Определение № 2467 от 17.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2467 гр. София, 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20228002104826 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 9268 от 15.11.2022 г., подадена от С. И. Д. чрез адвокат Г. С. от АК – Б. срещу въззивно Решение № 385 от 23.09.2022 г. по в.гр.д.№ 494/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново.

Ответникът по касация Община Павликени е депозирал отговор чрез ст. юрисконсулт В. Л..

Счита, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК.

С атакуваното въззивно решение е потвърдено Решение № 60 от 28.04.2022 г. по гр.д.№ 846/2021 г. на Районен съд - Павликени, с което са отхвърлени предявените от С. И. Д. срещу Община Павликени искове за заплащане на сумата 1 537 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и на сумата 24 999 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от непозволено увреждане, причинено на 19.08.2019 г., ведно с претендираната лихва в размер на 1 104,21 лева за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020 г.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално допустима в частта й относно присъждането на обезщетението за неимуществени вреди.

В частите, с които се присъжда обезщетение за имуществени вреди и лихви за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020 г., жалбата е насочена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав 1 на Второ г.о., намира следното:

По делото е установено, че ищецът С. И. Д. живее е в [населено място] черква, общ.

Павликени, ул. „П.” № 13. Тази улица е част от общинската пътна мрежа. Към м. август 2019 г. настилката й е била трошен камък, като е положена през 2016 г. и от тогава до август 2019 г. не е променяна. През 2020 г. е извършен ремонт на улицата и пред дома на ищеца, като е положен асфалт. Съгласно показанията на свидетелите Д. (съпруга на ищеца) и И. (син на ищеца) вечерта на 19.08.2019 г. ищецът излязъл от дома си около 20 ч., за да изхвърли битови отпадъци в контейнер на същата улица. Свид. Д. го видяла как излиза и минута покъсно чула викове отвън, а техен съсед – Й., се показал на входната врата. Обяснил й, че е видял Д., паднал на улицата. Свид. Д. излязла и видяла съпруга си, лежащ върху дясната си страна, на метри от вратата на къщата. Ищецът им казал, че е паднал, защото се спънал в камъните. Заедно с техния познат физиотерапевт Й. Б. откарали жалбоподателя до Спешна помощ в град Павликени; бил насочен към болнично лечение. Семейство (свид. Д. и свид.

И.) закарали ищеца в клиника в гр. Варна, където на следващия ден била проведена операция, при която му били поставени медицински пирони.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза ищецът е получил закрита фрактура - счупване на диафизата на раменната кост на десен горен крайник. Към тази дата ищецът е имал и други заболявания: злокачествено образувание в единия бъбрек, наложило отстраняването му през 2004 г.; хипертонично сърце; преживял е инсулт на мозъка на 03.10.2015 г., довел до квадрипаретичен спастичен синдром с тежки прояви на дясна ръка.

По отношение механизма на настъпване на счупването, вещото лице е посочило, че същото отговаря да е получено само и единствено при падане от собствен ръст при нарушено равновесие върху неравен терен по време на придвижване, на първоначален контакт на падащото тяло върху горен десен крайник с последвало притискане от тежестта на тялото му, върху него в областта на дясната мишница, довело и причинило получената травма.

Периодът за клинично възстановяване от около шест месеца при правилен оздравителен процес, в рамките на който се изпитват болки и страдания. При извършен преглед в хода на изготвяне на СМЕ са установени остатъчни явления в двигателната и хватателна функция на горен десен крайник, определени като обичайни, с незавършен процес на възстановяване и неопределен период във времето за пълно възстановяване. Белегът от операцията не създава физически дискомфорт в двигателната активност на горния десен крайник. Относно наличните преди инцидента увреждания на здравето на ищеца заключението е, че същите са създали условия за по-тежко протичане и забавяне на възстановителния процес, както и напредналата възраст на жалбоподателя.

Разпитаните съпруга и син на ищеца посочват, че след изписването му от болницата Д. продължавал да изпитва болки, да не може да се движи, като състоянието на ръката пречело и на това да извършва обичайните ежедневни дейности и да се самообслужва във връзка с миене, хранене, лична хигиена, тоалет. За всички тези дейности му помагала съпругата му.

Ищецът се чувствал неудобно, станал сприхав. Дразнел се на шума от близките си, вкл. от внуците си, с които преди се забавлявал да играе. Провеждал медикаментозно и физиотерапевтично лечение, но тъй като отказвал да излиза от къщи, познат рехабилитатор 2 го посещавал в дома му.

Представено е писмо от кмета на Община Павликени от 02.11.2016 г., адресирано до лицето И. И., с което го е уведомил, че след негова жалба [улица]е отремонтирана с трошенокаменна настилка. Представено е и друго писмо от кмета на Община Павликени до И. И. от 16.10.2019 г. (след инцидента с ищеца), касаещо ремонта на същата улица.

От правна страна е прието, че фактическият състав на иска по чл. 49 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца в условията на пълно и главно доказване, на наличие на твърдените неравности на улицата, стопанисвана от ответника, виновното противоправно поведение на делинквента, нормативно задължен да поддържа общинския път, наличието на претендираните вреди и обстоятелството, че те са пряка последица от поведението на делинквента. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП пътищата са републикански и местни, като последните са общински и части. Според чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Съгласно чл. 47 ППЗП, поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. Поради това и на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, в т.ч. и тази част от повърхността им, върху която са разположени тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност за участниците в движението, в т.ч. пешеходците (чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП).

Съгласно чл. 36 ЗП, проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, в сила от 20.11.2012 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., попр., ДВ, бр. 95 от 04.12.2012 г.), издадена на основание чл. 36 ЗП и чл. 50 ППЗП, превантивното поддържане на пътищата включва комплекс от планирани и икономически ефективни дейности и строителни и монтажни работи за съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите и конструкциите на основните елементи в обхвата на пътя и за удължаване на техния експлоатационен срок.

Превантивно поддържане се прилага за елементите на пътя, които са в добро техническо състояние и със значителен остатъчен експлоатационен срок. Според ал. 2 на същия текст, превантивното поддържане на пътищата включва основни видове дейности, сред които и полагане на повърхностни обработки върху трошенокаменни и асфалтови настилки; полагане на нов износващ пласт (пренастилане) на трошенокаменни, паважни, асфалтови и бетонни настилки, като техническите изисквания, норми и правила, както и организацията и 3 технологията на работите, свързани с превантивното поддържане на пътищата са съгласно приложение №1.

Прието е, че установения по делото тип настилка - трошенокаменна, е позволена от закона за полагане по пътищата, респ. - развитите доводи за противоправност на вида на настилката на [улица]към месец август 2019 г., са намерени за неоснователни.

Според чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от посочената Наредба, текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти. Към текущото поддържане се отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и деформации по елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им развитие, а текущият ремонт на пътищата включва работите, свързани с отстраняването на локални повреди вследствие нормалната експлоатация на пътя и на повреди по пътната настилка, пътните съоръжения и принадлежности, с които не се променят конструкцията и техническите характеристики на платното за движение.

От доказателствата по делото е установено, че е имало сигнал на гражданин за състоянието на [улица] г., но същата е била ремонтирана с трошенокаменна настилка през есента на 2016 г., след което и до момента на падането на ищеца на 19.08.2019 г. липсват доказателства за други оплаквания на граждани до общината. В тежест на ищеца е било да докаже, че състоянието на пътя е било лошо конкретно и непосредствено на мястото, където е паднал, а не общо какво е било общото състояние на цялата улица. Прието е, че дори да е имало неравен участък на пътя, за който е отговорен ответника, при липсата на преки доказателства и на очевидци на инцидента на 19.08.2019 г., не е доказана причинната връзка между претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и противоправно поведение на ответника, свързано с поддръжката и ремонта на общинския път.

Единствената свидетелка по делото за това обстоятелство – съпругата на ищеца, признава, че никой не го е видял как пада, т.е. конкретната тогава причина за падането му да е била точно спъването му в неравната настилка по улицата. Съседът, който пръв го е видял наскоро, бил починал, но и той бил отишъл при жалбоподателя Д. след инцидента и го е видял на улицата едва след падането му. Освен, че разпитаните по делото свидетели са съпруга и син на жалбоподателя (негови роднини и евентуално заинтересовани съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК от изхода на делото в полза на ищеца), техните показания за причината за падането на С. Д. на улицата са за разказаното им за инцидента от самия пострадал. Настилката на общинския път в този й вид е съществувала от 2016 г.; от тогава жалбоподателят ежедневно е вървял по нея, включително и е излизал от къщи да хвърля боклука в контейнера на улицата; не е имал оплаквания и жалби до Общината във връзка с лошото й състояние, което да го затруднява по някакъв начин да се придвижва по нея.

Поради това и при липсата на други преки доказателства при падането, не може да се установи категорично и причината за това да е конкретно в неравния терен. Според заключението на СМЕ уврежданията отговарят да бъдат получени единствено и само при 4 падане от собствен ръст при нарушено равновесие върху неравен терен, но по делото не е установено по безспорен начин, че нарушеното му равновесие е вследствие на спъване в неравния терен. Липсата на очевидци на инцидента прави невъзможно да се установи безспорно конкретната причина за падането, като същата не може да се предположи, че е единствено спъването на ищеца в неравност на пътя, предвид и на останалите събрани доказателства по делото за заболяванията на ищеца към датата на инцидента, сред които е и преживян мозъчен инсулт на 03.10.2015 г.