Решение № 101 от 05.04.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Смолян, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100608 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „***“ ООД, представлявано от *** е предявил срещу ответницата А. М. К. от гр. Смолян обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането му срещу ответницата по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 404/2023 г. на СмРС за сумите: 1 055,02 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем № 695526/22.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и 64,47 лв. лихва за забава за периода 23.09.2022 – 30.04.2023 г. Претендира за деловодните разноски в исковото и в заповедното производство.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Ответницата А. М. К. е отправила искане за сключване на договор за заем към „***“ ООД, попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на Заемодателя– https://credirect.bg. Договорът за заем се сключва съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемодателят потвърдил сключването на договора за заем като е изпратил на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 695526, заедно с погасителния план към него и Общите условия, с което и договорът е влязъл в сила и е породил действие за страните.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми, което е станало причина за образуване на ч.гр.д. № 404/2023 г. РС Смолян по заявление на ищеца, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за 1 сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с което е възникнал правният интерес за ищеца от предявяване на исковете.

По договора за заем „***“ ООД е изплатило на заемателя А. М. К. заемната сума, а от своя страна последната се е задължила да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата е изплатена на клиента по предоставена от него банкова сметка.

Поради неизпълнение на задължението на длъжника е възникнало правото на кредитора да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава в размер на законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изпълнение на задължението.

Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като липсват условия за прилагането на ГПР и ГПЛ, не е посочен вида на лихвения процент – фиксиран или променлив, не е посочена общата сума на разходите по чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1. Не е ясен начинът на изчисляване на ГПЛ и ГПР, респ. какво е включено в ГПР. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като липсва задължителна информация по ЗПК в погасителния план към договора, което препятства ответницата да разбере как са изчислени и какво включват заплащаните от нея вноски.

Неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечение на кредита по чл. 4 от договора представлява вземане, което се заплаща заедно с вноските и представлява допълнителна печалба на кредитора, без да е включено в ГПЛ и в ГПР в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, заобикаляйки изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Реално същата представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, а клаузата за неустойка е неравноправна, поради което е и нищожна и води до нищожност на договора. Клаузата за договорната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, а невключването на неустойката в ГПР заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и носи допълнителна печалба за кредитора към договорната лихва. Тези уговорки противоречат на добрите нрави и не съответстват на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното отношение. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски.

Ищецът в съдебно заседание не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва като неоснователни възраженията на ответницата за нищожност на договора, по съображенията, изложени в молбата. Претендира за присъждане на деловодните разноски и на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява. В писмено 2 становище пълномощникът адв. *** моли предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени по изложените в становището съображения. Претендира за присъждане на направените от ответницата разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв..

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 404/2023 г. на СмРС, образувано по подадено заявление на 02.05.2023 г. от „***“ ООД Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 177/09.05.2023 г., с която е разпоредено длъжникът А. М. К. да заплати на кредитора „***“ ООД, сумите: 1055 лв. - главница, дължима по Договор за паричен заем № 695526/23.06.2022 г.; 64,47 лв. мораторна лихва за периода 23.09.2022 – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.05.2023 г. до изплащане на задължението, като и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с разпореждане № 1128/21.06.2023 г. е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането си, което му е съобщено чрез ССЕВ на МЕУ на 26.06.2023 г. и на 27.06.2023 г. отново по ССЕВ на МЕУ е депозирана исковата молба, с която кредиторът е предявил искове за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно легитимирани страни – кредитор и кредитополучател по кредитното правоотношение в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

На 22.06.2022 г. между „***“ ООД като заемодател и А. М. К. като заемател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 695526, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 300 лева.

Заемателката се е задължила да върне кредита ведно с ГЛП 40,05 % и ГПР 47,81 %. Общата стойност на плащанията е в размер на 1 497,02 лв., платими на 6 месечни вноски, първите две от които в размер на 43,39 лв., а останалите четири в размер на 352,56 лв. всяка.

Първата вноска е с падежна дата 22.07.2022 г. и последната вноска е с падеж 22.12.2022 г..

С чл. 6 от договора страните се договорили, че договорът ще бъде обезпечен в тридневен срок от заемателя с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията по чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора. Съгласно чл. 6.2 от договора кредитополучателят се е задължил да заплати неустойка в размер на 884,98 лв., разсрочена на месечни вноски, първите две от които в размер на 353,61 лв. и останалите четири в размер на 44,44 лв., в случай, че не предостави договореното обезпечение в чл. 6 в тридневен срок от сключването на договора или в случай, че обезпечението не отговаря на условията по чл. 23 от общите условия. Така месечните вноски, заедно с неустойката възлизат на 397 лв. всяка и общата сума за връщане е в размер на 2 382 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Няма спор между страните, че по процесния договор ответницата е получила заем от ищеца в размер на 1 300 лв., с което е възникнало задължението й да го върне ведно с 3 договорената лихва. Не се твърди и не се доказва ответницата да е извършвала плащания.

Според посоченото в т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към 02.05.2023 г. заемателят е платил сумата от 442 лв.

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответницата като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ответницата разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП , за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

Оспорената от ответницата клауза от договора за кредит – т. 6.2 предвижда заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др..

Предвидената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение на договора чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора е нищожна. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на банкова гаранция или посочване на поръчител, отговарящ на изискванията на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 884,98 лв., който представлява 68,01 % от размера на отпуснатия кредит.

4

Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването , кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД.