Решение № 6121 от 04.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6121 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседА.е на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Цветина Цолова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100501224 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20049945/25.07. 2 0 2 2 г., постановено по гр.д. № 20244/2020 г. по описа СРС, III ГО, 82 състав, са отхвърлени предявените от П. С. С., ЕГН ********** и „Ф.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу М. Г. Ф., ЕГН **********, искове с правно основА.е чл. 74 ЗЗД за заплащане на сумата от 6266,37 лв., представляваща размер на погасеното от П. С. С. на „Р.к.“ ООД чуждо задължение, възникнало в тежест на М. Г. Ф. по решение от 29.05.2015 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. А, на сграда, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ****, ведно със законната лихва от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане и с правно основА.е и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1996,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.05.2017 г. - 27.05.2020 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25067540/12.10.2022 г. от П. С. С. и „Ф.“ ЕООД, чрез адвокат А. Б. Ц.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че с решение 29.05.2015 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. „А“ на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. ****, обективирано в Протокол от ОС от същата дата, е взето решение за извършване на неотложен капиталов ремонт на покрива над вход „А“ на сградата, в който вход ответницата притежава самостоятелен обект /апартамент № 5/, а срокът за 1 плащане на сумите за ремонта е до 05.06.2015 г. Поддържа се, че в решението на ОС е посочено, че ако ответницата, К.Ф. и П.С. не заплатят дължимите суми за ремонт в установения срок, техните задължения ще се платят от ищеца П. С. и П.З., лично или чрез трети лица, за да не се бави ремонта. Сочи, че тези обстоятелства се установяват от представения Договор от 30.05.2015 г., сключен между „Р.к.я“ ООД и представител на ЕС . Твърди се, че в Заповед от 01.07.2015 г. на собственика и управителя на „Ф.“ ЕООД П. С. се съдържа изрично волеизявление, че дружество ще извърши плащане за физическото лице П. С... Във въззивната жалба се твърди, че „Ф.“ ЕООД е имало интерес да изпълни задължението на ответницата поради взетото решение на ОС.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на главните, в условията на евентуалност на евентуалните искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата М. Г. Ф. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че по делото не се доказва наличието на правен интерес за плащане на чуждо задължение от страна на „Ф.“ ЕООД, което означава облигационното правоотношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни задължение, включени като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Твърди се, че по делото безспорно се доказвало, че П. С. С. не е извършил плащане към изпълнителя „Р.к.я“ ООД, като обстоятелството, че едно търговско дружество извършва плащане на чуждо задължение по нареждане на едноличния собственик на капитала на дружеството, без между дружеството и кредитора да има каквито и да е било правни отношения, не означава, че дружеството става задължено, само защото едноличният собственик на капитала е решил да бъде извършено такова плащане. Поддържа се, че решението на ОС на ЕС не може да породи никакви задължения за трети лица, вкл. за ищцовото дружество „Ф.“ ЕООД. Отделно се твърди, че за собствениците в сграда с режим на етажна собственост възникват задължения за заплащане на определени разходи към етажната собственост, а не към трети лица. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувА.я съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно 2 и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

В исковата молба и уточнителна молба от 24.11.2020 г. ищецът твърди, че ответникът притежава самостоятелен обект във вх. „А“, на сграда, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ****. Поддържа, че по силата на решение от 29.05.2015 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. А в тежест на ответника е възникнало задължение в размер от 6266,37 лв. за заплащане на извършен от изпълнителя „Р.к.“ ООД неотложен капитален ремонт на покрива на сградата над вх. „А“. Твърди се, че за периода 09.07.2015 г. - 14.10.2015 г. с две платежни нареждА.я към изпълнителя П. С. С. чрез своето собствено търговско дружество - „Ф.“ ЕООД, е изпълнил задължението на ответника, тъй като последният не се е явил на събрА.ето и не е изпълнил решението на етажната собственост, въпреки че е бил информиран за него. Поддържа се, че плащането било извършено за физическото лице П. С., макар формално процесната сума да е излязла от патримоинума на „Ф.“ ЕООД, но е налице причинно–следствена връзка между извършеното плащане и поемането от страна на П. С. на задължението да погаси чужд дълг.

На основА.е чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основА.ето на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси. Дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основА.я на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми.

Въпреки липсата на наведени доводи във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения по отношение на дадената от съда правна квалификация на предявените искове, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по подадената въззивна жалба при съобразяване действителната правна квалификация на предявените искове. В конкретния случай всички наведени фактически твърдения в исковата и уточнителната молба сочат за извършено плащане от П. С. чрез притежаваното от него търговско дружество „Ф.“ ЕООД на дължима от М. Г. Ф. сума по сключен договор между етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв.

„Горна баня“, ул. ****, вход „А“ и „Р.к.я“ ООД, както и че плащането е извършено поради това, че П. С. притежава самостоятелен обект на правото на собственост в същата сграда, а М. Г. Ф. не е заплатила своята част от 3 задължението по сключения договор от етажните собственици за ремонтиране на покрива на входа. Съобразно трайно установената практика на ВКС - решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 Г.

О., решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, 2 Г.

О., решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 Г. О. и др., отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрА.е. Решението на общото събрА.е определя базата, на която следва да се определи размерът на припадащата се част от възникналото парично задължение за полезни разноски. Доколкото по делото изрично се твърди, че П. С. и М. Ф. са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ****, вход „А“, че е взето решение на етажните собственици за извършване на спешен ремонт на покрива на сградата, както и че дължимата вноска от М. Ф. за ремонта е платена от ищеца П. С. /макар и чрез трето лице/, то предявеният главен иск намира своето правно основА.е чл. 41 ЗС. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация /чл.74 ЗЗД/ не почива нито на наведените твърдения от ищеца за уреждане на отношения между етажните собственици във вр. с поддържането на общи части на сградата, нито на установените факти, а не е посочена и от самия ищец.

По отношение на предявения евентуален иск от „Ф.“ ЕООД срещу М.

Ф., първоинстанционният съд отново е процедирал незаконосъобразно, квалифицирайки иска по чл.74 ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл.74 ЗЗД този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор – т.е. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. Според трайно установената практика на ВКС правен интерес от изпълнение на чуждото задължение означава облигационното отношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни имуществени права на третото лице /така Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV Г. О./. Правен интерес от изпълнението на чуждо задължение по смисъла на чл. 74 ЗЗД ще има когато имуществото на третото лице може да бъде обект на претенции от страна на кредитора или когато върху него може да бъде насочено принудително изпълнение – било по силата на съществуващо правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение между кредитора и третото 4 лице. В подадената искова и уточнителна молба липсват изложени каквито и да е било фактически твърдения за наличието на какъвто и да е било правен интерес по отношение на търговското дружество „Ф.“ ЕООД да изпълни задължението на М. Ф. – твърди се само, че другият ищец П. С. е заплатил задължението на М. Ф. чрез дружеството, на което е едноличен собственик и управител, т.е. по делото няма твърдения за наличието на собствен на дружеството правен интерес от изпълнението на чуждото задължение.

Съгласно т. 8 ППВС № 1/28.05.1979 по гр. д. № 1/79 правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Чрез него се осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Доколкото в случая не е приложим никой от специално предвидени искове за възстановяване на настъпилото според ищеца неоснователно обогатяване, то приложение намира субсидиарният иск по чл.59,ал.1 ЗЗД.

Независимо от липсата на указА.я по разпределяне на доказателствената тежест във връзка с действително предявените искове по чл.41 ЗС по чл. 59,ал.1 ЗЗД, стрА.те са изложили своите твърдения относно релевантните за иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях. Както при иска по чл. 74 ЗЗД, така и при исковете по чл.41 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД защитата се състои във възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага. Същевременно неправилната правна квалификация на съда в случая няма за последица недопустимост на постановеното решение, доколкото съдът се е произнесъл по фактите, включени във фактическия състав на исковете по чл.41 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД /в този смисъл и Решение № 25 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2016 г., IV г. о./.