Решение № 497 от 12.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110200454 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Е.М.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „***, подадена чрез адв. В. Д., против НП № 03-2301060 от 18.12.2023год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество, за нарушаване нормата на чл.403а, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивник ъ т твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че НП било постановено от лице, което не разполагало с материална и териториална компетентност, както и че АНО изобщо не бил обсъдил наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, които били налице в случая. Твърди, че неправилно бил определен и размера на наложеното наказание – максимален размер. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен защитник, които заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в НП. Във фазата по съществото на делото пледира постановяване на решение с което да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

1

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на извършеното нарушение, което не е маловажно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2023год., във връзка с постъпил в „ИТ“ – Варна сигнал, св. М. Ж. извършила проверка в Търговски център „Е.“ находящ се на ул. *** в гр.Варна и стопанисван от въззивното дружество. На място свидетелката М. Ж. поискала да и представят правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа. От представения правилник за вътрешния трудов ред св. М. - Ж. установило, че в дружеството било въведено сумарно отчитане на работното време с период на отчитане 4 месеца и поискала да и представят поименните графици за третото четиримесечие - месеците септември, октомври, ноември и декември 2023год.. Такива в момента в обекта нямало, но упълномощеното лице, което било на място в обекта я помолило да изчака малко да дойдат други хора които ще й представят графиците. Св. М. - Ж. изчакала и на място пристигнали управител на друг магазин от същата фирма, както и счетоводител. Същите разпечатали на компютъра графика за месец октомври, но за останалите месеци графици не представили като казали че не разполагат с такива. Св. М. - Ж. изготвила призовка по чл. 45 от АПК, която връчила на упълномощеното лице. В призовката била определена дата за явяване на представител на въззивното дружество в „ИТ“ – Варна и представяне документи. В призовката изрично било отбелязано, че са били представени графици за месеците от януари до април както и за месец октомври 2023год., както и че не са представени графици за месеците септември, ноември и декември 2023год.

В последствие в хода на документалната проверка графиците за месеците септември, ноември и декември 2023год. били представени.

На 24.11.2023год. св. М. – Ж. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-2301060, в който посочила, че същото като работодател на 25.10.2023год. било нарушило разпоредбата на чл. 403а, ал.1 от КТ, тъй като не държи на разположение на контролните органи, в търговски център „Е.“, находяща се в гр.Варна, ул. ***, документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа – поименни графици за работа за периода за който е установено сумарно отчитане на работното време – „четири месеца“ като текущия период е м. септември – м.декември2023год. съгласно правилни за вътрешния трудов ред, актуализации към него и Заповед № 47/01.01.2021г., а именно не са на разположение графиците за 2 месеците септември, ноември и декември 2023год..

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмено възражение срещу АУАН в което изложил доводи за приложението на чл. 415в от КТ и поискал от АНО да приложи тази разпоредба.

На 18 12.2023год., въз основа на съставения акт, АНО е издал атакуваното Н П като приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 403а, ал.1 от КТ, но нарушението било отстранено веднага след установяването му и на основание чл. 415в от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Така приетата фактическа обстановка не е спорна между страните.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на ч. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна страна вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП е посочено и доказателство в подкрепа на адм. наказателното обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за липса на административнонаказателна компетентност на лицето издало НП.

Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който 3 може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д. директор на Дирекция "ИТ"Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока са приложените по делото заповед на ИД на "ГИТ" № 3-0864/17.10.2022год., както и Заповед № ЧР-922/18.12.2023год. на главния секретар на ИА „ГИТ“. Видно от първата цитирана заповед, с нея в т.6, ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от Д "ИТ".

От втората цитирана заповед пък се установява, че с нея е възложено на Десислава Драгнева да изпълнява служебните задължения на директора на Д „ИТ“ Варна за периода на неговото отсъствие – от 18.12.2023год. до 22.12.2023год.

Видно от съдържанието на НП същото е съставено от Десислава Драгнева, която към датата на издаването на документа е изпълнявала длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда Варна и е била надлежно оправомощена да издава НП за нарушения по КТ.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушаване нормата на чл. 403а, ал.1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

В случая по делото няма спор, че въззивното дружество има качеството на работодател. От друга страна в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от показанията на св. М. – Ж. и от приложените към АНП призовка по чл. 45, ал.1 от АПК № 1963/25.10.2023год. и Правилник за вътрешния трудов ред от 2021год. с актуализации към него, бе установено, че в проверявания търговски обект стопанисван от въззивното дружество – ТЦ „Е.“ находящ се в гр.Варна, ул. *** е било въведено сумарно отчитане на работното време с период на отчитане 4 месеца като по време на проверката в обекта след поискване не са били представени поименни графици за месеците септември, ноември и декември 2023год., които месеци са част от периода на отчитане на работното време (периода месец септември – месец декември 2023год.). Този факт изрично е бил отбелязан в цитираната по-горе призовка, като потвърждаването му е скрепено с изричен подпис на упълномощеното от управителя на въззивното дружество лице.

4

Фактът, че поименните графици за посочените месеци не са били в обекта към момента на проверката се потвърждава още и от съдържанието на възражението срещу АУАН в което изрично се сочи, че графиците са били представени до приключване на проверката.

Доколкото няма спор, че поименните графици за месеците септември, ноември и декември 2023год. не са били в обекта в който се полага наемен труд то и нарушаване нормата на чл. 403а, ал.1 КТ е налице.

В случая доколкото нарушението е от категорията на тези които може да бъде веднага отстранено, а видно от показанията на св. М. – Ж. това е било сторено в ход на документалната проверка при липса на данни за настъпили вредни последици за работниците от това нарушение, то правилно АНО е приел, че се касае за маловажно нарушение и е наложил санкция съобразно нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер 300лв.

Доколкото обаче в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното в максимален размер наказание от една страна и от друга с оглед на това, че нарушението е първо за въззивното дружество с оглед липсата на данни в подкрепа на противното, съдът счете, че така наложеното наказание е прекомерно завишено. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на генералната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и счете, че следва да намали размера на наложеното наказание на 100лв.

Що се касае до изразеното в жалбата становище, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН то не се споделя от съда първо защото липсват каквито и да било данни още по-малко пък доказателства които да сочат на степен на опасност значително по-ниска от обичайната за този вид нарушения, напротив нарушението е типично. На следващо място нормата на чл. 415в от КТ е специална и като такава дерогира общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което последната е неприложима по отношение на извършени административни нарушения по КТ. В същия смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 7/2010 г., ОСК, в което е посочено, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.