Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1257 от 22.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 910/2024
Вид
Решение № 1257
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. С. при участието на секретаря М.на Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100500910 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. В. В., Л. Ж. С. и Ф. Ж. С., представляван от законния си представител С. В. В., тримата чрез адв. Е. К., срещу Решение № 3254/11.10.2023г., постановено по гр. дело № ********г. по описа на РС-В., с което е отхвърлен предявен от тримата въззивници против И. С., О. К., Т. К. Д., Д. Д. Д., М. В. Д., Е. Б., А. Х. С., Р. Н. Ж., Г. Г. П., С. Т. Х.,

М. И. Д., Л. Н. Н., Т. И. И., Р. Д. Д., Р. Н. Н., С. Н. Н., М. С. Н., Я. С. С., Д. П.

П., Н. С. Д., Р. Н. Х., Г. С. Н., С. П. Г., Г. Т. Г. и М. И. П. иск с правно оснивание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на незастроената част от дворно място с административен адрес: гр. В., В.з., ул.„****" № 20, цялото с площ от 744 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на гр. В..

В жалбата са наведени са оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният от ищците иск по чл. 32, ал. 2 ЗС да бъде уважен, като им се предостави за индивидуално ползване на тримата паркоместа, съответстващи на квотата им в съсобствеността върху дворното място.

В писмен отговор ответникът О. К., гражданин на РУ., чрез назначен му от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. Т., оспорва жалбата. Счита, че решението като краен резултат е правилно и настоява да бъде потвърдено. Навежда, че в случая частта от дворното място, 1 върху която е предвидено да има обособени осем броя паркоместа, е необходима за нормалната експлоатация на построената в поземления имот сграда, съобразно нейното предназначение, при което в случая липсва свободна, незастроена площ от терена, ползването на която да бъде разпределено само между съсобствениците на терена, с оглед и установеното по делото, че не всички собственици на обекти в сградата притежават собственост и върху дворното мяста, а са суперфициарни собственици. При положение, че няма свободна, незастроена част от дворното място, която би могла да се разпредели за ползване между съсобствениците, то и искът по чл.

32, ал. 2 ЗС е неоснователен. Не изразява конкретно становище по направеното с жалбата доказателствено искане.

В писмен отговор ответникът Д. П. П., чрез назначен му от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Е. С., счита жалбата за частично основателна. Навежда, че от доказателствата по делото е установено, че в случая е налице свободна незастроена площ от терена, която не е необходима за използването на построената в терена сграда, съобразно нейното предназначение, като вещото лице по изслушаната СТЕ е извършило разпределение на оставащата за ползване, незастроена част от поземления имот, която не се явява обслужваща сградата, като е изчислило колко открити паркоместа се падат на ищците. В обобщение счита, че е възможно и правилно да се извърши разпределение между съсобствениците на земята съобразно чл.

32, ал. 2 ЗС, така както е посочено в заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция. Не изразява конкретно становище по направеното с жалбата доказателствено искане.

В писмен отговор въззиваемите – ответници Г. С. Н., Р. Н. Х., Р. Н. Ж., Г.

Г. П., Р. Н. Н., А. Х. С., Р. Д. Д., Н. С. Д., Я. С. С. и С. Н. Н., чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Навеждат, че в жалбата не са изложени конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

От останалите въззиваеми не са подадени писмени отговори на въззивната жалба.

Съдът съобрази следното:

Ищците С. В. В., Л. Ж. С. и Ф. Ж. С. са предявили пред районния съд конститутивен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, срещу ответниците И. С., О. К., Т. К. Д., Д. Д. Д., М. В. Д., Е. Б., А. Х. С., Р. Н. Ж., Г. Г. П., С. Т. Х., М. И. Д., Л. Н. Н., Т.

И. И., Р. Д. Д., Р. Н. Н., С. Н. Н., М. С. Н., Я. С. С., Д. П. П., Н. С. Д., Р. Н. Х., Г.

С. Н., С. П. Г., Г. Т. Г. и М. И. П. за разпределение на ползването на незастроената част от дворно място с административен адрес: гр. В., В.з., ул.

„****" № 20, цялото с площ от 744 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на гр. В..

В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на 34 % ид. части от процесното дворно място, в което е изградена жилищна сграда на пет етажа с двадесет апартамента. Собствеността върху дворното място не е резпределение по смисъла на чл. 38 ЗС, като някои от собствениците на самостоятелни обекти в сградата не са придобили идеални части от 2 собствеността върху дворното място, а са суперфициарни собственици. В двора, извън частта, която е необходима за ползването на сградата, са организирани 8 броя открити паркоместа, до които ищците не могат да достигнат, тъй като всички паркират на тях, без да се съобразяват, че ищците имат най-голяма квота от собствеността върху терена. Ползването на тези паркоместа не е разпределено.

Отправено е искане да бъде разпределено ползването на незастроената част от дворно място с административен адрес: гр. В., В.з., ул.„****" № 20, цялото с площ от 744 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на гр. В. между съсобствениците му.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. С. Н. и Р. Н. Х., Я. С. С., С. Н. Н., Р. Н. Н., Р. Н. Ж., Н. С. Д., Г. Г. П., А. Х. С. и Р. Д. Д., всички чрез адв. К. Д., подават идентични отговори, с които считат иска за допустим, но неоснователен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. К., чрез особения представител адв. С. Т., изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. С., чрез особения представител адв. В. С., изразява становище за допустимост на иска. Счита, че разпределението на паркоместата следва да се извърши между всички съсобственици на апартаменти, а не само между притежателите на идеални части от дворното място.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. В. Д., чрез особения представител адв. Г. Л., изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. В условията на евентуалност моли за разпределение на паркоместата съобразно дяловото участие на всеки от съсобствениците.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Н. Н., чрез особения представител адв. М. М., изразява становище за допустимост и основателност на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. П., чрез особен представител адв. Е. С., изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Б., чрез особен представител адв.

М. Д., изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

При извършената служебна проверка относно допустимостта на първоинстанционното решение настоящият състав констатира следното:

От извършената справка в НБД „Население“ по отношение на ответника С. П. Г. се установява, че същият е починал на *********г., съгласно акт за смърт № **************. Негови наследници по закон са преживялата му съпруга Г. Т. Г., която участва в производството и на собствено основание и дъщеря му А. С. Г. – Д..

От извършената справка в НБД „Население“ по отношение на ответника Д. Д. Д. се установява, че същият е починал на **********г., съгласно акт за смърт № ****/**********г. Призовани да го наследят са наследниците му по закон: Т. К. Д. – преживяла съпруга която участва в производството и на 3 собствено основание и двете му деца – И. Д. Д. и Н. Д. Д..

В проведеното на 12.09.2023г. открито съдебно заседание съдът е обявил устните състезания за приключени и е обявил делото за решаване.

Постановил е решението си с участието на двамата починали – С. П. Г. и Д. Д.

Д.. Едва след постановяване на обжалваното решение, с Разпореждане № 47342/07.12.2023г., постановено по гр. д. № ********г. по описа на ВРС, наследниците на тези двама ответници са конституирани като страни в процеса.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 5 и т. 6 от Тр № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, първоинстанционно решение, постановено срещу ненадлежна страна е процесуално недопустимо. Недопустимо е и решение, постановено без участието на задължителен необходим другар. Съгласно цитираният тълкувателен акт, когато порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник /ответници/ и разглеждане на делото с негово /тяхно/ участие.

В случая решението е постановено срещу ненадлежни страни – ответници, починали в преди приключване на устните състезания в първата инстанция, без да са конституирани наследниците им, които наследници наред с това имат и качеството на задължителни необходими другари в процеса.

Поради изложеното решението е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото се върне на районния съд за конституиране на наследниците на починалите лица и постановяване на процесуално допустимо решение с участието на надлежните страни в производството.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3254/11.10.2023г., постановено по гр. дело № ********г. по описа на РС-В.;

ВРЪЩА делото на РС-В. за конституиране на наследниците на починалите лица и постановяване на процесуално допустимо решение с участието на надлежните страни в производството по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4