Определение № 129 от 10.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Ямбол, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500071 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК, вр. с чл.415, ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Еос Матрикс“ЕООД гр.София, подадена от пълномощника адв.Г.Х.а, против Определение №2547/22.11.2024г., постановено по ч. гр. дело №3023/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл415, ал.5 от ГПК е обезсилена Заповед №1717/03.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поради непредставяне в срок от заявителя на доказателства, че е предявил в срок иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането, предмет на заповедта.

С частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение, с твърдение, че в дадения му срок частният жалбоподател - заявителят в заповедното производство, е изпратил по пощата молба с доказателства за предявения в срок иск по чл.422 ГПК. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба Г. И. Х. от гр.*******, чрез пълномощника адв.М.

А., е подал отговор, с който е оспорил частната жалба като неоснователна, с доводи, че в обратната разписка за изпратените от частния жалбоподател по пощата книжа, липсва посочване, че е приложена искова молба, както и че съгласно обратната разписка изпратените книжа са по гр.д.№3023/2024г. по описа на ЯРС, а не по настоящото ч.гр.д.

№3023/2024. по описа на ЯРС. По тези съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

ЯОС, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и доводите на ответника по жалбата, извърши проверка и по приложеното ч.гр.д.№3023/2024г. по описа на Ямболски районен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, при което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС установи следното:

Заявителят „Еос Матрикс“ЕООД гр.София със заявление от 02.10.2024г. е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. И. Х. от гр.******* за вземания в размер на: 5 490,56лв. - главница, представляваща сбор от падежирали и непогасени вноски за периода 05.01.2023г.-05.08.2024г. по договор за кредит от 26.10.2021г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и за сумата 748,28лв.- редовна възнаградителна лихва по договора за кредит за 1 посочен период, които вземания заявителят е придобил по договор за цесия от 25.04.2024г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ЕАД.

Въз основа на заявлението, по образуваното ч. гр. дело №3023/2024г. ЯРС е издал Заповед №1717/03.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на Г.Х. на 10.10.2024г., който в срока по чл.414, ал.2 ГПК, на 11.10.2024г. е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. С оглед подаденото възражение, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с Разпореждане №3649 от 11.10.2024г. ЯРС е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок, с довнасяне на дължимата ДТ и за представяне на доказателства за предявяване на иска в срок, като му е разяснил и последиците по чл.415, ал.5 от ГПК при неизпълнение на указанията.

Съобщението с дадените от съда указания е получено от представител на заявителя на 21.10.2024г.

С обжалваното Определение №2547 от 22.11.2024г. Ямболският районен съд на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение, като е приел, че в указания му едномесечен срок, който е изтекъл на 21.11.2024г., заявителят не е представил доказателства, че е предявил установителен иск за вземането си срещу длъжника.

След постановяване на определението от 22.11.2024г., на 25.11.2024г. по ч.гр.д.

№3023/2024г. е постъпила молба от заявителя вх.№18359/25.11.2024г., изпратена по пощата с пощенско клеймо от 21.11.2024г. и обратна разписка от 21.11.2024г. за кореспондентската пратка, съдържаща „молба за необезсилване на ЗИ по гр.д.№3023/24г. на РС-Ямбол“. С молбата заявителят е уведомил заповедния съд, че в срок е предявил иска за установяване на вземането си, с искане заповедта за изпълнение да не бъде обезсилвана. Към молбата заявителят е приложил препис от искова молба до ЯРС срещу длъжника Г. И. Х. от гр.*******, върху който препис е извършено отбелязване от служител при ЯРС, че такава искова молба е постъпила в районния съд с вх.№18368/25.11.2024г. и е образувана в гр.д.

№3629/2024г.

Извършвайки служебна справка по гр.д.№3629/2024г. по описа на ЯРС, въззивната инстанция установи, че исковата молба на дружеството „Еос Матрикс“ЕООД, с която е предявен иска за установяване на вземането му срещу Г. И. Х., е подадена по пощата на 21.11.2024г.

При тези данни обжалваното определение на ЯРС е неправилно, тъй като видно от материалите по делото, в определения от съда едномесечен срок, броен от 21.10.2024г. и изтичащ на 21.11.2024, а именно на 21.11.2024г. заявителят е изпълнил дадените от съда указания с разпореждането от 11.10.2024г. Заявителят в срок е подал искова молба против длъжника и в срок е представил доказателства пред заповедния съд за изпълнение на указанията относно предявяване на иска за установяване на вземането. Молбата на заявителя от 25.11.2024г. и исковата молба от 25.11.2024г. за предявения иск са изпратени по пощата на 21.11.2024г., като на основание чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат или изводът е, че и молбата до заповедния съд, и исковата молба на заявителя за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, са подадени в срок. Тези доказателства изключват приложението на чл.415, ал.5 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване.

Неоснователно е възражението на ответника по частната жалба, че заявителят неправилно е посочил номера на гражданското дело по заповедното производство, по което дело е адресирал изпратените по пощата книжа, тъй като по описа на ЯРС има само едно дело под №3023/2024г. и това е номерът, под който е образувано настоящото ч.гр.д.

№3023/2024г. и при съобразяване, че в съдилищата всички граждански и частни граждански дела се образуват в поредни номера (чл.80, ал.2 от ПАС) при отразяване само на вида на делото. Също неоснователно ответникът счита липсата на точно описание в обратната разписка на документите, които са били изпратени с пощенската пратка по гр.д.

№3023/2024г., като неизпълнение от заявителя на дадените от заповедния съд указания за представяне на доказателства за предявения иск. Това е така, тъй като по делото е установено, че съдържанието на пощенския плик–молбата на заявителя по ч.гр.д.

№3023/2024г., с представения към молбата препис от исковата молба за предявения иск, са 2 изпратените и приложените именно по настоящото дело.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като неправилно, следва да бъде отменено.

При този изход на делото, ответникът по частната жалба няма право на разноски в производството пред въззивната инстанция. Право на разноски има частният жалбоподател, но същият не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2547/22.11.2024г., постановено по ч. гр. дело №3023/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилена Заповед №1717/03.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3