Решение № 4558 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100108073 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът К. П. П. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането си: повдигнато на 11 ноември 2019 г. обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК по ДП № 2174/2019 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. № 46287/2019 г. по описа на СРП, производството по което срещу него е било спряно на 20.10.2020 г., а на 14.05.2021 г. - прекратено; взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, прилагана до отмяната й в продължение на 7 месеца; преживени страх и притеснения, затваряне и ограничаване на контактите му, отдръпване на близки и приятели. Претендира справедливо обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 30000 лева, заедно със законната лихва от 21.05.2021 г. и разноските по производството.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА на Република БЪЛГАРИЯ в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки за липса на доказателства за стабилизиране на постановлението, от който момент възникват евентуално вземания за претендираните обезщетение и лихва, завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД и дължимост на лихвата от стабилизиране на постановлението за прекратяване.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Досъдебното производство срещу ищеца К. П., видно от протоколите от 1 приложената преписка по производството, е било образувано на 11 ноември 2019 г., на основание чл. 212, ал. 2 от НК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, освидетелстване и разпит на свидетел, от разследващ полицай при 05 РУ на СДВР, за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, затова че на 11 ноември 2019 г. около 02.00 часа в гр. София, ул. ******* е било извършено съвкупление с лице от женски пол – Р.П., която е била принудена към това със сила (дърпана, щипана, драскана с ръце). Със заповед за задържане на лице от същата дата на орган на МВР той е бил задържан за срок до 24 часа.

За посоченото престъпление с постановление от 12.11.2019 г. на разследващия полицай ищецът К. П., който към този момент е бил на 21 години и неосъждан, е бил привлечен като обвиняем, а с друго постановление от 12.11.2019 г. на прокурор при СРП била взета по отношение на него, на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 199 от НПК, мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, считано от 19.00 часа на 11 ноември 2019 г. СРС се е произнесъл по искането на Прокуратурата с определение от 13.11.2019 г. по НЧД № 17735/2019 г., като по отношение на ищеца е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била обжалвана от него и потвърдена от въззивната инстанция с определение от 21.11.2019 г. по ВНЧД № 4735/2019 г. Така взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение по негово искане, след оставени без уважение предходни такива искания, е била изменена в „подписка“ с определение от 26.06.2020 г. по НЧД № 7897/2020 г. на СРС (л. 32 от т. 1 от ДП). Със същото определение е било постановено и незабавното му освобождаване.

Срокът за разследване по досъдебното производство е продължаван поради сложността на делото и необходимите за извършване процесуалноследствени действия, които са били осъществявани ритмично от разследващите органи чрез разпити на свидетели, изготвяне на експертизи (медицински, включително и ДНК, и комплексни – психологични и психиатрични) и други. След извършването им с постановление от 20.10.2020 г. на прокурор при СРП е било прието, че събраните въз основа на тях доказателствени средства не установявали ищецът да е осъществил състав на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, а само такова по чл. 130, ал. 2 от НК, преследвано съгласно чл. 161, ал. 1 от НК по реда на частното обвинение, т.е. по тъжба на пострадалия, като и непопадащо под хипотезата да е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК. Приетото от СРП в посоченото постановление е обосновало, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, спиране на наказателното производство, образувано за престъпление по чл.

152, ал. 1, т. 2 от НК, но водено за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради установяване, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, като постановлението за спиране е връчено на Р.П. на 26.10.2020 г. С друго постановление от същата дата, на основание чл. 216, ал. 2 и чл. 199 от НПК, част от материалите са 2 отделени в друго наказателно производство за престъпление по чл. 286, ал. 2 от НК.

С постановление от 14.05.2021 г. по пр. пр. № 46287/2019 г. по описа на СРП, поради липсата на подадена тъжба от Р.П. в шестмесечния срок от деня – 26.10.2020 г., в който е получила съобщение за спиране на наказателното производство, досъдебно производство за повдигнатото ищеца К. П. обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, но водено за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 6 и ал. 5, т. 1 от НПК, е било прекратено и постановени отмяна на мярката за неотклонение „подписка“ и последващи действия за иззетите веществени доказателства. Постановлението за прекратяване на производството, видно от направеното върху него отбелязване, е било връчено на ищеца, чрез неговия защитник, на 09.06.2021 г.

Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Д. – близък родственик (първи братовчед) на ищеца К. П., които се ценят по реда на чл. 172 от ГПК. В показанията си свидетеля заявява, че се чувал с ищеца за задържането му заради обвинение в изнасилване и го виждал няколко пъти (един-два пъти) след освобождаването му, като той бил притеснен и се страхувал. Случилото се създало съмнение в приятели и ограничило контактите с детето му.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно основателността на иска предполага осъществяването на следните материалноправни предпоставки в 3 съотношение на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е прекратено, тъй като не е извършил деянието или извършеното деяние не е престъпление; да е претърпял изложените в исковата молба вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице.

Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Това предполага постановлението за прекратяване да е съобщено на лицето, което претендира вреди по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и последното да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда (в този смисъл решение № 353 от 6.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на ВКС, IV г. о., и други). В разглеждания случай постановлението за прекратяване на наказателното производство е съобщено на ищеца на 09.06.2021 г.

Предвид изложеното, за ответника Прокуратурата на РБългария е възникнала отговорността за причинените на ищеца К. П. неимуществени вреди, в причинна връзка с воденото срещу наказателно производство по ДП № 2174/2019 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 46287/2019 г. по описа на СРП.

Установено е по делото, че наказателното производство е било образувано, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на 11 ноември 2019 г. на протоколите за първото действие по разследването, по което на 12 ноември 2019 г. срещу ищеца К.

П. е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 152, ал. 1, т.

2 от НК. Наказателното производство по отношение на ищеца, видно от постановленията от 20.10.2020 г. и 14.05.2021 г. на СРП, относно престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, представляващо престъпление от общ характер, с което се засягат обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на лица от женски пол, е прекратено на 14.05.2021 г. поради липсата на доказателства за 4 обосноваване на извод ищецът К. П. да е извършил престъплението по чл. 152, ал. 1, т.

1 от НК, за което е бил привлечен към наказателна отговорност, а само за наличието на доказателства за квалифициране на действията му до причиняване на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, която съгласно чл. 161 от НК се преследва по реда на частното обвинение и за която не е подадена тъжба на пострадалата в срока по чл. 81 от НПК. Следователно налице е прекратяване на досъдебното производство при недоказано обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК от ищеца, съответно че деянието, за което е бил привлечен към наказателна отговорност, не е извършено от него. При така установените релевантни факти съдът приема, че са налице първите две от горепосочените предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ.

За да бъде ангажирана на отговорността на ответника обаче, следва да бъде установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира, и обвинението в престъпление, образуваното за което наказателно производство срещу ищеца е било прекратено. За твърдените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства по делото, от които се установява, че провежданото наказателно производство срещу ищеца К. П. и изтърпяването на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ се е отразило неблагоприятно върху психическото му състояние.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6803e934-24b8-4168-83ce-27a4a6bc2b67