Определение № 58 от 12.04.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас , 12.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Калина С. Пенева

Кремена И. Лазарова като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20212000500158 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано след като с Определение № 115/30.03.2021 год. по ч.гр.д.№ 3783/2019 год. по описа на ВКС, 4- то г.о., на осн. чл.23, ал.3 от ГПК, делото е изпратено за разглеждане от Бургаския апелативен съд.

Подадена е частна жалба от адв. З.Т., Варненска адвокатска колегия, с адрес на кантора: гр. В., улица Б. Л., № * ет.*, ап.*, в личното му качество на ищец по гр.д. № 110/2019, по описа на Окръжен съд - Търговище, срещу Определение № 246/24.06.2019 год. по гр.д. № 110/2019 год. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№ 110/2019 год. по описа на Окръжен съд-Търговище.

Частният жалбоподател е изложил пространствени съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразява несъгласието си изводите на окръжния съд, че предявеният иск е по ЗЗД, за дължимост на държавна такса в по-висок размер от вече внесения от 10 лв., евентуалнотвърди, че са налице основания за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса в по-висок размер, като е направено искане за евентуалното му освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса.

Исканията си към въззивния съд жалбоподателят формулира по следния начин:

1

-Да разгледа и да се произнесе по отправените от ищеца искания по чл.4, параграф 3 от ДЕС и по чл.267 от ДФЕС, и на тази основа да определи правната природа и обхвата на обезщетителната отговорност претендирана от ищеца, предмет на гр.д. № 110/2019;-Да разгледа и произнесе релевантните фактори от обсега на правилата от чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, въз основа на които и съобразно принципа за равностойност да прецени и разреши конкуренцията на правилата от ЗЗДискр. и ЗОДОВ, от една страна и от друга, правилата за деликта, уредени в чл.45 и следващи от ЗЗД, като обоснове избора за приложимите към предявените по гр.д.№ 110/2019 обезщетителни искове по чл.4, параграф 3 от ДЕС;-Да постанови отмяна на обжалваното прекратително определение № 246 от 24.06.2019, като незаконосъобразно по същество, и върне исковото производство за продължаване на съдопроизводствените действия по повдигнатите обезщетителни искове по чл.4, параграф 3 от ДЕС, със задължителни указания относно приложимите съобразно принципа за равностойност правила, като потвърди неприложимостта на правилата за деликта;-В случай, че горните искания не бъдат уважени, да постанови отмяна на обжалваното определение, като произнесено в нарушение на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, и върне исковото производство за продължаване на съдопроизводствените действия по отправеното искане за освобождаване на ищеца по повдигнатите искове по чл.4, параграф 3 от ДЕС от задължение за предварително внасяне на държавна такса в размер на 4 % от търсеното с тях обезщетение, като даде задължителни указания на първоинстанционния съд по приложението на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС и по приложението на чл.267 от ДФЕС с оглед отправените в петутима на исковата молба искания за преюдициално тълкуване. Жалбоподателят представя за сведение на съда препис от Хартата на основните права на ЕС, както и декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК, ведно с посочени в нея писмени доказателства, както и документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на 2 окръжния съд, който подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и е ДОПУСТИМА.

Като съобрази обстоятелството, че частният жалбоподател е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по подадената от него въззивна частна жалба, настоящият съд намира, че непроизнасянето на Окръжен съдТърговище по депозираната преди това молба за освобождаване от такса по въззивното частно производство, по която в процеса на администриране на жалбата окръжният съд е бил компетентен да се произнесе, тъй като молбата е подадена пред него /т.12 от ТР 6/06.11.2013 год. по ТД 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС/, не е процесуална пречка за разглеждане по същество на частната жалба.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно правомощията на въззивния съд подробно разяснени в ТР 6/15.01.2019 год. по ТД 6/2017 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият съд следва да се произнесе служебно относно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, а изложените в частната жалба конкретни оплаквания имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Същевременно компетентният по въззивна частна жалба съд не е обвързан за произнасяне по въпроси поставени в частната жалба, но стоящи извън предметния обхват на частното производство.

За да постанови обжалваното определение Окръжен съд-Търговище е приел, че ищецът не е изпълнил в дадения срок по чл.129, ал.2 от ГПК указанията за внасяне на държавна такса в размер на 82 643,20 лв. по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, не е потвърдил поисканото освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и не е представил доказателства във връзка с това искане, не е уточнил исковата молба по отношение на обстоятелствата, на които се основава иска-изрично указани от съда, като не е посочил как следва да отговорят сочените от него ответници-солидарно или разделно, поради което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е постановено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия, поради което е валидно и допустимо, но е 3 неправилно.

От подадената от ищеца искова молба и уточняваща молба се установява, че той, в качеството си на лице практикуващо адвокатска професия твърди, че са налице основания за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата.

Ищецът търси обезщетение за вреди от твърдени допуснати нарушения на правото на ЕС от различни по степен на родова компетентност български съдилища - Окръжен съд, Апелативен съд и Върховен касационен съд, във връзка с разглеждане и решаване на дела, по които той е участвал като адвокат и в лично качество, по претенции свързани с дължимо, но неплатено договорено с трето лице адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че вредите са претърпени като пряка последица от действия на съдилищата, извършени в противоречие с правото на ЕС, които не само са го лишили от дължимото адвокатско възнаграждение, но са оказали и други неблагоприятни професионални и икономически последици за него. Ищецът счита, че отговорността за вреди следва да се търси от сочените от него ответници – Държавата и Варненския апелативен съд – с обосновка, че този съд е последна инстанция по същество на споровете по които са постановени решенията, на основание чл.4, пар.3 от ДЕС, поради допуснато от българския съд нарушаване на независимостта на адвокатската професия, неравностойно третиране, неправомерна намеса в статута на правата и задълженията на адвоката, дискриминация, експроприация на икономическа права и притежания, загуба на собственост. С исковата молба е направено искане по чл.267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.

Въпросите за допустимостта и основателността на искането за отправяне на преюдициално запитване са извън предмета на частното производство и по тези въпроси настоящият съд не дължи произнасяне.

Както Бургаския апелативен съд вече е посочил в свое решение № 44/26.04.2016 год. по гр.д.№ 96/2016 год., съгласно чл.4, пар.3 от ДЕС държавите-членки вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Тази разпоредба намира отзвук в членове 258-260 4 от ДФЕС, които регламентират производството срещу държавите членки за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от Договорите. По смисъла на чл.4, пар. 3 ДЕС и чл.258-260 ДФЕС всяка норма от правото на ЕС, която е задължителна за държавите членки поражда задължения, произтичащи от Договорите. От общия принцип, въведен с чл.4, пар. 3 от ДЕС следва и института на извъндоговорната отговорност на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на общностното право.

В съответствие с чл.4, пар.3 от ДЕС, Конституцията на РБ /КРБ/ в чл.7 дава възможност за предявяване на иск от увредено лице срещу държавата пряко или чрез неин процесуален субституент, за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За отговор на поставените в частната жалба относими въпроси касаещи обезщетението за вреди от нарушение на правото на ЕС, настоящият съд съобрази принципа въведен с чл.4, пар. 3 от ДЕС, прякото действие на чл.7 от КРБ, задължителната практика на СЕС и практиката на българските върховни съдилища.

С т.5 от Решение на СЕС от 4 октомври 2018 година по дело С571/16 е разяснено, че член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата в България на специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза: - допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността на различни съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на национален орган като Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност, - не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган, - допускат национална правна уредба, съгласно която, за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да 5 докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието „виновно поведение" не надхвърля обхвата на понятието „достатъчно съществено нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери, допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея, и - допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да провери.

След решението е последвала законодателна промяна, като с измененията на ЗОДОВ от ДВ, бр. 94 от 2019 год. е създаден ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз: Съгласно разпоредбата на чл.2в (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 / чиято ал.2 - Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г. изрично предвиждаща възможността ответник да бъде съд/. (2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл.