Решение № 4900 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4900 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20261100505397 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.

Подадена е жалба с вх. № 264860/21.04.2026 от Ц. М. и М. М. – длъжници по изпълнително дело № 186/2025 г. по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 при СГС. С нея се обжалва отказът на ЧСИ, обективиран върху подадена до него молба от длъжниците от 12.11.2025 г., с който ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжниците разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени в тежест на взискателя.

Жалбата, постъпила в съда, е придружена и от мотиви на ЧСИ, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Същата е била връчена на взискателя по делото, който не е взел становище.

Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от правоимащо лице – длъжник по изпълнително дело, подадена е срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК ), поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 97 от 21.05.2025 г., издаден по гр.д. № 98/2023 г. по описа на РС – Ловеч в полза на С.Л. за сумата от 3000 лв. за предоставена от нея безплатна правна помощ в производство по гр.д. № 98/2023 г. на Д.А.. Изпълнителното дело е 1 образувано срещу длъжниците Л.Л., Ц. М. и М. М.. Молба до ЧСИ за образуване на делото е била подадена на 09.10.2025 г.

Възраженията на жалбоподателите по настоящото дело касаят недължимост от тяхна страна на разноските по изпълнителното дело, като твърдят, че същите неколкократно са правили опити да се свържат с взискателя преди образуване на делото, за да погасят своето задължение.

Твърди се, че банкова сметка не им е била предоставяна от взискателя, поради което били в невъзможност да изпълнят дълга си.

По делото са представени следните доказателства в подкрепа на това твърдение: молба за образуване на изпълнително дело с входяща при ЧСИ дата 09.10.2025 г.; покана за доброволно изпълнение до длъжниците и запорно съобщение от 15.10.2025 г.; молба до ЧСИ от длъжниците от 12.11.2025 г., в която на основание чл. 92 ЗЗД се претендира разноските по изпълнителното дело да останат за сметка на длъжниците; молба от длъжниците до Районен съд Левски от 23.05.2025 г., в която са изразили готовност да заплатят сумата, като молят за съдействие за предоставяне на банкова сметка, по която да го направят. Върху молбата е удосотверено, че С.Л. е уведомена за това по телефона на 27.05.2025 г. от служител на съда. Представено е и електронно извлечение от интернет страница mail.bg, видно от което от имейл на адв. К., представител на длъжниците, е отправена молба до имейл на С.Л., посочен от нея в регистъра на адвокатите като официален имейл на адв. Л., с който отново се отправя молба за предоставяне на банкова сметка. Имейлът е изпратен до взискателя на 22.05.2025г. Няма данни взискателят да е предоставил банкова сметка или друг начин на изпълнение на паричното задължение по изпълнителния лист, дал повод за образуване на изпълнителното дело.

При тези факти настоящата инстанция намира, че частната жалба е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът е предприел активни действия за доброволно изпълнение. Същият многократно е правил опити да се свърже с взискателя с цел получаване на банкова сметка за превод на дължимите суми. Поради липса на съдействие, длъжникът е депозирал и молба до съда по исковото дело, с която е поискал официално предоставяне на данни за плащане. Въпреки че взискателят е бил уведомен за тези действия, същият не е предоставил банкова сметка (в нарушение на задължението си по чл. 127, ал. 4 и чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК), а вместо това е пристъпил към образуване на настоящото изпълнително производство.

Съдът намира, че в случая е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Посочването на банкова сметка е необходимо съдействие, без което длъжникът не може да изпълни точно задължението си по безкасов път, по делото липсват данни и за предоставяне на друга информация с цел погасяване на задължението. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

2

Таксите за образуване на изпълнителното дело и адвокатското възнаграждение за тази фаза са направени ненужно и единствено поради отказа на взискателя да приеме доброволно изпълнение.

Поведението на взискателя представлява злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК. При наличие на обективна възможност за получаване на плащане без намесата на съдебен изпълнител, образуването на делото не е по вина на длъжника. По аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, длъжникът не следва да носи отговорност за разноски, за които не е дал повод.

Предвид изложеното, съдът приема, че всички такси и разноски по настоящото изпълнително дело следва да останат за сметка на взискателя.

Водим от горното, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ В.Л., обективирано върху молба с вх.№ 2073/12.11.2025 г., с което е оставено без уважение искането на длъжниците по ид. № 186/2025 г. по описа на ЧСИ за възлагане на разноските по изпълнителното дело на взискателя, като вместо него постановява:

ВЪЗЛАГА в тежест на взискателя по ид. № 186/2025 г. всички сторени разноски по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3