Решение № 65 от 03.08.2023, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Златоград, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20235420100022 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ПИ при ТД на НАП-Пловдив, срещу Е. А. В., И. П. В. и С. М. С..

В исковата молба се твърди, че в ТД на НАП-П., по отношение на Е. А. В. с ЕГН **********, в качеството й и на ЕТ „Е.-В.Е. В.“ с ЕИК ., с адрес: гр. Н. ул. „А. С.“ № ., на основание чл. 112 ДОПК е образувано ревизионно производство и е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №... ЗВР е връчена на лицето по електронен път на 07.05.2019 г., като със същата се възлага извършване на ревизия за периода 01.01.201З г. - 31.12.2018 г. по прилагане разпоредбите на Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекс за социално осигуряване /КСО/ и Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/, а за периода 01.12.2013 г.-31.03.2019 г. и по ЗДДС. Срока на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № .г. /връчена на 07.08.2019г./ и Заповед за изменение на ЗВР № ...г. /връчена на 07.09.2019г./.

Според последната, ревизията следва да завърши до 04.10.2019 г. Ищецът сочи, че в хода на ревизията, на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р16002119002643-040- 001/02.05.2019 г., като на основание чл. 53 ДОПК, от същото е поискана актуална информация за притежаваното имущество, по приложените справки и декларации. В отговор, задълженото лице е представило справки, в които декларира, че не притежава недвижими имоти, МПС и вземания от трети лица и активи към 27.05.2019 г. Ревизиращият екип отправил към Дирекция „С.”, Искане за предварително обезпечаване на задължения №.г., според което при справки в ИС на НАП относно 1 ревизираното лице се установява, че същото не притежава активи/имущество, както и че ЕТ „Е. В.Е. В.“ не разполага с действащи банкови сметки, а физическото лице има открита банкова сметка в „Б. Д.“ ЕАД, но се очаква при ревизията са бъдат установени публични задължения в размер на 457388,04 лв. Предвид това и за да бъде максимално защитен интереса на държавата, при спазване правата на задълженото лице, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ..г. /връчено на 28.10.2019г./, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на Е. В. в „Б. Д.“ ЕАД и ТБ“О. АД, като до търговските банки са изпратени запорни съобщения съответно №....... г.

В исковата молба се сочи, че ревизионното производство е приключило с издаване на Ревизионен доклад № ..г. /връчен на 22.10.2019г./ и Ревизионен акт №. /връчен на 22.12.2019г./, с който на Е. В. са установени публични задължения в размер на 462801,02 лв. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „О.и д.-о. п..“ гр. П.в частта на задължения в размер на 462471,25 лв., който с Решение № 99/26.02.2020г. е потвърден в размер на 132952,03лв., в т. ч. главница 86164,67 лв. и лихви в размер на 46787,36 лв.

Ревизионният акт, в потвърдената част е обжалван пред А. с. С., който с Решение № 256/16.07.2021г. по адм. дело № 109/2020 г. го потвърждава.

Решението на А. с. С. не е обжалвано пред ВАС и е влязло в сила на 17.08.2021 г. За събиране на установените спрямо задълженото лице публични задължения, публичният изпълнител при ТД на НАП П.образувал изпълнително дело № .. г., като съобщение за това на лицето е изпратено чрез пощенски оператор, получено на 24.10.2019 г. След установяване на публичните задължения е Ревизионен акт № ..г., с Постановление за продължаване действието на наложени обезпечителни мерки на основание чл.

121, ал. 6 ДОПК №.. г. било продължено действието на наложените обезпечителни мерки с Постановление № ..., а именно запор върху налични и постъпващи суми в „Б. Д.“ ЕАД /връчено на 27.12.2019 г/. За целта до търговската банка е изпратено запорно съобщение № . г. В отговор на същото, банката уведомява публичния изпълнител, че е наложен запор върху банковата сметка на Е. В., а за ЕТ „Е. - В. - Е. В.“ няма разкрита такава в търговската банка. Излагат се съображения, че от представените от Е. В. справки от № 1 до № 5 е видно, че към 17.08.2020 г., същото не притежава активи, годни да обезпечат публичните му задължения, а от получените отговори от О.Н. и ОД „З.“ С. се установява, че длъжникът не притежава МПС, земеделска и горска техника, както и недвижими имоти, включително земеделски земи и гори. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № ....г. за обезпечаване на публични задължения в размер на 152887,48 лв. по изпълнително дело № 190774267/2019 г. бил наложен запор върху притежавани от длъжника ценни книги /връчено на 27.10.2020г./ До Централния депозитар било изпратено и Запорно съобщение № .. г., с което на 21.10.2020 г. бил наложен запор, върху притежаваните от Е. В. 13 /тринадесет/ бр. акции в „С. т.“ АД. В исковата молба се твърди, че при справка в Търговския регистър се установило, че с Договор от 24.10.2019 г., Е. А. В. се разпоредила с притежаваните от нея 10 бр. дружествени дялове на стойност 100 лв., представляващи 100% от капитала на „В.“ ЕООД с ЕИК ., в полза на С. А. Е. с ЕГН **********, за сумата от 5000 лв. С договор за 2 управление от 24.10.2019 г., Е. В. била назначена за управител на дружеството, поради което с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220021-022-0079613/04.11.2022 г. бил наложен запор върху вземането на длъжника към дружеството, което признало вземането за основателно, както и че няма претенции от други лица върху това вземане.

Ищецът твърди, че съобразно отговор на ОД на МВР-С., към 27.10.2020 г. длъжника не притежава МПС, а при справка в ИС на НАП се установило, че притежаваните такива са продадени през 2016 г. и 2019 г. От представените от ОД на МВР-С.с писмо изх. № 105800-12080/09.11.2022 г. справки и договори за продажба на МПС се установило, че на 08.05.2019 г. и 28.05.2019 г. длъжникът е продал два броя МПС. На основание извършените проверки в съответните регистри, били констатирали действия от страна на длъжника Е.

В., в хода на ревизионното производство, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, извършени с цел да се увреди публичният взискател.

Излагат се съображения, че с оглед сключената сделка от страна на Е. А.

В., удостоверена с Договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2019 г., съставен от Нотариус К. К., с peг. № ., с район на действие Р. с.-З., продажбата на МПС – лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. № . е извършена, след връчване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № . ./23.04.2019 г., /връчена на 07.05.2019 г./, от която се е очаквало да бъдат установени публични задължения в особено големи размери. Ищецът сочи, че установените публични задължения, с издадения на лицето ревизионен акт, са в размер на над 100 000 лв., които не са внесени, а и обезпечени към настоящия момент, поради липсата на имущество, собственост на длъжника.

Ищецът сочи, че сделката е сключена, както след връчване на ЗВР, така и след деклариране от страна на задълженото лице на публични задължения, с подадена в ТД на НАП-П., СД по ЗДДС № 21001286306/11.05.2019 г. в размер на 11 012,34 лв., което задължение е следвало да бъде внесено в срок до 14.05.2019 г., съгласно чл. 89, ал. 1 вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС, но голяма част от него не е внесено и към 16.01.2023 г.

Ищецът счита, че сделката е осъществена с намерение да се увреди публичния взискател, което се доказва от факта на извършване на сделката няколко дни след получаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № .г. и след извършване на продажба на другия притежаван от лицето автомобил – т.а. марка „М.“, модел „П., с рег. № ., с Договор за покупко-продажба на МПС от 08.05.2019 г. Заповедта за възлагане на ревизия била връчена на лицето на 07.05.2019 г., а продажбата на МПС била извършена на 28.05.2019 г. Освен заповед за възлагане на ревизия, на 07.05.2019 г. на лицето било връчено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р- 16002119002643-040-001/02.05.2019 г., с което освен счетоводни документи била изискана информация и за притежавани МПС /фактури за покупка на МПС, свидетелства за регистрацията им, пътни книжки и други/, както и справки по образец, с които лицето да декларира всички притежавани от него активи, включително и МПС. В отговор на представените от лицето справки от 27.05.2019 г., същото посочило липса на активи, собственост на ревизираното лице, но на следващия ден – 28.05.2019 г., извършило продажна на процесния лек автомобил, марка „П.“, модел „. с peг. № ., което според 3 ищеца доказва намерението за увреждане на публичния взискател, с тази сделка.

Като доказателство за намерението за увреждане на публичния взискател се сочи и стойността на продажбата на процесния автомобил, който бил продаден за сумата от 1000 лв. – стойност три пъти по-ниска от застрахователната стойност на лекия автомобил, която според Удостоверение № 00004976/17.10.2022г. на ЗАД“ОЗК- З.“ АД възлиза на 3000 лв.

Излагат се съображения, че аргумент за увреждащото намерение на публичния взискател е и обстоятелството, че ревизираното лице не разполага с достатъчно други активи, от които би могъл да бъде удовлетворен интереса на публичния взискател, предвид принципното положение, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори /чл. 133 ЗЗД/, и всяко намаляване на това имущество е в ущърб на взискателя, доколкото се ограничават възможностите за принудително изпълнение, както и възможността да се удовлетворят вземанията в пълен размер. Поради което се налага извода, че сделката е изповядана единствено е цел публичния взискател в лицето на ТД на НАП П., респективно Държавата, да бъде лишен от възможността да се удовлетвори от реалната пазарна стойност на процесното МПС, поради което ищецът счита, че от страна на задълженото лице е изпълнен и субективния елемент от фактическия състав на нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, а именно - извършване на сделка с намерение да се увреди публичния взискател и то след връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения.

По тези съображения, ищецът моли съдът да постановите решение, с което да обяви осъществената покупко-продажба на МПС – лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. № ., рама №., двигател .удостоверена с Договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2019 г. от К. К. – нотариус с рег. № . на НК и район на действие Р. с.– З. с който Е. А. В. и И. П. В., продават на С. М.

С., за недействителна по отношение на Държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. А. В. и И. П. В., с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Сочи се като безспорно обстоятелството, че атакуваната правна сделка с процесния автомобил е извършена след датата на връчване на Заповед за възлагане на ревизия № Р-....г. на ЕТ „Е. - В. - Е. В.“, с ЕИК ., със собственик - Е. А. В., връчена на 07.05.2019 г. Ответниците сочат, че липсват доказателства от които да се установява, че атакуваната сделка е извършена с намерение да се увреди фиска. Излагат се съображения, че намерението за увреждане трябва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи на доказване, при доказателствена тежест за ищеца, и то не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключване на сделката или извършване на действие след връчване на заповедта, в който смисъл цитира съдебна практика. Според ответниците, извършването на сделката няколко дни след получаване на заповедта за извършване на ревизията няма отношение към намерението за увреждане, тъй като касае обективния елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК, а именно - извършването на сделката след връчването на заповедта за възлагане на ревизия. Сочи се още, че видно от договора за продажба на МПС, при 4 извършване на сделката е представено удостоверение за застрахователна стойност от 28.05.2019 г., като продажната цена е съобразена именно с посочената в него застрахователна стойност, като не може с удостоверение от 28.10.2022 г. да се обосновава намерение за увреждане при извършване на сделка, близо три години по-рано, поради което чрез така поддържаното основание не се доказва намерението за увреждане на фиска. В отговора се сочи още, че не става ясно, , как липсата на активи обосновава намерението за увреждане на публичния взискател.