Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 13.05.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 106/2022
Вид
Решение № 129
Подписан
13.05.2022
В сила
13.05.2022
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр. Добрич, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Диана Г. Дякова

Членове:Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500106 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№260170/14.01.2022г., подадена от „***“ ЕООД град Д., с ЕИК *** , представлявано от управителя А.А., срещу решение №260615/21.12.2021г. по гр.д.№2844/2020г. на ДРС, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на З. Р. Б. с ЕГН ********** сумата от 4 654.50 лева – неплатено възнаграждение за периода 01.10.2018 г. – 01.10.2019 г. по сключен договор за наем от 30.07.2018 г. на земеделска земя общо в размер на 61.545 дка в землището на село К. , община Т. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 20.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Обжалваното решение се явявало неправилно по отношение на дължимата главница, тъй като в периода на спряното производство дружеството платило на ищцата допълнително сумата от 1500лева на два пъти- на 06.04.2021г. 500лева и на 01.06.2021г. 1000лева. Иска се отмяна на решението в частта на осъждането за сумата от 4654.50лева предвид направените плащания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която изразява становище, че освен неверни, 1 възраженията на въззивника-ответник са и неморални. Действително и била заплатена сумата от 1000лева, но за погасяване на друго вземане, за събирането на което било образувано изп.д.№670/2020г.на ЧСИ Ников, по което имало сключено споразумение и за въпросното плащане като основание било посочено това споразумение. Ответникът не е направил възражение за плащане на процесното вземане пред районния съд защото такова плащане нямало. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 04.01.2022г. когато решението е връчено на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата осъдителна част за главното вземане от 4 654.50 лева.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от З. Р. Б. с ЕГН **********, срещу „***“ ЕООД град Добрич с ЕИК ***, за осъждането му да и заплати сумата от 6154.50 лева, представляваща неплатено наемно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по договор за наем от 30.07.2018г. за ползването на земеделска земя общо в размер на 61.545 дка в землището на село К. , община Т. /нива с площ от 6.000дек, имот №033079; нива с площ от 7.501дка, имот №017074; нива с площ от 6.751дка, имот №104015; нива с площ от 10.00дка, имот №021011; нива с площ от 16.042дка, имот №015010, нива с плащ от 3.750дка, имот №017071; нива с 2 площ от 11.501дка, имот №103018/ , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 20.10.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 658.24 лева обезщетение за забава плащането на главното задължение от 6 154.50лева в размер на законната лихва за периода 01.10.2019г. -19.10.2020 г.

Обосноваващите исковите претенции обстоятелства се свеждат до твърдения за наличие на облигационни отношения с ответника, възникнали от договора за наем, сключен на 30.07.2018г. за общо седем земеделски имота- нива с площ от 6.000дек, имот №033079; нива с площ от 7.501дка, имот №017074; нива с площ от 6.751дка, имот №104015; нива с площ от 10.00дка, имот №021011; нива с площ от 16.042дка, имот №015010, нива с плащ от 3.750дка, имот №017071; нива с площ от 11.501дка, имот №103018, със срок на действие 1 стопанска година с начало 01.10.2018г. и край 01.10.2019г., срещу наемно възнаграждение от 100лева/дка, срокът за плащане на което изтекъл на 01.10.2019г. без наемателят да е изпълнил задължението си.

С писмения отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е изразил становище, че искът е допустим и вероятно основателен, като е предложил плащане на дължимата сума на четири вноски, първата от която да плати на 30.01.2021г., а с последната да плати лихвите и разноските по делото.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Настоящата инстанция, обсъждайки доказателствата, обсъдени и от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, безспорните и между страните обстоятелства, относно валидно възникнало и действало за стопанската 2018/2019г. наемно правоопношение между страните с предмет временното ползване на общо 61.545дка земеделска земя, конкретно описани седем обекта-ниви в землището на с.К. в представения договор за наем от 30.07.2018г. От съдържанието на същия се установява, че по волята на страните, сключили наемния договор, ответникът се е задължил за ползването на имотите през стопанската 2018/2019г. да заплати наемна цена от 100лева/дка. Уговорен е срок на плащане – до 30 септември на текущата календарна година. Не е спорно,че наемодателят е 3 изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника-наемател ползването на седемте ниви в землището на с.К.. Не е спорно и, че ответника –наемател не е платил уговореното наемно възнаграждение в срок. Частично плащане от 1500лева е извършено в хода на процеса/платежно нареждане от 12.03.2021г./, за което е налице и признание от страна ищцата.

При липса на спор между страните относно дължимостта и размера на наемно възнаграждение по договора от 30.07.2018г. и частичното му погасяване до размера на сумата от 1500лева в хода на процеса, правилна е преценката на районния съд за основателност на претенцията на ищцата за разликата от 4 654.50 лева, както и за сумата от 658.24 лева обезщетение за забава плащането на главното задължение от 6 154.50лева в размер на законната лихва за периода 01.10.2019г. -19.10.2020 г., в която част решението не е обжалвано.

Оплакванията във жалбата срещу фактическите констатации на районния съд, обосновани с несъобразяване на други плащания в изпълнение на договора за наем, извършени в хода на първоинстанционното производство/в периода на спирането му по взаимно съгласие на страните/, при липса на надлежно установяване на такива плащания, както и на твърдения и данни доказването на такова плащане да е било препятствано от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове нуждата от установяването им във въззивната инстанция, са неоснователни.

Липсват твърдения и надлежно установяване на факти, настъпили и след постановяване на обжалвания съдебен акт, в частност плащане на суми за погасяване на каквато и да е друга част от дължимото наемно възнаграждение или в цялост на същото.

Обжалваното в частта на осъждането на ответника за сумата от 4 654.50 лева решението е правилно и следва да бъде потвъдено.

С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има въззиваемата страна, но същата не е удостеверила извършване на разходи за въззивното производство, респ.отговорност за разноски не следва да се разпределя.

Водим от горното ,съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №260615/21.12.2021г. по гр.д.№2844/2020г. на ДРС, в частта, с която „***“ ЕООД град Добрич е осъдено да заплати на З.

Р. Б. с ЕГН ********** сумата от 4 654.50 лева – неплатено възнаграждение за периода 01.10.2018 г. – 01.10.2019 г. по сключен договор за наем от 30.07.2018 г. на земеделска земя общо в размер на 61.545 дка в землището на село К. , община Т. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 20.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5