предявява нов иск, което в разглеждания случай е сторил с подаването на допълнителната искова молба с предявяване на изцяло нови искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречие и заобикаляне на закона и в нарушение на добрите нрави, и алтернативно – искове по чл. 27 ЗЗД за неговото унищожаване поради измама и сключване при крайна нужда. В съдържанието на исковата молба липсват както изложени съображения за нищожност или унищожаемост на сключения договор, като и заявен в този смисъл петитум. За първи път ищецът прави искане за разглеждане на тези претенции с подадената допълнителна искова молба, след връчване на първоначалната такава на ответника за писмен отговор, което последващо обективно съединяване на исковете е недопустимо, предвид разпоредбите на чл. 214 ГПК и чл. 210 ГПК.

Неоснователно жалбоподателката поддържа, че с допълнителната искова молба се предприемало не изменение, а само допълване на основанието и петитума на исковата молба. Съгласно правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Попова В., Стамболиев О., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, десето преработено и допълнено издание, 2020г., стр. 464), последващото обективно съединяване на искове е форма на изменение (а не допълнение) на иска, поради което съдът не споделя терминологичните аргументи, изложени в частната жалба. Нещо повече: съгласно така цитирания източник, за допустимостта на тази форма на изменение на иска е необходимо да бъдат налице както изискванията за изменение на иска, така и изискванията за обективно съединяване на искове по почин на ищеца. Изрично е посочено, че „кумулирането на двете групи изисквания предпазва процеса от затормозяване с допълнителни искове, нестоящи във връзка с първоначалния иск, като същевременно помага да се постигнат целите на обективното съединяване на исковете. То изключва изменението на иска, когато новият иск се различава и по основание и по петитум от първоначално предявения“. В случая, очевидно не се изпълнява първата група изисквания за допустимо изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, тъй като предявените с допълнителната искова молба искове се различават от първоначалния такъв както по основание, така и по петитум.

Ето защо съдът не може да приеме, че с допълнителната искова молба се допълва основанието и петитума на вече предявения първоначален иск, каквото становище застъпва ищецът, а по същество се предявява изцяло нов иск, с нова обстоятелствена част и изцяло нов петитум, което, както се 3 обоснова по- горе, е недопустимо. В този смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1977/2013 г., 2 т.о.;

Решение № 135 от 10.11.2017 г. по т. д. № 60393/2016 г. на 1 г.о. на ВКС, Определение № 337 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 167/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., ГК), съгласно която „обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото“. Също така, по аргумент от Решение № 2031 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 1800/2015 г. на САС и Определение № 2292 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 3423/2017 г. на САС, в такава хипотеза съдът следва да остави без разглеждане предявените недопустими искове и да прекрати производството по тях – така, както КРС е постъпил с обжалваното определение.

По така изложените съображения, правилно районният съд е постановил определението, с което е оставил без разглеждане предявените с допълнителна искова молба искови претенции и е прекратил производството в тази част, поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна - оставена без уважение.

Единствено за процесуална прецизност настоящият съдебен състав отбелязва, че, с оглед разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ГПК, след връщане на делото на районния съд, той следва да постанови отделяне на допълнително предявените искове в самостоятелно производство.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 493 от 21.06.2024г., постановено по гр. д. № 1/2024 г. по описа на Костинбродския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която са оставени без разглеждане предявените с допълнителна искова молба вх. № 1829/22.03.2024г. на З. Н. Д. искове, и производството в тази част е прекратено.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4