Решение № 260090 от 08.03.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 474/2020
- Вид
- Решение № 260090
- Подписан
- 08.03.2021
- В сила
- 06.12.2021
- Състав
- ЦВЕТАНКА ТРЕНДАФИЛОВА ВЪЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 08.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №474 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.К.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН ********** и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“******“ №*, кантора №*, чрез адв.Г.С.-Ц.
*** против К.К.В., с ЕГН **********,***, в която ищците твърдят, че на 15.05.2015г. сключили с ответницата по иска Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, на следния недвижим имот: земеделска земя – нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор №*** в землището на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, в местността „К. К.", цялата с площ от 9.00 дка /девет декара/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 113082, при съседи: ***; ***; ***.
Твърдят, че договорът е сключен за
7 години - считано от 15.05.2015г. до 15.05.2022г., като ответницата се задължила да заплаща годишен наем в размер на 12.00 лева за декар /108 лева на година за 9.00 дка/, платими до 01.10. за съответната година.
Твърдят, че от сключването на договора, до настоящия момент ответницата не е заплатила нито един годишен наем, поради което за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск.
Тъй като съгласно чл.111 ал.1, б.„в" наем може да се претендира за три години назад, настоящата претенция за заплащане на годишен наем от ответницата е в размер на 324 лева - за 3 години.
Твърдят, че на 14.02.2017г. сключили с ответницата по иска Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, на друг техен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, с начин на трайно ползване: нива, цялата с площ от 11.764 дка /единадесет декара, седемстотин шестдесет и четири квадратни метра/, категория на земята: четвърта, трайно предназначение на територията: земеделска, находящ се в местността „К. К." по плана за земеразделяне в землището на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, номер на предходен план №113070, при съседи: ***; ***; ***;
***; ***.
Твърдят, че договорът е сключен за 6 години - от 14.02.2017г. до 14.02.2023г., като ответницата се задължила да заплаща годишен наем в размер на 50.00 лева за декар /588.20 лева на година/, платими до 01.10. за съответната година.
Твърдят, че от сключването на договора, до настоящия момент ответницата не е заплатила нито един годишен наем, поради което за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск.
Сочат, че във връзка от това, многократно са правили опити да уредят финансовите си отношения с ответницата, като устно са искали да им заплати годишните наеми, дължими от нея.
Първоначално тя обещавала, след което пускала жалби срещу тях в полицията, че я притеснявали.
Посочват, че майката на ответницата - М. Н. Г. ги заплашвала по телефона, че ще им утрепе цялото семейство, да си купят ковчези, тъй като говорели с дъщеря й за тези наеми.
Твърдят, че бащата на ответницата
К. В. В.заплашил ищеца А.Н., че ще ги запали тях, къщата, колите, ще горят живи и ще ги утрепе, тъй като си искали дължимите наеми. На няколко пъти нарочно засичал пътя на сина им с микробуса си на полето.
За всички тези заплахи към тях ищците търсили съдействие от органите на реда.
Твърдят, че отделно от това на описаните по-горе имоти били поставени колчета от фирма „Гео Инженеринг'' ООД - Пазарджик за очертаване границите на имотите. За това измерване заплащали суми на тази фирма като за двата имота са били в размер на 160 лева. Към настоящия момент тези колчета са извадени от ответницата нарочно и по този начин те търпели вреди, тъй като ще трябва отново да бъдат измервани имотите и да бъдат поставяни колчета. За целта ще се наложи отново да заплащат такси, които вече ще бъдат по-високи.
Твърдят, че също така търпят вреди и от факта, че освен, че ответницата не им заплащала годишния паричен наем, макар и в минимален размер /практиката към 2019-2020 година е годишният наем за декар в землището на с.Мало Конаре да е в размер на 60 лева и се заплаща една година напред/, са принудени да наемат земя за тях и за сина им от други хора на високи наеми, при положение, че те притежават земя, която могат да си обработват и желаят да обработват. Въпреки, че устните им уговорки с ответницата били да им заплаща наем в размер на по 50 лева на декар на година, тя не изпълнила нито една от тях.
Отделно от това, че в имота им с площ от 11.764 дка, подробно описан в Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, имали овощни дръвчета - вишни, посадени през 2003г. от тях, посадени на площ от 516 кв.м. След като сключили договора и ответницата започнала да обработва земята им, престанала да се грижи за дръвчетата и към настоящия момент повече от половината били изсъхнали. По този начин е увредила и имота им.
Считат, че поради забава от длъжника изпълнението е станало безполезно, както е станало безполезно и на другите основания, посочени в настоящата искова молба, поради което Договорът за наем на недвижим имот от 15.05.2015г. и Договор за наем на недвижим имот от 14.02.2017г. следвало да бъдат развалени и да им бъде върнато обратно владението на недвижимите имоти от ответницата.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди К.К.В., с ЕГН **********,*** да им заплати сумата в размер на 324 лева, представляваща годишен наем за 3 години по Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, да осъди К.К.В., с ЕГН ********** да им заплати сумата в размер на 1764.60 лева, представляваща годишен наем за 3 години, съгласно Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Молят с постановяване на съдебния акт да бъдат развалени Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик и Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда.
Молят с постановяване на съдебния акт да им бъдат върнати описаните недвижими имоти от ответницата.
Молят да им бъдат присъдени направените от тях съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокатски хонорар в настоящето производство.
Представят писмени доказателства.
Правят доказателствени искания.
С допълнителна молба ищците са уточнили, че периодът, за който претендират заплащане на наем по Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд – Пазарджик е за три години – 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на по 108 лева на година - 324 лева за три години като върху тази сума претендират и лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба - 14.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Сочат, че видно от сключения между страните Договор за наем на недвижим имот от 15.05.2015г., наемът се дължи като годишен наем, платим ежегодно на 01.10. /първи октомври/.
Уточняват, че периодът, за който претендират заплащане на наем по Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик е за три години – 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на по 588,20 лева на година – 1764,60 лева за три години като върху тази сума претендират и лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба - 14.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Сочат, че видно от сключения между страните Договор за наем на недвижим имот от 14.02.2017г., наемът се дължи като годишен наем, платим ежегодно на 01.10.
/първи октомври/.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който взема становище, че исковата молба е неоснователна по същество.
Възразява, че в действителност, фактите са съвсем различни. Твърди, че не дължи на ищците претендираните суми.
Сочи, че през
2014г. имала връзка със сина на ищците А. и С. Н.- С.Н.. Тогава била 18-годишна и все още ученичка. Тъй като възрастта й отговаряла на изискванията за включване в програма Млад фермер мярка 6.1 на Държавен фонд „Земеделие“, приятелят й С. заедно с баща му А.Н. взели решение да се включат в тази програма, като нейното участие бъде само формално - като поставено лице. Самите те не отговаряли на изискванията по мярката за възраст, а желанието им било да работят по нея, поради отпусканите субсидии и други привилегии, тъй като и без това се занимавали със земеделие /данни за последното има в исковата молба/.
Именно с тази цел се регистрирала като земеделски производител, а през 2015г. я одобрили по тази мярка.
Твърди, че като току-що завършила средно образование нямала никакъв опит и какъвто и да било трудов стаж към този момент. Работата по мярката реално започнала през 2016г. като всичко се извършвало от бащата на приятеля й - ищеца А.Н. и съпругата му С.Н., а тя подписвала необходимите документи. Те имали достъп до банковата й сметка, по която били отпускани субсидиите от фонда, като им била предоставила издадената й банкова карта. Твърди, че ищците самостоятелно са изтеглили от там сума от приблизително 30 000 лева, представляваща субсидии от Фонда /финансова помощ/, които са употребили, както са намерили за добре, без да я уведомяват изобщо. Сочи, че всъщност не е имала претенции в обратната насока, тъй като уговорката им била именно такава. А.Н. я убедил, че ще работят по този начин, тъй като самият той не отговарял на изискванията, нито друг член на семейството и че няма да има никакви проблеми и тя се съгласила.
Твърди, че договорите за наем били сключени формално и с определена кауза, а именно да послужат като необходимо условие за работа по посочената мярка на Държавен фонд „Земеделие“.
Не са имали уговорка с ищците да плаща наем реално, вместо което те разчитали да се удовлетворят от субсидиите от фонда, до които имали пряк достъп, посредством банковата дебитна карта на нейно име. Касаело се за привидни съглашения, които са нищожни с арг. на чл.26 от ЗЗД и на чиято нищожност се позовава.
Твърди, че по-късно със сина на А. се разделили по други причини, като тя била длъжна да продължи да работи по тази мярка, тъй като крайният срок по нея е 2020г., а всичко се водело на нейно име. През 2018г. блокирала достъпа на ищеца А. до сметката й, по която се превеждали субсидиите от Фонда и същият вече нямал достъп до нея.
Вероятно това го е провокирало към предприемане на действия по настоящето производство.
В действителност, поради младата й възраст, преди шест години /на 18 години/ и лични отношения със сина на ищеца, погрешно се доверила на семейство Н.да работят от нейно име, като по тяхна молба не го е разгласявала никъде. Заявява, че от 2018г. и към момента работи лично по мярката, като е привела всичко в необходимия ред и дори имала няколко успешно преминали проверки от Фонда. Твърди, че А. и синът му обаче я притеснявали непрекъснато от две години и й отправяли заплахи, подавали сигнали до различни институции и възпрепятствали работата й.