Акт от 09.04.2019, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 09.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 52 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на И.А.Я., като едноличен търговец с фирма „И.– И.Я.“*** с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ******, срещу Ревизионен акт № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 1/ 02.01.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. От оспорващото лице се поддържа незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Развиват се подробни доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със събраните в хода на ревизията доказателства, като се акцентира, че ревизионното производство не е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и тези констатации нямат презумптивна доказателствена стойност. Излагат се съображения, че фактически в преписката не се съдържат никакви доказателства за предходното придобиване от ревизираното лице на стоките, за които се твърди, че са предмет на последващи продажби, както и че липсват оригиналните справки от „Лео експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД, „Еконт експрес“ ЕООД и „Суперхостинг.БГ“ ЕООД, а също и документи, установяващи изпращането на стоки и получаването на суми за голяма част от твърдяните от приходната администрация продажби. В тази връзка се изтъква, че съдържащите се в делото справки в табличен вид с данни относно не са изготвени от куриерските фирми, а от приходната администрация, като освен това същите позволяват последващи корекции, съдържат непълни данни и като цяло не представляват годни доказателства. С подробно развити доводи се твърди негодност и на писмените доказателства /напр. РКО/, вкл. такива на технически носители, представени от куриерските служби, да установят сочените от органите по приходите обстоятелства, а като цяло – недоказаност на претендираните като укрити сделки. Изтъква се и че определянето на допълнителните задължения по ЗДДС е в нарушение на чл. 25, ал. 6, т. 1, вр. с ал. 2 от ЗДДС, като на практика е извършено годишно облагане с косвен данък, а по отношение подоходния данък е определяна търговска надценка без да е възложена съответната експертиза. Твърди се и недоказаност на претендирания от органите по приходите осигурителен доход над този, деклариран от самоосигуряващото се лице, поради неприложимост на чл. 124а от ДОПК. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата с направените в нея искания се поддържа от оспорващото лице, чрез пълномощника му по делото хБ. от ВТАК, по съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи, подробно развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ДОПК.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез пълномощника си гл. хР.оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт като се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК, както и на доводи, наведени в хода на устните състезания. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 3 287,11 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На И.А.Я., като ЕТ „И.– И.Я.“***, е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения по ЗДДС, за данък по чл.

48, ал. 2 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за периоди, попадащи във времевия обхват от 01.01.2009 г. до 31.10.2015 година. Ревизията е повторна такава, след като с Решение № 42/ 20.02.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04000415010096-091-001/ 29.08.2016 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и преписката е върната за възлагане на нова ревизия. Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000417001052-020-001/ 23.02.2017 г.

/връчена електронно на 09.03.2017 г./, издадена от Б.И.Б.- началник сектор в ТД на НАП – гр. В. Търново. ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството със ЗИЗВР № Р-04000417001052-020-002/

04.04.2017 г. и ЗИЗВР № Р-04000417001052-020-003/ 06.06.2017 г., издадени от органа по приходите, възложил ревизията. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000417001052-092-001/ 21.07.2017 г., връчен на ЕТ „И.– И.Я.“ по електронен път на 07.08.2017 година. В продължения по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок срещу доклада е подадено възражение без приложени доказателства. Същото е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г. от органа възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК в частите му, с които на жалбоподателя са определени допълнителни задължения както следва: 1. по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2011 г., м.

12. 2012 г., м. 01.2013 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 10.2015 г. в размер общо на 53 056,47 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 23 072,19 лв.; 2. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2011 г. и 2012 г., в размер общо на 973,04 лв. и лихви за забава 581,80 лв.; 3. за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 80,94 лв. и лихви 83,48 лв.; 4. за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 31,13 лв. и лихви 32,11 лв.; 5. за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2009 г., 2012 г. и 2014 г., в размер общо на 290,73 лв. и лихви 102,01 лева. Към жалбата по административен ред са били приложени писмени доказателства, а от решаващия орган са събрани и допълнителни такива.

След обсъждането им жалбата е била преценена като неоснователна и РА е потвърден с Решение № 1/ 02.01.2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В.

Търново. Решението е връчено на ревизираното лице чрез електронно съобщение, на 03.01.2018 г. /прозрачна папка, л. 28/. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена по куриерска служба, чрез решаващия орган, на 17.01.2018 г., съгласно съдържащата се на л. 19 от делото товарителница.

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя не са представяни писмени доказателства. От ответника за представени документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. данни, представени при ревизията от трети лица, на технически носител /СD/, справки за актуално състояние на трудови договори, разпечатки от публичния регистър на електронни подписи, а на технически носител във вид на електронни документи - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА във вид на електронни документи с електронен подпис. По негово искане от неучастващи в производството лица – „Лео експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД и „Еконт експрес“ ЕООД са били изискани намиращи се при тях документи. Тъй като част от документите от посочените лица са били представени на технически носител, но не във вид на електронни документи с електронен подпис, същите не са приети като доказателства по делото. Също по искане на ответника, по делото са разпитани като свидетели И.С.Ц. и П.К.М., и са назначени графологична и техническа експертизи, с поставени задачи. Мотиви относно събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу потвърден от решаващия орган РА, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал.

1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

След извършена проверка съдът установи, че ревизионният акт е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017 г. и Заповед № 532/ 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП – гр. В.

Търново и цитираните по-горе ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочените заповеди на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, РД и РА е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. От представените на справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че Б.И.Б./орган, възложил ревизията/, М.Д.Н./ръководител на ревизията/ и Д.Д.В./член на екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил.

Ревизионен доклад № Р-04000417001052-092-001/ 21.07.2017 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Същият е връчен след изтичането на срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК, но въпросният срок е инструктивен, като не се установява забавянето на връчването да е ограничило по някакъв начин процесуални права на ревизираното лице. Ревизионен акт № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г. е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.

Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.

Разпечатката съдържа 26 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67fd3069-1577-459f-a543-afbca3f38448