Решение № 65 от 13.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900197 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 17, пар. 1 Конвенция CMR и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "БУЕНОС" ЕООД, с ЕИК 202499290, чрез адв. Б. и адв. П., с която са предявени искове по чл. 17, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 ЗЗД, срещу “ДАРИ ТРАНС 2013” ЕООД, ЕИК 202760833, за осъждането му да заплати сумата от 35 400,52 лева (левова равностойност на 18100 евро), представляваща обезщетение за цялостна липса на стока, предмет на договор за превоз от 16.02.2024г. за превоз на стока/товар Mercedes Bens С 300, ВИН ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за транспорт на товари, съгласно Заявка за транспорт на товари от 16.02.2024г., съгласно който е възложил на ответника да извърши превоз на закупения от него за сумата от 15120 евро Mercedes Bens С 300, ВИН ***, тегло 1870 кг., до седалището на ищеца – гр. Пловдив, България, до 26.02.2024 г., ведно със заплатен депозит, който твърди, че е за ДДС, дължим при вътреобщностна доставка. Твърди също, че до подаване на исковата молба стоката не му е била доставена. Претендира заплащане на обезщетение за цялостната липса на товара, изчислена в левовата равностойност на заплатената цена за автомобила, предмет на договора за превоз, както и левовата равностойност на заплатения депозит – гаранция. Претендира заплащане на обезщетение за забава от датата на исковата молба в размер на законната лихва, както и сторените от него разноски за допуснатото 1 и наложено обезпечение на иска по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, чрез адв. Х., САК, с който оспорва иска по основание и размер.

Не оспорва факта на закупуване на ответника на Mercedes Bens С 300, ВИН ***, за сумата от 15120 евро, както и наличието на сключен между страните договор за превоза му от гр. Хехинген, Германия, от където е бил натоварен на 17.02.2024 г., с местоназначение при седалището на ищеца. Признава,че товарът не е бил доставен на ищеца, въпреки, че е пристигнал на територията на страната на 25.02.2024 г., тъй като е бил откраднат от адреса, на който е бил паркиран, заедно с автомобила, с който е бил превозен, за което било образувано досъдебно производство за противозаконно отнемане на МПС за специалния автомобил и досъдебно производство за квалифицирана кражба на лекия автомобил Mercedes Bens С 300. За тези обстоятелства се твърди ищецът да е бил своевременно и надлежно уведомен.

Твърди, че отговорността на превозвача отпада поради наличие на сключени застраховка „Товари по време на превоз“ полица № 20700100023028, със "Застрахователно дружество Евроинс" АД, както и сключена застраховка „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № 00800100057125 от 10.07.2023 г., сключена със „Застрахователно дружество Евроинс" АД, тъй като превозвачът е прехвърлил отговорността за изплащане на обезщетение на застрахователя.

Твърди също, че отговорността на превозвача отпада и поради действието на непреодолима сила, а именно настъпилата кражба, въпреки, че превозвачът взел всички мерки за предотвратяване на такава, а именно, автомобилът, с който е извършен превозът, е бил спрян на охраняем паркинг, сключени са две застраховки на товара, незабавно са били уведомени органите на МВР, застрахователното дружество и товародателя.

Оспорва дължимостта на депозит за ДДС, доколкото обезщетението обхваща по силата на законовата норма само митнически сборове, не и данъци, а в случая такъв не се и дължи, поради което единствено по волята на ищеца е връщането му.

Евентуално оспорва и размера на исковата претенция, като счита, че отговорността на превозвача следва да бъде намалена до определен от съда принос за настъпване на събитието, на осн. чл. 17, ал. 5 от Конвенцията, която се равнява на не повече от 30%, поради това, че кражбата най-малко има характер на случайно събитие.

Оспорва и размера на исковата претенция, като прави възражение за ограничена отговорност на превозвача на основание чл. 23, т. 3 от Конвенцията до 8.33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените от „БУЕНОС“ 2

ЕООД искове срещу „.ДАРИ ТРАНС 2013“ ЕООД, в тяхната цялост и да му бъдат присъдени всички сторени в производството съдебни и деловодни разноски.

С допълнителна искова молба, депозирана в законоустановения срок, ищецът оспорва да отпада отговорността на ответника, поради наличие на сключени застраховки, доколкото не са от ясно определените в закона хипотези за отпадане на отговорността на превозвача. Оспорва отговорността му да отпада и поради наличие на непреодолима сила, тъй като не е положил дължимата грижа на добър търговец – автомобилът не е бил паркиран на охраняем паркинг, а ключовете и документите на превозвания товар са били в кабината на товарния автомобил. Оспорва възраженията за недължимост на сумата, заплатена като депозит за ДДС при ВОП, доколкото сумата е заплатена и не зависи от ищеца възстановяването и, тъй като доставката не е извършена. Счита неоснователно и възражението за ограничаване на размера на отговорността, доколкото не е положена грижа на добър търговец, поради което и не са налице обстоятелства, за които не отговаря, не е налице и ограничена отговорност на превозвача до указания в чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR размер, а именно 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло, тъй като е налице обявена стойност, като за стойността на товара е налице приложена фактура, а и стоката е била застрахована по посочената карго застраховка по действителната и стойност.

В допълнителен отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа всички направени от него възражения с отговора, оспорва доводите в допълнителната искова молба, че няма данни за извършена кражба, както и, че не е положена дължима грижа, доколкото отново се заявява, че в случая МПС е било оставено заключено на охраняем паркинг. Твърди, че ДДС се дължи единствено при осъществена доставка, поради което и в настоящия случай не се дължи. Сочи, че се прилагат разпоредбите на Конвенция CMR, както за ограничаване на отговорността, поради липса на принос, така и поради начина на изчисляване на лимита на отговорността. Оспорва да е налице обявена стойност на стоката, тъй като това е елемент от товарителницата, който не може да се допълва от външни обстоятелства.

В съдебно заседание, в хода по същество, всяка от страните поддържа изложените от нея съображения в писмен вид и претендира присъждане на разноски, а ищецът развива доводите си и в писмени бележки, в определения от съда срок.

Съдът счита искът допустим, претенцията е основана на законова възможност за претендиране на обезщетение при неизпълнение на задължения на превозвача по сключен договор за превоз. Наличието на застрахователни договори, сключени от превозвача за обезпечаване на отговорността му, обвързват страните по тях, но не ограничават правото на ищеца да упражни правата си по договора за превоз.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в 3 тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните и доказано с представените към исковата молба писмени доказателства е сключване между страните на договор за превоз, съгласно заявка за транспорт на товари от 16.02.2024 г. и издадена фактура за транспортна услуга. Предмет на договора е превоз на закупен от ищеца употребяван автомобил Mercedes Bens С 300, рама ***, с тегло 1870 кг, от гр. Хехинген, Германия, до седалището на ищеца гр. Пловдив до 26.02.2024 г. От представеното към исковата молба копие от CMR, неоспорено от ответника, e видно, че автомобил Mercedes Bens С 300 е бил натоварен на 17.02.2024 г. Не се спори също, че товарът не е доставен на ищеца в срок, нито до приключване на съдебното дирене, с твърдението, че е бил откраднат, след като е бил оставен на паркинг в гр. София, ул. „Суходол” № 13.

От представените по делото застрахователни договори се установява, че са били сключени застраховка „Товари по време на превоз“ полица № 20700100023028 на "Застрахователно дружество Евроинс" АД, предмет на която е превозвания автомобил Mercedes Bens С 300, застрахован на действителна стойност от 15 120 евро, като застрахован е посочено друго лице, не ищеца, както и застраховка „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № 00800100057125 от 10.07.2023 г., сключена със „Застрахователно дружество Евроинс" АД, валидна до 11.07.2024 г.

От представеното по делото с отговора на исковата молба удостоверение от СДВР е видно, че управителят на ответника е заявил противозаконно отнемане на превозвания товар, ведно със специалния автомобил, с който е бил осъществяван превоза, за времето от 25 до 26.02.24г., от адрес гр. София, ул. „Суходол” № 13. От удостоверението е видно също, че е заявено, че в кабината на специалния автомобил са се намирали два броя стартови ключове за Mercedes Bens С 300, както и оригинал на ЧМР за същия.

От представения към отговора на исковата молба договор за наем от 01.07.2023 г. е видно, че ответникът е наел, за срок от две години, гаражна площ за три автомобила, като задълженията на наемодателя се изчерпват с предоставяне за ползване на наетата площ свободна и годна за експлоатация.

От представената към исковата молба фактура за покупка на моторно превозно средство, с превод, е видно че за покупката на Mercedes Bens СЗ00 е уговорена покупна цена в размер на 15 120,00 евро, като за доставка в рамките на ЕС ДДС не е начислено. Уговорено е капаро в размер на 2 900 евро, която сума е уговорено да бъде върната, при получаване на подписано и подпечатано удостоверение за получаване. За доказателство за заплащане на тези суми са представени извлечения от валутни преводи, които не са оспорени.

От приетата без възражение на страните СОЕ се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „Ц 300 е“ с рама № *** 4 първа регистрация ***г., пробег 203 229 км. към дата 17.02.2024 г. и място на приемане за превоз - Германия, е 33 865,68 лв. Към 17.02.2024г., лимита на обезщетението за цялостна липса на товар съгласно чл.71, ал.3 от Закона за автомобилните превози е 37 229,26 лв., а към 07.01.2025г. е 37 852,35 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка страните спорят дали е отпаднала отговорността на превозвача, поради застраховане на товара и прехвърляне на отговорността за изплащане на обезщетение на застрахователя, поради действието на непреодолима сила - кражба, при вземане на всички мерки за предотвратяването и от превозвача, евентуално за размера на отговорността.

Сключване на застрахователни по застраховка „Товари по време на превоз“ и „Отговорност на превозвача“ не прехвърлят отговорността за изплащане на обезщетение на застрахователя, дори и увреденото лице да има пряк иск срещу застрахователя, то това не изключва правото му да търси обезщетение при липса на товар от превозвача. Поради това и ответникът, като превозвач, е пасивно легитимиран да отговаря по предявеният иск за заплащане на обезщетение при пълна липса на товар. Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ и чл. 17 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), превозвачът отговаря за изгубването на товара, от момента на приемането му за превоз до този на доставянето му, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне. Чл. 306, ал. 2 ТЗ съдържа легална дефиниция на непреодолима сила, като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Кражбата не е непредвидимо обстоятелство. Задължение на превозвача е да пази товара, като в тежест на ответника е да установи, че е направил зависещото от него, за да предотврати твърдяната кражба - положил е необходимата грижа на добър търговец, която, както подробно развива доводи ответникът в отговора на исковата молба, изисква от превозвача да положи грижа, „по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин, /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие, като преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията“, цитирайки постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о., ТК. Както е прието в цитираното решение и в съдебната практика, непредотвратимост би била налице, ако превозвачът е доказал, че е предприел мерките, произтичащи от грижата на добрия търговец, за да опази поверения му за превоз товар. По делото не бяха представени доказателства, от които да се направи категоричен извод, че превозвачът е изпълнил задълженията си за опазване на товара, като е предприел дължимата грижа за предотвратяване на кражба.