Определение № 25305 от 18.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25305 гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110128118 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. С. Х. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. от 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза в сключен между страните Договор за паричен заем № 9757671005/ 18.12.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50,00 лева, като част от сума в общ размер на 90,94 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2022 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ – като заемодател, и С. С. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № 9757671005, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 400 лева, при еднократното погасяване от заемополучателя в срок до 17.01.2023 г. В уговорения срок заемополучателят погасил изцяло задълженията, като заплатил в полза на ответното дружество сумата в размер на 504,12 лева, формирана по следния начин: 400,00 лева – главница, 13,48 лева – договорна лихва, 90,64 лева – такса за бързо разглеждане. Ищецът твърди, че договорът за заем е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма. На следващо място, твърди, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – поради липса на елемент от същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.

Поддържа, че в нарушение на императивни изисквания на закона, в процесния договор за заем ГПР е посочен единствено като процент, но не са посочени елементите, които включва ГПР и методиката за изчисляването му, а отделно от това ГПР надхвърля размера по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и таксата за експресно разглеждане. Счита, че посочването в договора на ГПР в размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска 1 практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Отделно от това твърди, че в договора за заем липсва посочване на размера на договорната лихва, която заемополучателят следва да заплати на заемодателя като възнаграждение по договора, и съотношението на последната с главницата по заема. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗПК в договора не с е съдържат условията за издължаване, вкл. погасителен план. В евентуалност твърди, че договорът е унищожаем, тъй като е сключен поради крайна нужда на потребителя и при явно неизгодни за последния условия. В евентуалност твърди нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане, като платена при липса на основание, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат такси във връзка с усвояване и управление на кредита. Твърди, че по договора заплатил сумата от 90,64 лева за предвидената в него такса за експресно разглеждане на искането за кредит, поради което в случай, че договорът или посочената клауза са нищожни, така платената сума подлежи на връщане, поради липса на основание за задържането . При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50,00 лева /част от сума в общ размер на 90,64 лева/ – недължимо платена по договора за кредит сума за такса за експресно разглеждане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Излагат се подробни съображения за действителност на процесния договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключването на Договор за паричен заем № 9757671005 от 18.12.2022 г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни норми или на добрите нрави; 2./ извършено плащане на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество, включително на процесната такса за експресно разглеждане.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за извършени от него плащания в полза на ответното дружество по процесния договор за заем.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на 18.12.2022 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ – като заемодател, и С. С. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № 9757671005, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 400 лева, при еднократното погасяване от заемополучателя в срок до 17.01.2023 г.; 2./ главницата по договора за заем е реално усвоена от заемополучателя.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи справка – удостоверение или платежно нареждане за извършени от него плащания в полза на ответното дружество.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3