Решение № 109 от 22.02.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210102431 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. И.

И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. срещу Н. М. П., с адрес за призоваване гр. Б., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на обективирани клеветнически твърдения в подадена жалба на 02.02.2022 год. до Районна прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР - София, Дирекция „Инспекторат” при МВР - София и до Директора на ОДМВР - Благоевград, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на жалбата – 02.02.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

Навежда се в молбата, че страните са съседи, като до началото на 2022 година не са имали конфликтни отношения. Сочи се, че ищецът е участвал в колективна жалба на живущите в същия вход заради неправомерното паркиране в двора на негово моторно превозно средство, управлявано от съпругата му. Посочва се, че И. работи в системата на МВР от 32 години, като през дългогодишния си стаж като служител на МВР е съблюдавал спазването на българското законодателство, както и, че в работата си се е водил от действащия закон и Етичния кодекс на служителите в системата на МВР. Излага се, че през месец февруари 2022 год. бил извикан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР – София, като му било обяснено, че трябва да даде сведения, като му били посочени редица въпроси, на които да дава отговори. Обяснили му, че в Районна прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност” София, Дирекция инспекторат при МВР и до Директора на ОДМВР - Благоевград има подадена жалба срещу него. Сочи се, че И. подал исканите от него сведения и отговорил на въпросите, които му били изложени, съобразно постановление на прокуратурата. Посочва, че минали няколко месеца и разбрал, 1 че производството по проверката в рамките на прокурорска преписка с вх. № 1237/2022 год. е приключило с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като се поинтересувал кой е авторът на жалбата срещу него и установил, че това е ответникът и поискал от Районна прокуратура Благоевград да му бъде издаден официално заверен препис от жалбата, но му беше отказано, който отказ обжалвал пред Окръжна прокуратура, но те също му отказали с Писмо с изх. №2526/15.09.2022 год. Излага се, че след издаването на постановлението за отказ през първата половина на октомври 2022 год. му била дадена възможност да прочете съдържанието на жалбата. Твърди се, че с жалбата ответникът е разпространил срещу ищеца клеветнически твърдения, които нямат нищо общо с истината.

Излага се, че деликтът извършен от ответника представлява изготвянето и подаване на жалба срещу ищеца, в която са разгласени позорни обстоятелства и са му приписани престъпления и по този начин са осъществени двете форми на изпълнителното деяние на чл.147, ал.1 от НК. Осъществено е едно престъпление чрез двете форми на изпълнителното деяние. С изготвянето, подписването и подаването на жалбата от 02.02.2022 год. адресирана до Районна прокуратура - Благоевград, Дирекция „Вътрешна сигурност при МВР”, Дирекция „Инспекторат при МВР” и до Директора на ОДМВР – Благоевград ответникът е разгласил позорни обстоятелства за ищецът които нямат нищо общо с истината, и му е приписал престъпления, които не е извършил. Сочи се, че в цитираната жалба ответникът си е позволил да твърди, че ищецът е злоупотребявал със служебното си положение, че ежедневно злоупотребява със заеманата от него длъжност, като полицай за лични цели и облаги, и че използва колегите си от двете управления и тези от КАТ за разрешаване на съществуващи единствено в главата му конфликти с други хора, като подава сигнали и използва полицията за репресии и всяване на страх и подчинение. Посочва се, че ответникът е отразил в жалбата, че през август миналата календарна година ищецът е докарал пред блока, където живее лек автомобил, марка „Мицубиши”, зелен на цвят, без регистрация и с неясен произход, като е оставил същия на паркинга пред блока, с 3 цел да демонстрира явно неуважение към съседите и да им покаже, че може да си прави каквото поиска безнаказано и без последствия. Посочил е, че на 16.12.2021 год. облечен за работа и в униформа ищецът пристигнал пред блока, управлявайки лек автомобил марка „Фиат Пунто”, бял на цвят, отново с неясен произход и без български регистрационни табели, а с такива приличащи на италиански, който отново паркирал на обособената площадка. Според авторът на жалбата се сочи, че ищецът умишлено е управлявал автомобила с униформа, за да не го спират, тъй като този автомобил най-вероятно е без необходимите документи, ако въобще има някакви.

Сочи се, че действията му отново били явна демонстрация на недосегаемост пред живущите в квартала. Ответникът е посочил, че след като ищецът е паркирал автомобила се е прибрал в къщи и явно осъзнавайки извършеното престъпление, се е преоблякъл и е излязъл в цивилно облекло, върнал се при автомобила и е демонтирал регистрационните табели и ги прибрал. Твърди се, че в жалбата ответникът е посочил още, че ако се извърши незабавна проверка ще се установи произхода на колата и дали същият автомобил не е краден. Сочи се, още, че ответникът е посочил, че автомобилите марки „Опел Зафира” с peг. № ********** ****** и автомобилите, собственост на дъщеря му марка „Опел Корса” с peг. № 2

********** и марка „Мерцедес” с peг. ****** ********** ******, са с максимално затъмнени прозорци в нарушение на закона, дори и на предните стъкла, освен това имат залепени стикери на полицията, което е абсолютно недопустимо. Твърди се още, че в жалбата е посочено, че не били предприемани никакви действия от началниците на ищеца да бъде санкциониран за това, както и, че „най- вероятно целта на И. е да не се виждат лицата от криминалния контингент, които се возят в тези коли и се пренасят с тях какви ли не багажи”. Сочи се, че ответникът е посочил, че е недопустимо ищецът, бившата му съпруга и дъщеря му да работят в една дирекция, да се возят с дъщеря му в един служебен автомобил все едно всичко е ЕООД. Посочено е още, че ищецът се държи нагло и арогантно с гражданите, търси провокации с хората, които го дразнят, особено с тези живеещи в блока и при възможност без да има свидетели, което му било практика и тактично си показвал пистолета, който носи на кръста и че е заявявал: „нали знаеш какво е това и какво мога да ти причиня с него”. Излага се, че в жалбата е посочено, че с поведението си ищецът всявал страх и ужас у хората и те гледали да не му противоречат за нищо, за да няма ответна реакция с фатален край, като знаят на какво е способен. Авторът в жалбата посочил, че последната изява на надмощие над съседите ищецът изразявал в завземането на построената в двора беседка, която е превърнал в гараж за мотора си, който държал вътре, като заключвал последната с верига и катинар, че не разрешавал ползването на беседката и гонил децата с груби изрази, играещи наоколо в двора, за да не влизат в нея. Посочва се, че поведението на ищеца било квалифицирано като „мутренски манталитет и демонстрация на недосегаемост”. В жалбата било изразено възмущение, че И. продължава да работи в полицията, че някой го покровителства, че не може да помага при решаване проблемите на гражданите. Посочва се, че в жалбата било отразено, че И. всявал страх от репресии чрез използването на системата на реда, срещу което обикновеният човек е безсилен, вменявали му се престъпни действия, с твърдение, че преди време на един от съседите който не му се подчинявал му били нарязани четирите гуми на лекия автомобил. В жалбата било описано и поведение с лицето Ивайло Чифлигаров за разнасяне на някакви черни раници, при които ищецът бил шофьор на това лице и разпространявал интересни стоки, с които явно печелил противозаконно много пари, защото пръскал по 50 – 60 хиляди лева за прищевки на дъщеря си. Ответникът си позволил да клевети и петни името на голямата дъщеря на ищеца с изявления как и по какъв начин е станала служител на органите на реда имайки предвид нейното минало, лицата с които е контактувала и веществата които е употребявала.

Сочи се, че в края на жалбата е направено искане за вземане на безкомпромисни мерки за отстраняването на ищеца, тъй като имало чадър над него. 4 И. сочи, че изнесено в тази жалба няма нищо общо с истината, като става въпрос за съзнателни клеветнически твърдения и целта на тази жалба е да бъде уволнен от заеманата длъжност. Твърди се, че в резултат на подадената жалба на ищеца били причинени огромни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, като бил подложен на огромно напрежение по време на проверките, които били извършвани спрямо него, налагало се да отговаря за неща, които не е извършил. Сочи, че 3 самите разследващи до голяма степен били повлияни от съдържанието, като това продължително производство било изпълнено с ежедневно напрежение за ищеца, защото съзнавал, че понякога е трудно да се установи истината и е възможно на база на лъжите в тази жалба да настъпят непоправими вреди за ищеца. Споделя, че психическото напрежение дало отражение в личния му живот, като в продължение на повече от половин година нямал нормален живот, нито можел да спи, нито да се храни, затворил се и се изолирал. Посочва се, че е дългогодишен служител на МВР и въпреки неговата прецизност и лоялност, ответникът си е позволил да срине граденото с години доверие към него на работното му място. Посочва се, че с жалбата е накърнена репутацията му на дългогодишен служител на МВР, че въпреки безупречното му поведение и отношение към изпълнение на служебната дисциплина, ответникът си е позволил да го дискредитира пред много от колегите му и пред много повисшестоящи над него в системата на МВР - служители. Излага се, че ответникът го е набедил в извършване на престъпления срещу различни лица, като закана за убийство, участие в организирана престъпна група, разпространение на забранени от закона вещества, вещно укривателство и какво ли не. Посочва се, че тези твърдения били тежък удар за ищеца и неприемлива квалификация, която ответникът си е позволил, както и, че това особено тежко повлияло на самочувствието му и се сринал напълно за месеци наред. Сочи се, че била разпоредена и проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност”, като с извършването на тази проверка отново му били причинени сериозни по интензитет неимуществени вреди - болките и страданията се засилили и по време на проверките, които се осъществявали и от прекия му ръководител - Началник сектор „Охранителна полиция” господин Пелтеков.

Твърди се, че бил подложен на изключително силен психически тормоз, не можел да спи, да се храни и постоянно бил под напрежение при изпълнение на служебните си задължения. Излага се, че цялото производство продължило над три месеца, а докато разбере резултата изминали около 6 месеца. Споделя се, че през цялото това време живял под напрежение от обвиненията, които ответникът отправял с явното намерение да го засегне и постигне целта си да бъда уволнен. Сочи, че не по-малки по интензитет били и болките и страданията, свързани с лъжите и твърденията, че ищецът е един провален родител, който не е възпитал дъщеря си. Споделя, че болките и страданията от тези твърдения били огромни. От принципен и дългогодишен служител на МВР бил описан като престъпник, от един родител спомогнал детето му да получи добро възпитание и образование бил описан като провален родител. Посочва, че всичко това дало отражение на самочувствието му и предизвикало напрежение, което все още не може да преодолее.