Решение № 495 от 08.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Варна, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20223110200421 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Пенев, син и Сие“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 03-2100063/29.09.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган. Твърди, че при вписването на смените на работниците е допусната техническа грешка, както и че работникът е почивал на 30.06.2021г. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на случая. Намира размерът на наложената санкция за необосновано висок.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Също в условията на евентуалност моли наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на наложената санкция бъде намален до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.С. Н., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че следва да бъдат кредитирани 1 приложените по делото присъствени форми, съдържащи неизгодни за дружеството факти и обстоятелства. Намира за неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна дейност „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, като стопанисвало специализиран ресторант „Голдфиш“ за риба, птици, дивеч и др., находящ се в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“. Със Заповед № 3/01.05.2021г. работодателят установил сум арно изчисляване на работното време за период от един месец, считано от 01.05.2021г . Наредено било и служителите да работят по съответен график, като била утвърдена продължителността на смяна и почивки на ротационен принцип.

В посочения обект на длъжност „барман“ работело лицето Б. Б. Д.. В периода от 28.06.202г. до 04.07.2021г. включително Д. полагал труд, без да ползва непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа.

Н а 24.08.2021г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството. В хода на проверката било поискано представянето на определени документи, между които и присъствени форми за явяване на работа, при запознаването с които проверяващите установили изложените обстоятелства. Във връзка с констатациите при проверката на 21.09.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 04.07.2021г. не е осигурило на работника Д. непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, при установено сумирано изчисляване на работното време, като е работил седем последователни дни. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действалата в този момент редакция). Въз основа на съставения акт на 2

29.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.153, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката М.О. М.-Ж., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от Присъствени форми за м. юни и м.юли 2021г., от изготвения Протокол за извършена проверка, Заповед №3/01.05.2021г. на управителя на въззивното дружество и др.

По делото като свидетел е разпитана и Л. В. К., работила в обекта като управител през процесния период. Същата заявява, че на 30.06.2021г. Б. Д. не се е явил на работа и се е наложило К. да го замести, като поеме функциите му. Доколкото свидетелката е работела за въззивното дружество и следователно не се явява напълно незаинтересуван и непредубеден свидетел, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Конкретно съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани твърденията на К., че работникът не е полагал труд на 30.06.2021г. На първо място, изявленията й противоречат на данните от изготвените от самото дружество присъствени форми. На следващо място следва да се има предвид, че в съставения протокол за извършена проверка е било констатирано наличието на процесното нарушение и са били дадени предписания при установено сумирано изчисляване на работното време да се осигурява на работниците непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа. Липсват данни предписанието да е обжалвано по реда на АПК или дружеството да е изразило каквото и да било несъгласие с констатациите в протокола, което обуславя извода за достоверност на фактическите твърдения в НП и съответно- за недостоверност на показанията на св.К. в тази им част.

(Аналогичен извод за доказаност на нарушението е формиран от ВАдмС в Решение № 162 от 15.02.2022 г. по к. а. н. д. № 2578/2021 г. , постановено по сходен случай). Този извод се потвърждава и от показанията на св.М. Ж., която сочи, че при проверката са установени множество нарушения във връзка с работното време и почивките, което е наложило да разясни на упълномощения представител на дружеството нормативните изисквания.

По изложените съображения съдът намира, че показанията на св.К. не са достоверни в достатъчна степен, за да се приеме въз основа на тях, че Б. Д.

3 не е полагал труд на сочената от свидетелката дата. Обратното, съдът приема за безспорно доказано, че работникът е полагал труд непрекъснато в продължение на седем последователни дни, което обстоятелство правилно е обективирано в съставените присъствени форми. Изложените в жалбата твърдения, че е допусната техническа грешка при вписването на смените на работниците, следва да бъдат счетени за недоказани и голословни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № З-0011/12.01.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № ЧР-612/24.08.2021г. на главен секретар на ИА „ГИТ“.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Четвъртата алинея на цитираната норма предвижда 4 максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

В разглеждания случай работодателят е въвел този начин на организация на работа в обекта, а именно месечно сумирано отчитане на работното време. От своя страна чл.153 ал.2 от КТ предвижда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не помалко от 36 часа.

Както беше посочено, принципно КТ въвежда петдневната работна седмица, при която работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица.

Седмичната почивка е 2 последователни дни, които обикновено са събота и неделя. Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. И при сумирано изчисляване на работното време обаче трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица, като почивката не може да е помалка от посочената по-горе. Пр и този начин на изчисляване на работното време е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но по такъв начин, че часовете след края на работното време на шестия ден и тези на седмия ден от работната седмица, да формират най-малко 36-часова седмична почивка.

От доказателствата по делото е видно, че през процесния период работникът Б. Д. е започнал да полагал труд след ползван отпуск на 28.06.2021г., при което, след като е работил шест последователни дни, на седмия ден -04.07.2021г. за него е възникнало право на седмична почивка, осигуряването на която е била задължение на работодателя.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Д. е бил ангажиран по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Пенев, син и Сие“ ЕООД има качеството работодател по отношение лицето Б. Д. и следователно дружеството е било задължено да осигури ползването на непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа от работника.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67f79630-36e6-4489-aa6c-a4093e80f99b