Решение № 737 от 08.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Благоевград, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200801 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Й. А. с адрес в Б , срещу НП№244а68/24.01.2023г., издадено от Директора на ОДМВР-Благоевград, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗД/.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че не е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение и се иска отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо до съда от 06.07.2023г., се изразява позиция за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-ОДМВРБлагоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете нормата на чл.

63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита. В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл. 153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство , включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски.В тази насока са:

Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага 2 заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват , като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации следва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт,включително и в частта за разноските . /

Районна прокуратура –Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 11.05.2023г, а жалбата срещу него е подадена на 19.05.2023г. /

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

3

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 20.08.2022г., след 22.00 часа/ около 02.20ч са/, органите на ОДМВР-Благоевград са извършили полицейска проверка в обект–„Г “, находящ се в Б , на бул.“С “№ , във връзка с посещение на заведението от лица, ненавършили 18 години, които са без придружител. В проверката участвали и свидетелите Е. М., Л. П. и Р. Б., които били полицейски служители /инспектори/ при 01 РУ на МВР-Благоевград.

Проверяващите лица посетили заведението, след което идентифицирали и снели самоличността на присъстващите лица . Сред тях установили и лицето А. Й. А., за когото приели, че е непълнолетен и с ЕГН ********** /навършил 14 години, но ненавършил 18 години/. Заради последното и след като счел, че А. Й. А. е без придружител на това обществено място след 22.00 часа, на 13.09.2022г.,св.М., в присъствието на св.П. ш Б., съставил АУАН№079627 на същото лице, а именно А. Й. А., за когото в акта обаче е отразено, че е и с ЕГН **********. В този акт било посочено, че му се вменява извършването на административно нарушение по чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Акта е връчен лично срещу подпис на жалбоподател на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 24.01.2023г., Директорът на ОДМВРБлагоевград, е издал обжалваното НП№244а-68, с което за посоченото в акта нарушение, на основание 45, ал.3, вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв.

В НП е променено името на детето и е записано, че то се казва, не А. Й. А., а Н А. А. . НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 11.05.2023г.

При разпита на свидетелите по акта М., П. и Б., тримата потвърждават, че лично са участвали на процесната проверка в клуб „Г “. Твърдят също, че на място били идентифицирали множество непълнолетни лица, които се намирали в обекта след 22.00ч. без родител и възрастен придружител и според тях, такъв бил и А. А.. Заради последното бил съставен и процесният АУАН.

В своите обяснения жалбоподателя твърди, че той не е бил по време на проверката в процесният клуб и не е непълнолетно лице, както е записано в издаденият му АУАН. На това място бил сина му Н А., който обаче бил 4 придружен на процесната дата от възрастен придружител-св.П., която е семейна приятелка .Тези обяснения на жалбоподателя напълно се потвърждават и при разпита на св.П. , която установява, че е била придружител на детето Н в процесният клуб и излязла само за да проведе телефонен разговор от него, в което време полицейските служители започнали полицейска проверка за идентифициране на непълнолетни лица в заведението без възрастен придружител . Тя се опитала да се свърже с детето и да предостави информация на полицейските служители, че го придружава но те не й предоставили такава възможност и завели детето Н в полицейското управление.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗД./ Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като в тях са включени всички задължителни реквизити за такива документи по смисъла на чл. 42 от ЗАНН/за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН/ за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, както и доказателства, които го обосновават.

Същевременно обаче , съдът констатира противоречие в съдържанието на АУАН и НП относно основен реквизит на тези документи, а именно обстоятелствата при които се твърди, че е извършено вменяваното нарушение, след като според акта, непълнолетното лице /дете/, което е било в провереният обект в нарушение на ЗЗД е А. Й. А., а това е пълнолетният жалбоподателя по делото, който е и адресата на самият акт, докато в НП е посочено, че непълнолетното лице, което е било в провереният обект слез 22.00 часа без пълнолетен придружител или родител, е детето Н А. .Така АУАН, който следва да обоснове и мотивира НП, на практика не съдържа подобно фактическо обстоятелство и такова не се счита установено от подписалите акта свидетели. При това положение, е налице съществено процесуално нарушение заради така въведената неяснота за това, кое е непълнолетното лице, чието присъствие след 22.00 часа в провереният обект на процесната дата, е счетено за нарушение според санкционният орган по чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Тази неяснота сочи на 5 процесуален порок по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и обосновава отмяната на НП само на това основание заради процесуалната му назаконосъобразност и съществено засягане възможността за упражняване право на защита на жалбоподателя в този процес.

От друга страна съдът констатира, че с обжалваното НП на жалбоподателя са вменени на практика едновременно две нарушения, а именно : такова по чл. 8, ал.3 от ЗЗД и по чл.8, ал.4 от ЗЗД, за които в нормата на чл. 45, ал.3 от ЗЗД , законодателят е предвидил и отделни административни наказания. В такава хипотеза и по аргумент на чл.18 от ЗАНН, за всяко от твърдените административни нарушения, е следвало да се отмери отделно административно наказание, за да се предостави възможност за упражняване на право на защита срещу него от страна на жалбоподателката. Като не е сторено това, е накърнено в съществена степен правото на защита и последното обуславя допуснато на друго съществено процесуално нарушение при издаване на НП и процесуална назаконосъобразност на обжалваният акт. /В тази насока е и съдебната практика – ТР№77/29.11.1984г., постановено по н.д.№68/84г. на ОСНК , както и Решение №1040/12.05.2023г., постановено по кнахд№192/2023г. по описа на БлАС./ Наред с горното, съдът счита, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства не се доказа, че жалбоподателя е извършил от обектива страна административно нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, както и по чл.8, ал.4 от този Закон .