Решение № 2261 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2261 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100500939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от К. Н. И. – длъжник по изпълнително дело № 20219240401234 по описа на ЧСИ Г.К. срещу Разпореждане от 04.10.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят Г.К. поддържа, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия след 17.08.2021 г. При справка установил, че до 27.09.2023 г. не били извършвани изпълнителни действия. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното дело да бъде прекратено.

Претендира направените по делото разноски.

Взискателят в изпълнителното производство „М.“ АД е подал възражения срещу жалбата, в която са изложени съображения за неоснователността й.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Г.К. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата и възражението на взискателя доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

1

Производството по изпълнително дело 20219240401234 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано след прехвърляне на служебния архив на ЧСИ Д.В. въз основа на Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-54/12.10.2021 г. на ЧСИ Г.К., като по описа на ЧСИ Д.В. делото е образувано под № 20108610400246.

Изпълнителното производство по изп.д. № 20108610400246 е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2010 г. по ч.гр.д. № 21930/2010 г. по описа на СРС, 52 състав, с който К. Н. И. е осъден да заплати на „Алфа Банк А.Е.

(Алфа Банка А.“) Република Гърция, гр. Атина, чрез клон „Алфа Банка- Клон България“ сумата от 6474,53 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2010 г., сумата от 627,17 лева – просрочена договорна лихва за периода от 25.05.2009 г. до 14.03.2010 г., сумата от 1,03 лева – обезщетение за забава за периода от 25.03.2009 г. до 14.03.

2010 г., както и съдебни разноски от 442,05 лева.

С молба от 17.10.2012 г. „М.“ АД е направило искане да бъде конституирано като взискател вместо Алфа Банк А.Е. (Алфа Банка А.“) Република Гърция, гр. Атина, чрез клон „Алфа Банка- Клон България“ като негов правоприемник по силата на договор за продажба на вземания от 23.06.2011 г.

С молба от 04.08.2021 г. по изпълнително дело № 20108610400246 по описа на ЧСИ Д.В. (преди прехвърляне на служебния архив) взискателят „М.“ АД е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника К. Н. И..

След образуване на изпълнително дело № 20219240401234 по описа на ЧСИ Г.К. взискателят „М.“ АД с молба вх. № 98181/21.07.2023 г. е направило искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника. След извършени справки съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения на 27.09.2023 г.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20219240401234 по описа на ЧСИ Г.К. и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на 2 изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че взискателят е направил искане за извършване на изпълнителни действия на 04.08.2021 г. и на 21.07.2023 г., като между тези искания не е изтекъл период по-дълъг от 2 години. Обстоятелството, че въз основа на искането от 21.07.2023 г. съдебният изпълнител е предприел действия на 27.09.2023 г. е без правно ирелевантно, тъй като от значение по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е активното поведение на взискателя.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от К. Н. И. – длъжник по изпълнително дело № 20219240401234 по описа на ЧСИ Г.К. срещу Разпореждане от 04.10.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3