Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 255/2025
Вид
Решение № 165
Подписан
16.03.2026
В сила
18.09.2026
Състав
МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100100255 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.

П. М., ЕГН **********, адрес в ***, подадена чрез пълномощник – адв.И.Цветков, съдебен адрес в гр.София, ж.к.“Лагера“, бл.35, ет.4, ап.23, адрес за призоваване в ***, ул.“Граф Игнатиев“ №2, против С. Н. С., роден на *** г., с искане да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 03.02.2010 г. за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който се намира в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, одобрени със Заповед №РД-18-106/09.12.2008 г. на ИД на АК, последно изменение – Заповед №КД-14-02-1357/03.09.2010 г. на Началника на СГКК, адрес в ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със застроена площ от 101,70 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:***, под обекта-няма, над обекта-***, ***, *** и

***, с прилежащи части от 1,71 кв.м. от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като самостоятелния обект се намира в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, одобрени със Заповед №РД-18-106/09.12.2008 г. на ИД на АГ, последно изменение – Заповед №КД-14-02-1357/03.09.2010 г. на Началника на СГКК-Бургас, адрес в ***, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със застроена площ от 19,51 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта- няма, над обекта- *** и

***, с прилежащи части от 0,11 кв.м. от общите части на сградата.

1

Твърди се в исковата молба, че ищецът възложил на Ц. А. Ц. от *** да му намери имот за закупуване в ***, в изпълнение на което Ц. сключил с Н. С.

К. - баща на ответника, договор за изработка, по силата на който Ц. се задължил да построи жилищна сграда в собствен на К. недвижим имот, като го обезщети с партерен етаж от сградата. Ищецът твърди, че на 03.11.2007 г., между Ц. и К. е бил сключен предварителен договор за строителство, съгласно който следвало да се извърши строителство на жилищна сграда (западна секция) със стая за гости, находяща се в западната половина на УПИ I в кв.63 по плана на гр.Приморско, целият с площ от 912 кв.м., с РЗП не по-малко от 727,9 кв.м., състояща се от три етажа и подпокривен етаж. Ищецът твърди, че Ц. е изправна страна по договора и изпълнил стриктно и в срок строителните дейности. Твърди се и това, че К. прехвърлил на ищеца построените обекти в сградата, за което има съставен н.а. №5, т.2, д.№110/17.09.2010 г. на нотариус с рег.№579, както и че бащата на ответника му предложил да му продаде и първия етаж от сградата, който му се полагал като обезщетение, за което помежду им бил сключен на 03.02.2010 г. предварителен договор за покупкопродажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който се намира в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, одобрени със Заповед №РД-18106/09.12.2008 г. на ИД на АК, последно изменение – Заповед №КД-14-021357/03.09.2010 г. на Началника на СГКК, адрес в ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със застроена площ от 101,70 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:***, под обекта-няма, над обекта-***,

***,

*** и ***, с прилежащи части от 1,71 кв.м. от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като самостоятелния обект се намира в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, одобрени със Заповед №РД-18-106/09.12.2008 г. на ИД на АГ, последно изменение – Заповед №КД-14-02-1357/03.09.2010 г. на Началника на СГКК-Бургас, адрес в ***, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със застроена площ от 19,51 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта- няма, над обекта*** и ***, с прилежащи части от 0,11 кв.м. от общите части на сградата. Ищецът твърди, че заплатил по договора договорената цена от 97 000 лева, за което били оформени и съответните разходно-оправдателни документи. Твърди се, че собствеността върху имотите е следвало да бъде прехвърлена в срок от един месец от получаване на писмена покана, както и че владението на имотите му било предадено при подписване на предварителния договор. Ищецът твърди, че бащата на ответника е неизправна страна по договора, тъй като не му прехвърил собствеността върху имотите, обект на сключения помежду им предварителен договор, поради което и претендира за обявяването му за окончателен. Твърди се и това, че с решение №97/08.05.2015 г., Арбитражен съд – София уважил иска на ищеца срещу Н. С. К. за сумата от 97 000 лева, представляваща продажната цена по предварителния договор. Ищецът твърди, че за сумата не 2 се е сдобил с изпълнителен лист, тъй като междувременно, на *** г. Н. С. К. починал.

При условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, от съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът е собственик на имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба по силата на давностно владение продължило за периода от 03.02.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, а предявеният в условията на евентуалност иск – по чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС.

Ответникът, чрез назначеният от съда особен представител подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска, поради липса на доказателства, за датата на която е връчена поканата за сключване на окончателен договор от една страна, а от друга поради погасяване на претенцията по давност. Счита, че след като в полза на ищеца има постановено решение на Арбитражен съд – София, с което осъдителната му претенция е уважена, то същият не разполага с правен интерес да иска обявяване на предварителния договор за окончателен. Оспорва се и истинностат на предварителния договор по отношение на датата и основателността на предявената в условията на евентуалност претенция за придобиване на имотите по давност. Оспорва и качеството на ответника на наследник на Н. С. К. поради липса на доказателства дали същият е приел наслеството му и в тази връзка счита исковете за недопустими. Не ангажира доказателства.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е договор за замяна на недвижим имот, оформен в нотариален акт №5, т.2, рег.№1378, д.№110/17.09.2010 г., който легитимира ищеца като собственик на недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***,

***,

***,

*** и

***, всички по КККР на гр.Приморско, одобрена със Заповед РД-18-106/09.12.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД14-02-1357/03.09.2010 г. на Началника на АГКК-Бургас, с административен адрес в ***, които СО-и се намират в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно със съответните им прилежащи части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж.

По делото в качеството на свидетели са разпитани Б. Л. и Ц. Ц., показанията между които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни за установяване на фактическата обстановка по делото. От същите става ясно, че към настоящия 3 момент сградата, в която се намират самостоятелните обекти, собственост на ищеца е на груб строеж, както и че на партерния етаж в същата сграда наследодателят на ответника С. С. – Н. С. К. е притежавал самостоятелни обекти, за които през 2010 г. сключил с ищеца предварителен договор за покупко-продажбата им.

Договорът е представен от ищеца в препис, заверен по реда на чл.32 от ЗАдв. На основание чл.183 от ГПК ищецът бе задължен да го представи в оригинал. До приключване на съдебното дирене ищецът не стори това, като се позова на Удостоверение, изх.№128/23.02.2025 г., издадено от Арбитражен съд – София, от съдържанието на което единствено се установява, че арб.дело №97/2015 г. по описа на АС е унищожено, т.е. от същото не може да се направи извод, че оригиналът на договора действително е бил приложен по цитираното дело. Доколкото в настоящия казус съществуването на предварителния договор в правния мир не е спорен между страните факт, от ответника се оспорва единствено достоверността на датата на сключването му, то няма пречки оригиналът на документа да бъде заместен с официално заверен препис по чл.32 от ЗАдв., поради което и настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за изключването му от доказателствения материал по делото по реда на чл.183 от ГПК (в посочения смисъл са определение № 816/05.11.2013 г. по т.д.№1999/2013 г. на ВКС, І т.о. и определение №400/23.06.2010 г. по т.д.№234/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.).

Според съдържанието на приобщения като доказателство предварителен договор, същият е сключен на 03.02.2010 г., между Н. С. К., като продавач и ищеца М., като купувач и има за предмет недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** и ***, и двата нахоядщи се в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, адрес в ***, с предназначение жилище, съответно склад.

Продажната цена, договорена между страните е в размер на 97 000 лева и за същата е отразено, че е платена изцяло към деня на сключване на договора, като същият служи и като разписка за плащането й. По силата на договора, страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупкопродажба на гореописаните имоти в 1-месечен срок от получаване на писмена покана за сключването на такъв, като същата ще се счита за получена и при доставянето й по пощата на посочените в договора адреси. Според т.1.3 и 1.4 от договора, в случай, че в рамките на 1-месечния срок от получаване на поканата за сключване на окончателен договор, продавачът не се яви пред нотариус и не извърши необходимите и дължими от него правни и фактически действия във връзка със сключване на окончателен договор, купувачът има право по своя преценка да предяви иск за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота или да се откаже от сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота, като в последния случай, договорът ще се счита за прекратен и продавачът дължи на купувача връщане на получената при подписването на договора цена от 97 000 лева в 3-дневен срок от получаването на отказа на купувача. Според чл.20, предл.1 от договора, клаузите на договора служат в полза на и задължават приемниците, 4 правоприемниците, наследниците, изпълнителите и управителите на наследството на страните по договора, а видно от текста на чл.24 от договора, продавачът въвежда купувача във владение на гореописания имот в деня на подписване на настоящия договор, като същият служи за доказателство за предаване на владението.

С решение №97/08.05.2015 г., постановено по арбитражно дело №97/2015 г. по описа на Арбитражен съд-София, Н. С. К. е осъден да заплати на М. П. М., сумата от 97 000 лева, представляваща главница по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.02.2010 г., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 47 212,48 лева, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 28.01.2015 г.

Между страните не се спори, че към настоящия момент решението е влязло в законна сила, индиция за което е и приобщеното разпореждане №2227/31.03.2023 г., постановено по ч.т.д.№299/2023 г. по описа на СГС, в мотивите на което е отразено, че решение №97/08.05.2015 г. на Арбитражен Съд-София е връчено на Н. С. К. на 17.05.2015 г.