Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 981 от 07.09.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 3172/2025
Вид
Решение № 981
Подписан
07.09.2026
В сила
07.09.2026
Състав
Мария Емилова Антова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. Кюстендил, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520103172 по описа за 2025 година констатира следното:

Производство е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.150 ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. С. Г. с искане да бъде осъден ответникът да заплати следните суми:

22,77 лева/11,64 евро – главница за дялово разпределение за периода 01.04.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 05.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 5,62 лева/2,87 евро мораторна лихва за периода 15.06.2022г. до 02.06.2025г. върху главницата, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.***, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1166/15.08.2025г. по ч.гр.д. № 2295/2025г. по описа на РС – Кюстендил.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия 1 купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от изтичане на съответния период, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки.

Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си за дялово разпределение за процесния период, като последното се осъществявало по силата на сключен договор с „Холидей и Райзен“ ЕООД. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат от АК – Кюстендил с предоставяне на безплатна правна помощ. Счита предявените искове за неоснователни. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от предявените срещу ответника фактури, а именно за периода месец април 2022г. до месец февруари 2023г. на обща стойност 10,50 л ева. Твърди се, че ответникът не бил получавал фактури за възникнали задължения към ищцовото дружество, като с това дружеството нарушило Общите условия, регламентиращи задължение да съобщава на потребителите на топлинна енергия опредЕ.та информация, касаеща потреблението на топлинна енергия. Направено е и правонамаляващо възражение със следните основания, че преди началото на процесния период ответникът бил редовен платец на ищцовото дружество. Поради обстоятелството, че през процесния период дружеството-доставчик е фактурирало на ответника задължения за топлинна енергия, които били определени на база, без впоследствие да бъде извършена корекция на дължимата сума, съгласно изравнителна сметка за периода, ответникът не заплатил сумите по издадените фактури. Иска се отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът и ответникът чрез молби поддържат исканията и възраженията си, изслушани са и са приети заключенията по допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от 2 фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на предоставена услуга за дялово разпределение, нейната стойност за процесния период, както и основанието, на което вземането е възникнало за ищеца, а по иска за мораторна лихва: дължимостта на главницата, върху която е начислена лихвата. По отношение на възражението за погасителна давност – следва да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл.150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

Между страните е безспорно, че ответникът е собственик на процесния имот с оглед на изложеното в отговора на исковата молба, а на следващо място – видно от копие на Списък за броя на живущите в апартаментите в жилищна сграда в кв. *** е посочен ответникът като живущ във вх.***, за което обстоятелство последният е положил подписа си. Ответникът е положил своя подпис в качеството си на абоната на ищцовото дружество и на отчет, извършен на 16.05.2023г. /лист 67 в кориците на делото/. Съответно, 3 ответникът е страна по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период, поради което и същият е обвързан от разпоредбите на Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр .София.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от останалата доказателствена съвкупност – видно от Договор № Д – 0 – 62/03.06.2026г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Холидей и Райзен“ ЕООД да извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна-собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. София.

Видно от представените индивидуални отчети и изравнителна сметка за топлинна енергия за процесния период досежно имота на ответника такива са били извършени от дружеството за дялово разпределение, като е констатирано 0 потребление.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира процесния период, се е употребявала топлоенергия само за битово-горещо водоснабдяване. От предоставените от фирмата за дялово разпределение документи се установява, че имотът на ответника не е свързан към сградната инсталация за битовогорещо водоснабдяване. Съответно, на ответника не е разпределян разход и топлоенергия по прогноза и отчет за битово-горещо водоснабдяване, съответно, не е начислявана изравнителна топлоенергия и изравнителни суми.

Задълженията на ответника били формирани само единствено от вноски за дялово разпределение, начислени съгласно ОУ, въпреки че в процесния период няма потребление на топлинна енергия. Задълженията на ответника за услугата дялово разпределение възлиза на 22,77 лева за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2024г., като посочената стойност съвпада с изчисленията, направени от вещото лице по приетата ССчЕ, която съдът също кредитира като пълна и компетентно изготвена. От последната се установява, че ответникът не е извършил плащания на дължимите суми и че същите касаят само дялово разпределение.

Съгласно чл.36, ал.1 ОУ, които както вече беше посочено, обвързват 4 ответника, е предвидено, че клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец /в случая това е третото лице – помагач/, като стойността й се формира по предвидените в т.1, 2 и 3 начини. В заключението по изготвената СТЕ вещото лице е уточнило, че сумата в размер на 22,77 лева касае цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка . Тоест, в случая се установи, че третото лице-помагач в качеството си на фирмата за дялово разпределение е предоставило възмездна услуга като е изготвило индивидуални отчети и изравнителна сметка по отношение на имота на ответника. Съответно, услугата за дялово разпределение е била доставена на ответника и същата е следвало да бъде заплатена, доколкото се касае за отделна услуга, различна от предоставянето на топлинна енергия или топлоенергия за битово-горещо водоснабдяване, тоест въпреки че е констатирано реално 0 потребление на топлинна енергия от страна на ответника, както и 0 лева/евро изравнителна сума.

Относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение съдът намира следното: Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл.36, ал.2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата 5,62 лева/2,87 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2022г. до 02.06.2025г. следва да бъде отхвърлен изцяло.

На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б.„в“ ЗЗД. Тригодишният давностен срок се прилага и за 5 вземанията за дялово разпределение, но по отношение на тях дължимостта им се определя по правилата на чл.36, ал.2 ОУ. Доколкото в случая не се установяват да са предвидени такива правила и ред, приложение намира разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД. Съответно, в случая към момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 05.06.2025г., погасени по давност се явяват вземанията за периода от 01.04.2022г. до 01.05.2022г. включително. Съгласно изготвените СТЕ и ССчЕ стойността за посочените два месеца цени на услугата дялово разпределение възлиза на общо 1,44 лева /0,72 лева на месец/ или 0,74 евро /0,37 евро на месец/. Ето защо следва да бъде уважен установителният иск за сумата за главница за дялово разпределение до сумата в размер на 21,33 лева /10,91 евро/, като се отхвърли за остатъка до пълния претендиран размер от 22,77 лева /11,64 евро/.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.

Ответникът, обаче, не е сторил разноски, поради което разноски не му се дължат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 38,35 евро, като с оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 28,80 евро. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса, депозит за възнаграждения на вещите лица, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 евро съобразно чл.25, ал.1 НЗПП, или общо 450 евро. С оглед уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 338,04 евро.