Решение № 4304 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4304 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330101058 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26 ЗЗД, чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за признаване на установено в отношенията между страните, че договор за кредит № ***/31.08.2023 г. е нищожен, както и при условията на евентуалност – за прогласяване за нищожна на клаузата, уреждаща заплащане на неустойка в размер от 290.62 лева по договор за кредит от 31.08.2023г., като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави. Предявен и е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от В. А. Д. против „Кеш Пойнт България” ЕООД се твърди, че на 31.08.2023г. между ищцата и дружеството бил сключен договор за кредит № ***, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 650 лв., със срок на кредита от 8 вноски, ГПР 61.95 % и ГЛП 48 %. Съгласно чл.11, ал.1 в случай на непредоставено обезпечение, се дължала неустойка от 290.62 лв. Кредитът бил погасен, като ищцата заплатила сумата от 650 лв. главница, 30 лв. лихва и 100 лв. неустойка. Твърди се, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК. Нито в договора, нито в погасителния план бил посочен размерът на дължимата лихва. Договорът не отговарял на изискванията и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Претендираната неустойка не била включена в ГПР, не била спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР не съответствал на действително приложения в кредитното правоотношение. Направено е искане за прогласяване недействителността на 1 договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – на клаузата по чл.11 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да върне на ищцата сумата от 130 лв. недължимо платена по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кеш Пойнт България“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се злоупотреба с права от страна на ищцата, тъй като в Районен съд Пловдив били заведени три напълно идентични искови молби по 3 договора за кредит. Поради изложеното е направено искане, на основание чл. 213 ГПК, настоящото производство служебно да бъде съединено с гр. д. № 991/2024 г., по описа на РС – Пловдив и гр. д. № 1057/2024 г., по описа на РС – Пловдив, а при условията на евентуалност – ако не бъдат съединени, да не се присъждат разноски.

Твърди, че договорът е действителен, както и клаузите в него, включително и клаузата за неустойка. Посочва, че ГПР е посочен коректно в договора, като неустойката не следва да бъде включвана, доколкото същата би породила ефект след сключването му. Поддържа се, че още към момента на сключване на договора, ищецът е уведомен за всички клаузи по него, включително и за дължимата неустойка. Сочи се, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от посочените от него обезпечения. Ответната страна счита, че клаузата за неустойка е действителна, като сочи, че кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, без да е обвързан от неустойката. Доколкото ищцовата страна е имала възможност да въздейства върху дължимостта на неустойката, се претендира, че същата не може да възразява, че противоречи на добрите нрави. Навеждат се доводи, че клаузата за неустойка и нейната дължимост е индивидуално уговорена, респективно – че не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Предвид изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** от 31.08.2023г., сключен между „Кеш Пойнт България“ ЕООД и В. А. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 650 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 48 %, ГПР: 61.95 %, ведно с Приложение № 1 – погасителен план.

Представено е искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и справка за движенията по процесния договор за кредит.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 31.08.2023 г. между страните е сключен договор за 2 потребителски кредит № ***, по силата на който „Кеш Пойнт България“ ЕООД е предоставило на В. А. Д. в качеството на кредитополучател сумата в размер на 650 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 21.12.2023г. с плащането на 8 месечни погасителни вноски. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 290.62 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.

В исковата молба се твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В отговора на исковата молба е посочено, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР, но съдът не възприема това становище. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на едно 3 или две физически лица е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.

Уговорената неустойка представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като в погасителния план към договора е предвидено заплащане на неустойката разсрочено – на съответните падежни дати. Ето защо, посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 61.95 % не отговаря на действителния. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на главния иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата за неустойка по чл.11 от договора.

С оглед нищожността на договора, приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която дължима е само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Или платеното над чистата стойност на кредита е недължимо платено и подлежи на връщане. От представената от ответното дружество справка е видно, че платената сума от кредитополучателя след изплащане на чистата стойност по кредита е в размер на 358 лв. /до която сума бе допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск/, която сума подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2024г. до окончателното й плащане. С оглед уважаване на главния осъдителен иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.

При този изход на делото, в тежест на ответното дружество /предвид освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото/ следва да се възложи внасянето на държавна такса в размер на 100 лв. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. При съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и на обстоятелствата, че по делото са проведени две съдебни заседания, в които представител на ищеца не се е явил, както и че по делото са събрани само писмени доказателства, съдът намира, че в полза на адв.М. следва да се присъди сумата от 300 лв.

4 адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. А. Д., ЕГН ********** от *** и „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № *** от 31.08.2023 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.