Решение № 16 от 01.02.2022, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 894/2021
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 01.02.2022
- В сила
- 06.06.2022
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 65 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 73 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209а · Закон за здравето
- чл. 84, т. 12 · Конституция на Република България
- чл. 355 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Свиленград, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №857 от 01.06.2021 година на ВПД Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на К. ХР. С. с ЕГН ********** с адрес гр.........., ул. ........№... за нарушение на чл.63,ал.4 във вр. с чл.209А,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят К. ХР. С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита,че били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – както на материалния,така и на процесуалния закон. Твърди се ,че допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП били съществени и налагали извода за отмяна на последния. Оспорва се извършеното нарушение, а наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован,не се явява.За него се явява адв.Г. ,който поддържа жалбата по изложените в нея довод. В съдебната фаза ангажира гласни доказателства.
Претендират се разноски по делото,като е представен списък на същите.
АНО –ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят, която работела като фитнес инструктор в търговски обект –фитнес „Галакси“,находящ се в гр.Свиленград,бул.България №60,собственост на фирма „Дива 84“ ЕООД /видно от служебно извършената справка за наличие на трудови договори на жалбоподателя/ по време на обявена в страна пандемична обстановка ,към средата на месец декември 2020година не била на работа,тъй като фитнеса не работел,но й било възложено да се преместят фитнес уредите,за което помолила св. Емр. Ердж. Ахм. и негов приятел да отидат и да й помогнат.
На 17.12.2020година горепосочените отишли във фитнеса и след като преместили фитнес уредите, тримата започнали да тренират на наличните фитнес уреди,като през това време фитнеса бил заключен,за да се ограничи достъпа на други лица.
На 17.12.2020г. около 12,00часа свидетеля Г. К. К. и св. Т. Анд. Д. и двамата служители в РУ Свиленград изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред,когато извършили проверка на търговски обект –фитнес „Галакси“,находящ се в гр.Свиленград, бул.България №60,собственост на фирма „Дива 84“ ЕООД, като на место установили,че проверяваното място- фитнес „Галакси“,било заключено и не работи,но след като почукали на вратата, жалбоподателката отворила помещението и проверяващите влезнали в него.
На место установили,че както жалбоподателката,така и още две лица от мъжки пол, които в момента на проверката тренирали на фитнес уредите, не били с поставени предпазни маски за еднократна или многократна употреба или други защитно средство покриващо носа или устата.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на закрити публични места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата ,свидетеля Г. К. К. съставил АУАН №857/17.12.2020г./изведен на 18.12.2020г./ в който отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя ,като свидетел по акта бил вписан св.Д..
Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя-жалбоподател, който го подписал и вписал,че има възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис.
В предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу АУАН.
Материалите по образуваната АНПр са били изпратени на РП Хасково,ТО Свиленград,като след разглеждането им,наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство с Постановление от 01.02.2021г. и е разпоредил материалите по преписка с 2 вх.№12/2021г. да се изпратят на АНО по компетентност,като няма ангажирани докозателства на коя дата е входирано в регистратурата на АНО процесното постановление.
На 01.06.2021 год., въз основа на Постановление от 01.02.2021г . и АУАН било издадено атакуваното НП, в което административно наказващият орган описал идентична като съдържание фактическа обстановка. Приел, че въззивника е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв.
НП било връчено на въззивника на 03.11.2021г., като жалбата била входирана в регистратурата на съда на 08.11.2021г.
Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР - Хасково да издава НП за нарушения по ЗЗ не се оспорва по делото, а доколкото последната произтича от делегирането на тези правомощията от страна на Закона за здравето,в частност от разпоредбата на чл.209а,ал.4 от ЗЗ,съдът приема за доказана.
Видно от Заповед №272з 940/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково изрично е оправомощил да съставят АУАН за извършени нарушения по чл.209а от Закона за Здравето, конкретно определени в заповедта длъжности,включващи мл.инспекторите към всички звена към съответното ОД на МВР,вкл.и актосъставителя по делото.
Изложената фактическа обстановка,, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели Г. К. К. и Т. Анд. Д. и разпитания от страна на жалбоподателя свидетел Е.Е А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. К. К. и Т. Анд. Д. и разпитания от страна на жалбоподателя свидетел Е.Е А., които са безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Г. К. К. и Т. Анд. Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите 3 обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Т. Анд. Д., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти, че в закрито обществено място (каквото несъмнено е фитнес залата „Галакси”) не е поставил защитна маска, въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Е.Е. А., доколкото неговите показания не противоречат на горепосочените свидетелски показания,тъй като видно от същите ,свидетеля не оспорва ,че на процесната дата са се намирали в процесната фитнес зала и са били без поставени предпазни защитни маски на устата и носа,но обяснява,че преди извършване на проверката намиращите се лица във фитнеса, в това число и жалбоподателя са тренирали на уредите в него,поради което не били поставили такива защитни маски.
Установява, още че именно жалбоподателя е отключила на полицейските служители,поради което същата при влизането им не се е намирала на уред, а в деня на проверката ,същата не е изпълнявала трудовите си задължения,като фитнес инструктор,тъй като фитнеса не е работил реално, а е тренирала с тях,след преместването на част от уредите , находящи се във фитнеса.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателствадокладна записка от 30.12.2020г.; Постановление от 01.02.2021г на прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград; справка за наличие на трудови договори на жалбоподателя;
Заповед №272з 940/25.03.2020г. на Директора на ОД на МВР Хасково и Заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г. - публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в 4 настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е в НП и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Т.е. Съдът приема, че правилно е посочена нарушена законова разпоредба, като точно и ясно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой подзаконов нормативен акт (Заповед) на Министъра на здравеопазването е въведена.
Разпечатката съдържа 43 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/680079bb-24a0-457c-ac38-8bc26b5e56c4