Решение № 4648 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4648 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100111641 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот, съставляващ офис в гр.София. Твърди, че до придобиването му имотът е ползван от ответника въз основа на заем за послужване, като въпреки надлежното му прекратяване, до 30.08.2024г. имотът е ползван от ответника. Поради това иска присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на имота в периода 01.12.2021г. до 30.08.2024г., съизмеримо с пазарния наем на имота, ведно с дължимите лихви.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по размер.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесният недвижим имот представлява офис, находящ се в град София, ул. .********. Същият е придобит от ищеца през 2016г. въз основа на извършена апортна вноска в капитала му, като към датата на придобиването му, имотът е ползван от ответника /предишно наименование ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ АД/ ищеца ползван от ответника въз основа на неформален договор за заем за послужване, 1 прекратен на 18.04.2019г.

С влязло в сила на 11.07.2024г. решение по гр. дело № 15972/2019 г. на СГС, I-1 състав, е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и ответникът е осъден да му предаде владението върху него, като на 30.08.2024г. е ищецът е въведен във владение на имота.

Няма спор по делото, че недвижимият имот е бил ползван от ответника за периода за периода от декември 2021 г. (01.12.2021 г.) до август 2024 г. (30.08.2024 г.).

От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че средният пазарен наем за недвижим имот – офис, находящ се в град София, ул. .********, за процесния период – 01.12.2021г. до 30.08.2024г. възлиза на 112 304 евро с включен ДДС, съответно – на 93 575 евро без ДДС.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.

Обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има не само при придобиване на определена имуществена облага или имуществено право, но и при спестяването и/или разходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване пасива или спестяване на разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. Отговорността за неоснователно обогатяване по същността си е облигационна, но извъндоговорна, т.е. реализира се, когато между обеднелия и обогатилия се не съществува договорна връзка.

Претенцията по чл. 59 от ЗЗД , предявена от ищеца, почива на твърденията за ползване на собствения му имот от ответника без основание, в резултат от което, се е увеличило имуществото на последния с ползите, които извлича за себе си. Както бе посочено, елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай са налице.

Установено е по делото, че ищецът е собственик на процесния недвижим 2 имот /влязло в сила решение на СГС/, който се ползва от ответника. В настоящия процес не бе установено това ползване да се осъществява на правно основание.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че ответникът дължи на собственика обезщетение за времето, през което го е лишил от ползване на собствения му имот, съизмеримо със средния пазарен наем, възлизащ за процесния период – на 93 575 евро, съгласно заключението на ВЛ /касае се за обезщетение, а не за облагаема доставка, поради което съдът намира, че обезщетението следва да е без включен ДДС/.

Претенцията по чл.59 от ЗЗД е основателна в този размер, в който следва да бъде уважена. За разликата до пълния предявен размер от х12 304 евро /след допуснато увеличение в с.з./ е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 10.10.2024г. до окончателното плащане.

Претенцията по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащането на мораторна лихва в размер на 18 195.99 евро /след допуснато увеличение в с.з./ за периода от 26.12.2021г. до 30.08.2024 г. е неоснователна. Неизпълнението на паричното задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползване на собствен имот поражда акцесорното задължение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Съгласно трайно установената практика на ВКС денят на забавата за тези вземания не може да бъде определен, а длъжникът изпада в забава от деня на поканата /чл.84, ал.2 от ЗЗД/ / така Решение № 60 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1163/2017 г., г. к., IV г. о. на ВКС/. Доколкото по делото липсват доказателства за отправена покана за заплащане на обезщетение, то претенцията на ищеца за мораторни лихви за претендирания период се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните имат право на разноски.

Ищецът е извършил разходи в общ размер на 14 190.05 евро – заплатени ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение, от които следва да се присъдят 10 174.97 евро, съразмерно на уважената част от исковете.

Разноски от ответника не се претендират.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, ЛЕВКОРП ГРУП АД, ЕИК 121337947, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .********, да заплати на ВЕСТ 2015 ООД, ЕИК 203772322, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..Михаил Тенев“ №12, Бизнес центьр „Евротур“, ет. ********, сумата от 93 575 евро – обезщетение за ползване на собствения на ищеца имот, представляващ офис, находящ се в град София, ул. .********, за периода 01.12.2021г. до 30.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 112 304 евро, а иска по чл. 84, ал.3 от ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва в размер на 18 195.99 евро за период от 26.12.2021г. до 30.08.2024 г., изцяло.

ОСЪЖДА ЛЕВКОРП ГРУП АД, ЕИК 121337947, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .********, да заплати на ВЕСТ 2015 ООД, ЕИК 203772322, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..Михаил Тенев“ №12, Бизнес центьр „Евротур“, ет. ********, сумата от 10 174.97 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4