Решение № 311 от 08.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000429 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр.Добрич срещу решение №260002/25.01.2022 г. по т.д.№14/2020 г. по описа на Окръжен съд Добрич в частта, с която е бил осъден при участие на помагача му „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“АД да заплати на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД - гр. София сума от 258 190.48 лв., като дължим остатък от цена на придобито по цесия вземане, ведно със законна лихва, както и 5 951.66лв обезщетение за забавено плащане на паричния дълг от 01.10.2018г. до 10.01.2019г. и съответно са определени разноски в полза на насрещната страна.

Жалбата с вх.№ 260410/24.02.22 е подадена по поща в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Авансово дължимата такса за обжалването е внесена. Жалбата отговаря и на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият цесионер „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, чрез пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.

Първоинстанционният съд е разгледал в определение №

1

№260073/05.04.2022г. и искане по чл. 248 ГПК. Въззивникът "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД е подал частна жалба вх. № 260853/04.05.22г. срещу отхвърлянето на молбата му за изменение на размера на възложените му разноски, чрез намаляване на определено юрисконсултско възнаграждения на насрещната страна от 550 лв до минимален размер от 100лв, съответно на ниската правна и фактическа сложност на казуса.

Насрещната страна не е заявила становище по частната жалба в срока по чл. 276 ал.1 ГПК.

Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.

Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца, съдът преценява че се налага общо произнасяне по решението и обжалваното определение.

Въззивникът "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, чрез адв. Р. излага оплаквания за процесуални нарушения при преценка на неприключил преюдициален спор по валидност на цесията като основание за оспорената легитимация на цесионера. Оспорва се като необоснован и изводът за дължимост на вземане, чието възникване във фактуриран от доставчика – цедент размер не е било доказано с редовен отчет на получените от купувача количества енергия, а оспорването на необоснованите експертизи е било игнорирано в нарушение на процесуалните правила. Сочи се и неправилната преценка за наличие на задължение при установено с експертиза плащане по фактурата.

В пледоарията си по същество пред настоящия съд преупълномощеният адвокат К. поддържа същите доводи, като обосновава връзката между неприключило производство с предмет недължимост на част от вече изплатено на цесионера задължение и настоящия спор. Доводите за недопустимост на акт, постановен преди приключване на преюдициален спор са подробно развити и в допълнително представени писмени бележки.

Пълномощникът моли за обезсилване на обжалваното решение и спиране на производството, евентуално за отмяната му, ведно с определянето на разноски и отхвърляне на неоснователната претенция за остатък от дълг, придобит от друг цесионер, евентуално за редуциране на разноските до минимум от 100лв.

Въззиваемият кредитор-цесионер

„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН

СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД , чрез юрисконсулт оспорва жалбата с доводи за правилно отречена преюдициялност на спор, основан на възражение, което е преклудирано, тъй като не е било заявено в срока за отговор по настоящата претенция и разглеждането му в отделен процес е предприето недопустимо. Отделно сочи, че оспорената в по-късно заведеното т.д. 85/21 на ДОС цесия, вече е била призната от въззивника в нарочно споразумение, по което е предприето и доброволно изпълнение, като в договора между насрещните страни са установени като безспорни както основанието на дълга, така и размера му и легитимацията на цесионера, като 2 правоприемник на дотогавашния кредитор. С доводи за неточно интерпретиране на събраните по делото експертизи оспорва и оплакванията по установените безспорни факти на дължимост на остатък от отчасти заплатено на цесионера задължение.

По съществото на делото юрисконсулт С. поддържа доводите за правилно преценени факти по признатата от длъжника цесия и пропуснато позоваване на факти, които страната е знаела, но не е посочила в срока за отговор. Моли за потвърждаване на обжалваната част от решението и определението по чл. 248 ГПК.

Необжалвалият помагач на въззивника „ЕНЕРГИЙНА

ФИНАНСОВА ГРУПА“АД- в несъстоятелност, уведомен за сезирането на въззивния съд чрез представляващия го синдик Ивайло Ризов, не е предприел защита по същество.

И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като само въззивникът е посочили конкретни размери в списък по чл. 80 ГПК (л. 62), а въззиваемият е уточнил искане само за юрисконсултско възнаграждение и е оспорил заявения разход за възнаграждение на адвокат на насрещната страна като прекомерен.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения иск за реално изпълнение, претендирано заедно с обезщетение за забавено плащане на остатъчна част от изискуемо парично задължение на купувач на електро-енергия, за които съединени вземания ищецът твърди че е придобил с цесия, договорена с доставчика и призната в споразумение с длъжника. Обжалваният диспозитив указва претендираното от ищеца частно правоприемство, като прехвърленото притезание е индивидуализирано, чрез посочване на самия договор за цесия, макар да е въведено с твърденията на цесионера като парично задължение, произтичащо от неизпълнени на падеж задължения за заплащане на цена за доставена през м. юни 2018 г. ел. енергия, фактурирана от цедента с № 8960/30.06.2018г като получена от купувача-ответник.

В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по същество, въззивният съд е преценил, че не е налице посочената от въззивника пречка за разглеждане на делото. Доколкото твърденията за висящност на преюдициален спор се поддържат като обосновка и на оплакването за недопустимост на обжалваното решение, съдът мотивира отново тази своя преценка.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, предявена от цедента първоначално пред Софийски съд, който е провел и размяна на книжата, в хода на която въззивникът е упражнил и право на отговор на 14.02.2019г. Защитата на длъжника се е изчерпила освен с възражението за местна неподсъдност на делото(уважено след въззивен контрол едва с определение № 3528/25.10.2019г по ч.гр.д. 4885/2019г на 3

Апелативен съд – София), с оспорване само на легитимацията на цесионера като кредитор поради предявена претенция върху спорния дълг от синдика на праводателя – цедент, чиято несъстоятелност ответникът е обявил като обективна пречка за продължаване на изпълнението на иначе признато споразумение за разсрочване на прехвърленото задължение, постиганото с цесионера на 14.08.2018г. В допълнителния отговор, ответникът отново е потвърдил признанието на задължението си и е пояснил искането си да бъде освободен от процеса на осн. чл. 224 ГПК, като вложи по указания на съда дължимия остатък от цедираната цена, а делото да продължи само между претендента цесионер и оспорващия цесията привлечен от ответника синдик, представляващ интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността на цедента. До препращането на делото на съда в гр. Добрич ответникът не е посочил друго възражение срещу легитимацията на цесионера „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, с когото е договорил разсрочване на изпълнението си, но по повод докладваното в първо заседание признание на цесията, вместо да изпълни указанието за внасяне на процесния дълг, е оттеглил признанието на размера на дълга и фактурираното като закупено количество на доставената енергия и бланкетно е оспорил само валидност на договореното с ищеца-цесионер споразумение.

Съдът е уведомил несъстоятелният търговец-цедент „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“АД-в несъстоятелност за привличането му в процеса като помагач на ответника, въпреки че е дал указания за предявяване на претенцията му върху дълга, съответни на искането за привличането на претендент като главна страна в процес за дълг, признат от ответника.

Синдикът, представляващ предприятието на несъстоятелен търговец, е оспорил валидност на процесната цесията, като се е позовал на увреждане на интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността. Тази претенция е била предявена на 30.08.2019г. от синдика в отделно производство и е отхвърлена по отношение на несъстоятелния длъжник „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА

ГРУПА“АДв несъстоятелност, и цесионера

„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, с влязло в сила на 15.06.2021г. решение по т.д. 1739/2019 по описа на СГС.

Друго посочване на спор между кредитори, конкуриращи се с права върху вече оспорван и от длъжника паричен дълг не е направено до възобновяването на производството по настоящото дело след приключване на спора относно правата на кредиторите на несъстоятелността. Едва с молба от 27.09.2021г. ответникът е обявил, че е предявил иск срещу цесионера „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД за връщане на неоснователно изплатена вече част от своето задължение. Именно това дело, образувано с № 85/2021г. по описа на ОС-Добрич, въззивникът е посочил като обуславящо за правилното решаване на настоящия спор, като счита, че с решението по него ще се установи между същите страни отричането на основанието за получаване от цесионера на плащането на част от спорната фактура.

Действително, видно от представен в последното съдебно заседание препис от нестабилно още решение по т.д. 85/2021 на ДОС, задълженият за плащане на цената на доставена ел. енергия купувач „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр.Добрич на 22.06.2021г. е поискал присъждане 4 на изплатена на цесионер „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД част от фактурирана от доставчика „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“АД цена за потребление през юни 2018г., като е основал искането за връщане на сумата от 520 000лв. на оспорването на основанието за получаването й от легитимиран цесионер. По това дело платецът е посочил, че е бил уведомен на 19.07.2018г от своя доставчик за прехвърляне на цялото вземане по фактура №8960/30.06.2018г на нов кредитор „Винер – индустрия и мениджмънт“ЕООД с договор от 17.07.2018г., но въпреки че получил покъсно уведомление за втора цесия от 19.07.2018 г., извършил плащане на 18 транша в периода 24.07.2018 – 14.09.2018г на втория цесионер „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД до достигане на сборна процесна сума от 520 000лв. Оспорването на основанието за това плащане е основано на твърдение за нищожност на договора за цесия поради невъзможност на предмета, тъй като цедентът вече не е притежавал прехвърляемото право и вторият цесионер не е можел да го придобие и да получи валидно изпълнение.

Така изложените твърдения не очертават като предмет на делото по неприключилото производство спор относно валидността на договор за цесия, който би имал преюдициално значение и за настоящото дело. На първо място, макар да се е позовал на абсолютно основание за недействителност по чл. 26 ал.2 ЗЗД (липса на предмет), ищецът не е описал нито правна, нито фактическа пречка (по смисъла на ТРОСГТК 3/2014 на ВКС) за възникване на прехвърляемо субективно право на вземане за цената като насрещна престация по вече изпълнена от цедента доставка. Напротив, описани са действия на доставчика по легитимиране на двама различни правоприемници с едно и също вече възникнало и дължимо, макар и още неизискуемо вземане, с които се очертава спор за противопоставимост на конкурираща се легитимация на двама цесионери, който няма отношение към валидност на всеки от двата прехвърлителни договори, а към рефлексното действие на цесията спрямо третото лице – длъжник по цедирания дълг(чл. 99 ал. 4 ЗЗД).