Решение № 245 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20245300101021 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Ищцата З. Г. А., ЕГН **********, от ****, със съд. адрес: ****, чрез адв.

С. Д., е предявила срещу ответника А. Г. Г., ЕГН **********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, съставляващ престъпление, за което има влязла в сила присъда, в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – **** до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че с влязла в сила на 01.03.2024 г. Присъда № **** по н.о.х.д.№ 227/2023 г., ***, ответникът А. Г. е признат за виновен в това, че на **** в землището на ****, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Й.Й., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди – счупване на костите на корена на носа; счупване на 9-то и 11-то ребро вляво по директен механизъм, причиняващ единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст, овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устна на устата, множество точковидни 1 охлузвания по дясната странична повърхност на шията; точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема; точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузвания в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са причинили болки и страдание, без разстройство на здравето, за което му е наложено съответно наказание.

Ищцата живеела дълги години във фактическо семейно съжителство с О.Й., чиято смърт е причинена от ответника. Близките им отношения датират още от **** г., когато е родено първото от общо 4-те им деца – И.О.Й., ЕГН **********; М.О.Й., ЕГН **********; А.О.Й., ЕГН **********; М.О.Й., ЕГН

**********. Ищцата имала изключителна силна връзка с О., с когото живеели в едно домакинство и заедно отглеждали и се грижили за четирите им деца. О. работил в селото, бил добър и грижовен съпруг и баща, сериозен и отговорен мъж, на когото ищцата разчитала и се доверявала. Той бил най-близкия й човек, нейната любов, опора, подкрепа и баща на децата й. Между тях съществувала изключителна близост и привързаност, силна любов, отдаденост и уважение.

О. починал едва на *** години в разцвета на силите си, като оставил неутешима ищцата, която се чувства самотна и лишена от грижите и любовта на мъжа си. Тя загубила усмивката си и желание за живот, затворила се в себе си, почти всяка нощ не може да заспи, като мислите й изцяло са насочени към спомена за покойния й мъж.

Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за понесените от нея в резултат на смъртта на О.Й. неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законните последици.

Съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът А. Г. Г., ЕГН **********, от ****, със съд. адрес: ****, чрез адв. В. В., в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК, т.е. до 23.05.2024 г. включително, не е подал отговор.

2

В писмено становище от 31.05.2024 г. заявява, че искът е допустим и основателен. Не оспорва, че ищцата е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, предвид продължителното й фактическо съжителство на семейни начала с починалия О.Й., но счита, че искът е прекомерно завишен по размер и не отговарящ на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Съображения в тези насоки излага в становището си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор за факти, а и о т събраните писмени доказателства се установява, че с влязла в сила на 01.03.2024 г. Присъда № **** по н.о.х.д.№ 227/2023 г., ***, ответникът А. Г. Г., ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, за това, че на **** в ****, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Й.Й., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени телесни повреди, за което му е наложено съответно наказание.

Видно от приложеното н.о.х.д.№ 227/2023 г., ***, в хода на наказателното производство няма приет за разглеждане от съда граждански иск от частния обвинител З. Г. А. (ищцата) за обезщетяване на неимуществени вреди.

Видно от приложеното удостоверение за раждане от ****, издадено въз основа на Акт за раждане № **** на община ****, ищцата З. Г. А., ЕГН **********, и покойният О.Й.Й., ЕГН **********, имат син – И.О.Й., ЕГН **********.

Видно от приложеното удостоверение за раждане от ****, издадено въз основа на Акт за раждане № **** на община ****, ищцата З. Г. А., ЕГН **********, и покойният О.Й.Й., ЕГН **********, имат дъщеря – М.О.Й., ЕГН **********.

Видно от приложеното удостоверение за раждане № ****, издадено въз 3 основа на Акт за раждане № **** на община ****, ищцата З. Г. А., ЕГН **********, и покойният О.Й.Й., ЕГН **********, имат син – А.О.Й., ЕГН **********.

Видно от приложеното удостоверение за раждане от ****, издадено въз основа на Акт за раждане № **** на Кметството в с.- ****, община ****, ищцата З. Г. А., ЕГН **********, и покойният О.Й.Й., ЕГН **********, имат дъщеря - М.О.Й., ЕГН **********.

По делото са разпитани свидетелите М.Й.М. – сестра на покойния О.Й., и А.А.М., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От кредитираните свидетелски показания на свид. М. се установява, че „О. и З. живеят заедно от *** г. в с. **** ****. Живеят в тяхната къща, която купиха двамата заедно. Аз също живея в село ****, близо до З. и до покойния ми брат О.. Те нямаха сключен брак. Живееха от *** г. до когато той почина, като семейство, О. живееше заедно със З.. Четири деца имаха общо. Живееха си общо като семейство. З. и О. не са се разделяли, откакто заживяха заедно. Бяха много задружно семейство. След работа той сядаше да изпие по една бира и З. винаги - до него. Това го знаеше цялото село. 5–6 г . горе-долу преди да почине О., той и З. работеха на *** в с. ****, където е ***. О. и З. нямаха пари. От ***, в който работеха, им помогнаха да си купят къщата. Беше стара къща и О. изтегли пари и започнаха ремонт. Това им беше целта - да си оправят къщата, в която да живеят с децата. Направиха ремонт на покрива, защото валеше вътре. На една – две стаи започнаха ремонт, но не успяха да ги довършат, защото О. го убиха.

Сега З. живее много лошо. Къщата е съборетина и няма кой да й помогне да направи ремонт. З. трудно се справя финансово, гледа двете по– малки деца и взима от магазина всичко на вересия, тъй като не може да се справи финансово самичка. З. е в тежко материално състояние, не излиза никъде и не ходи по гости. Само вкъщи идва да се виждаме. Тя е много добра и много кротка жена, но както се казва, от вътре всичко й е умряло вече в душата. Но когато се срещне с някой, тя се усмихва винаги и не показва какво й е.

З. си живее в тяхната къща. З. и О. гледат и две сирачета, това са техни внучета от сина им И. или А., както е турското му име. Тяхната 4 майка ги изостави и избяга някъде и за тези две деца се грижеха З. и О..

Едното внуче е на *** години, а другото внуче е на *** години. З. вече не може да работи, трябва да се занимава с децата. Бившите й работодатели виждат на какво дередже е и понякога й носят картофи, кромид, нещо за ядене. Децата на З. нямат постоянна работа. Ходят на частно, когато ги извикат и се хващат да работят. М., турското й име е К., и тя има три деца, но живее отделно в друга къща, не е с майка си. Другите всичките живеят при майка си З. в една стая в къщата на О. и на З.. “ Според показанията на свид. М., който познава покойния О. Й. от дете, „От *** г. аз живея в с. ****. От *** г. О. заживя заедно със З. като семейство. **** г. се роди големият им син. Мисля, че нямат брак О. и З., но си живееха като семейство. Винаги заедно бяха двамата. Имат общо четири деца двамата. Имат и две внучета, които З. като тяхна приемна майка ги гледа и се грижи за тях. Децата ходят на училище и детска градина и З. се грижи за тях. О. работеше във фирма **** в с. ****. 4–5 години поне О. работеше там. Мисля, че и З. работеше в тази фирма, но мисля, че не беше на постоянен договор, а на повикване.

Имаха къща, купена от О. и З. заедно. О. беше изтеглил заем, за да ремонтира къщата. Къщата е в много лошо състояние, нямат вода. Само в едната стая може да се живее, другите две стаи са в много лошо състояние, недовършени са. Преди да почине О. беше направил ***, защото нямаха питейна вода в тази къща, но след като почина, *** изгоря и сега няма кой да го оправи. Имат само ток. Опитваме се да им помагаме с каквото можем на З.. В момента даже съм я докарал до ***, но не й взимам пари, защото тя няма. Когато се налага да ходи до Общината заради децата, пак я карам безплатно. В момента З. не работи, защото се грижи за внучетата. З. не излиза, не ходи никъде. Аз даже съм й казвал, че е млада и трябва животът й да продължи, но тя не иска и казва, че сега се грижи за децата си и не може да се занимава с други неща.

Даже има новородено внуче в съседното село, но не можа да отиде дотам да го види, заради липса на средства. Когато О. почина, З. беше в много лошо състояние, не беше на себе си и не знаеше какво прави. Аз много се притеснявах за З., защото виждах, че тя се е предала и затова започвах да й говоря, че има деца, за които трябва да се грижио , и не трябва да се 5 отчайва, а да продължи напред и т я ме послуша. Преди това се беше изоставила, побеля и искаше и тя да отива при него, но аз й казах, че това не е спасение и не решава проблема.

Преди да закупят къщата, в която сега живее З., О. и З. живееха в една къщурка, която беше на свекърва й. О. и З. не знаят какво е това заведение, какво е това ресторант. О. и З. взимаха от магазина в селото на вересия и все още З. така взема продукти. Даже едното им момиченце – М. е кръстено не на жена ми, а на магазинерката, която също се казва М. и им дава на вересия хранителни продукти.

Сега в момента е направо добре З., преди беше много, много зле след смъртта на О.. Беше станала скелет, не се хранеше изобщо и дори беше се разболяла и отново не искаше да отиде на лекар, въпреки, че имаше право на безплатен преглед. Сега не е много добре със здравето З. и на работата, където работеше, искат здрав човек, който да може да работи сериозно, но З. вече не може. Понякога, когато имат нужда, я викат да помогне нещо. Не знам какво точно е здравословното състояние на З., казвам това, което виждам.“

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

Според чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От приложеното н.о.х.д.№ 227/2023 г., ***, е видно, че с влязла в сила Присъда № **** г. по н.о.х.д.№ 227/2023 г., ***, ответникът А. Г. Г., ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, за това, че на **** в ****, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Й.Й., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени телесни повреди, поради което са налице три от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: налице е деяние (действие), изразяващо се в причинена на **** в с. ****, община ****, смърт по непредпазливост на О.Й.Й., което деяние е противоправно, тъй 6 като съставлява престъпление по смисъла на чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, и е извършено виновно от ответника А. Г. Г..