Решение № 286 от 14.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Смолян, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500232 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 60/10.04.2025 г. по гр.дело № 312/2024 г.

Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. Е., А. С. Е. и Д. С.

Е. против С. Ш. Х. и Л. Ш. Х. искове: по чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на УПИ **-***, в кв. 28 по плана на с. Късак, общ. Доспат, и за осъждане на ответниците да им предадат процесния имот с площ от 25 кв. м., с правоъгълна форма с широчина от 2 м. в единия край, а в другия край - 1 метър и дължина от 14 метра в УПИ **-***, в кв. 28 по плана на с. Късак, който се държи от ответниците без правно основание; по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в построяване на две бетонни стени и дървен сайвант, с които действия ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху тези части от своя имот; както и да премахнат описаните по-горе дървен сайвант и 2 броя бетонни стени.

1

С решението също така са осъдени С. Х. Е., А. С. Е. и Д. С. Е. да заплатят на С. Ш. Х. и Л. Ш. Х. сумата от 1 200 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от С. Х. Е., А. С. Е. и Д. С. Е., чрез пълномощника им адв.Ж. Ч., с искане да бъде отменено и да бъдат уважени изцяло исковете им по чл.108 и 109 ЗС; както и да им бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.Ж. Ч. поддържа жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите С. Ш. Х. и Л. Ш.

Х., чрез пълномощника адв.Н. Т., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.Н. Т. продължава да оспорва жалбата.

Съдът установява следното:

С Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № 052, том I, рег. № 514, дело № 044 от 14.04.2016 г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС – Девин, Х. С. Е. и Ал. Салиева Е.а са признати за собственици, в режим на СИО, на основание дарение, наследство и давностно владение, на имот с пл.

№ ***, с площ от 750 кв. м., в кв. 28 по плана на с. Късак, при подробно описани граници, ведно с построените върху имота сгради.

С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 053, том I, рег. № 519, дело № 045 от 14.04.2016 г. на същия нотариус, Х. и Ал. Е.и даряват на С.

Х. Е. същия имот с пл. № ***, в кв. 28 по плана на село Късак, с площ 750 кв.м., ведно със същите построени върху имота сгради.

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 3, том I, рег. № 89, дело № 3 от 11.01.2023 г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС – Девин, С. Е. е признат за собственик на основание дарение и строителство на същия имот с пл. № ***, в кв. 28, по плана на село Късак, с площ 750 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа, състояща се три етажа-всеки подробно описан като самостоятелен обект, и стопанска сграда.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том I, 2 рег. № 0091, дело № 4 от 11.01.2023 г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС - Девин, С. Х. Е. продава на А. С. Е. – 1/3 ид. ч. от имот с пл. № ***, образуващ УПИ IX, в кв. 28 по плана на с. Късак, с площ от 750 кв. м., ведно етаж III-ти етаж от жилищната сграда и ½ ид. ч. от стопанска сграда на два етажа.

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег. № 92 дело № 5 от 11.01.2023 г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС - Девин, С. Х. Е. продава на Д. С. Е. 1/3 ид. ч. от същия имот с пл. № ***, образуващ УПИ IX, в кв. 28, по плана на с. Късак, с площ от 750 кв. м., ведно с етаж IІ-ри от жилищната сграда и ½ ид. ч. от стопанска сграда на два етажа.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 159, том I, рег. № 1789, дело № 141 от 22.08.2017 г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС – Девин, Ш. М. Х., Ш. Ш.а К., Дж. Ш.а Ш., Ем. Ш.а К., Ф. Ш.а Ф. и Ш. Ш. Х., всички представлявани от пълномощника си С. Ш. Х., продават на С. Ш. Х. ½ ид. ч. от имот с пл. № 147, с площ от 308 кв. м., в кв. 28 по плана на село Късак, образуващ УПИ VІІ-147, кв. 28, по плана на с.Късак, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж и целия втори етаж намираща се в имота масивна жилищна сграда, с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 160, том I, рег. № 1790, дело 142 от 22.08.2017 г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС – Девин, Ш. М. Х., Ш. Ш.а К., Дж. Ш.а Ш., Ем. Ш.а К., Ф. Ш.а Ф. и Ш. Ш. Х. всички представлявани от пълномощника си С. Ш. Х., продават на Л. Ш. Х. ½ ид. ч. от имот с пл. № 147, с площ от 308 кв. м., образуващ УПИ VІІ-147, в кв. 28 по плана на село Късак, ведно с другата ½ ид. ч. от приземния етаж и целия първи етаж от масивна жилищна сграда в имота, ведно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата.

С така описаните нотариални актове ищците С., А. и Д. Е.и се легитимират като собственици на имот пл.№ ***, образуващ УПИ IX-***, в кв. 28, по плана на с. Късак, с площ от 750 кв. м.; а ответниците С. и Л. Х.и – на имот пл.№ 147, образуващ УПИ VІІ-147, кв.28 по плана на с.Късак, с площ от 308 кв.м.

От заключението по СТЕ от 04.03.2025 г. на вещото лице инж. Арт. С. се изяснява, че по плана на село Късак, одобрен със Заповед № А50/20.02.1992 г., УПИ ***-***, кв. 28, идентичен с имот пл.№ ***, кв. 28, е с 3 площ 750 кв.м., изчислена графично от вещото лице.

В разписната книга към плана от 1967 г. на село Късак имотите са записани както следва: Имот пл.№ ***, кв.7, участващ в образуването на УПИ X-*** - на Р. и Х., Ас. и В. Ас. Х.. Имот пл.№ *** кв.7, участващ в образуването на УПИ VIII-***110 и УПИ IX-*** е записан на Х.

М. Д.

В УПИ ***-***, кв. 28, по плана на село Късак от 1992 г., има изградени две бетонни стени с обща дължина от 14 л.м. и част от дървен сайвант, оцветен на комбинираната скица - Приложение № 1, на л.. от делото на РС, в жълт цвят. Бетонните стени и част от сайванта попадат в УПИ ******, кв. 28 идентичен с имот пл.№ ***, кв. 28 по плана на село Късак от 1967 г., с 25 кв.м., защриховани в кафяв цвят на комбинираната скица - Приложение № 1, като за тях не са открити разрешения за строеж в община Доспат.

От изготвената към СТЕ скица е видно, че сайвантът и бетонните стени не попадат в имот пл.№ *** по плана на селото от 1967 г., а в рамките на имот пл.№ ***, които са съответно идентични с имот пл.№ *** и пл.№ 147 по плана от 1992 г. Те не попадат и в рамките на парцел VІІІ-***110, чиято източна парцелна граница - с парцел Х-***, по плана от 1967 г., минава по подпорната стена, изградена между двата парцела.

На съдебното заседание от 12.03.2025 г. вещото лице дава обяснение, че процесните 25 кв. м., оцветени в жълт цвят на комбинираната скица, попадат в имот пл.№ ***, респ. УПИ X – *** по плана от 1967 г., а по плана на селото от 1992 г. се придават към УПИ **-***, за което придаване, т.е., за уреждане на регулационни сметки, вещото лице не открива данни в община Доспат.

Спорната част от дървения сайвант и бетонните стени са изградени в рамките на имот пл. 147 по плана от 1992 г., респ. – в имот пл.№ *** по плана от 1967 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С.С. Р., Р. М. Р. - съсед от юг на имотите на страните и трети братовчед на ищеца С. Е., и Ю. Х. Х., братовчед на ответниците, преценени при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК, се изяснява, че С. ЕЕ., а преди това – неговите родители, винаги са ползвали като техен имот пл.№ *** до естествената му граница на изток с имот пл.№ 147, която е била ръб, с ниска стена от суха 4 каменна зидария, като имотът на С. Е., както се вижда и от СТЕ, е разположен по-високо от имота на Х.и. Върху този ръб, вместо стария зид, е изградена преди повече от 10 години от родителите на Х.и бетонна подпорна стена, която пречи и на свличането на пръст от по-високия имот. Спорната част под тази стена в посока изток е ползвана винаги от Х.и и техните родители, никога от С. Е. или неговите родители.

Не са представени доказателства за родствени връзки, идентичност на имена, за да се установи каква е връзката между посочените в СТЕ лица – собственици на имотите по плановете на с.Късак от 1967 г. и 1992 г. – Р., Х., Ас. и В. Ас. Х., записани като собственици на имот пл.№ *** в разписния лист по плана на селото 1967 г.; и Х. М. Д., записан по разписния лист към същия план като собственик на имот пл.№ ***. От копието на съответните страници от разписния лист се вижда, че имената на собствениците на имот пл.№ ***, които са Р., Р., Ид., Ю. и Ш. М.и Х.и, са зачертани и върху печатния текст са изписани ръкописно имената Р., Х., Ас. и В. Ас. Х.; името на собственика на имот пл.№ *** М. М. Р. е зачертано и върху него е изписано ръкописно името Х. М. Д.. Между страните обаче няма никакъв спор, че тези лица са праводатели на настоящите страни по делото.

Изяснява се от изслушаното от въззивния съд заключение по СТЕ на вещото лице инж.С., че вероятната справедлива пазарна стойност на разходите за материали и труд, необходими за премахване на дървения сайвант и двете бетонни стени, намиращи се в УПИ IX-***, кв.28 и в част от УПИ VII147, кв.28 по плана на село Късак, е в размер на 4 686,84 лева с 20% ДДС. В тази стойност е включена и печалба в размер на 10%.

Също така, върху копие от скицата на л.55 от делото на PC към СТЕ на инж.Арт. С., вещото лице инж.С. е обозначила двете бетонови стени, чието премахване се иска, както следва: Малка стена по отсечката „А-Б”, като при т. А стената е с височина над бетонова настилка от 110 см., при т.Б е с височина от 140 см, дебелината на стената 40 см; а дължината и - 1,55 метра;

Голяма стена по отсечката „В-Г-Д”, като при т. В стената е с височина над бетонова настилка от 156 см. /там стената е частично разбита/, при т. Г - е с височина от 198 см. При т.Д няма видимост към стената, но С. Х. уверява експерта, че височината на стената е като при т. Г; дебелината на стената е 37 см, а дължината и – 13 метра.

5

След оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд, ищците посочват като спорна частта от имота, оцветена в жълто на скицата по СТЕ на вещото лице инж.С. /л.55 от делото на РС/, а не целия имот.

В исковата молба няма наведени твърдения, че ответниците оспорват по какъвто и да е начин собствеността на ищците върху целия УПИ ***-***, кв.28, а само върху спорната част, оцветена в жълто; няма и такива данни в приобщените доказателствени средства.

Също така, ищците са предявили исковете по чл.109 ЗС за премахване на дървения сайвант и двете бетонни подпорни стени въз основа на твърдението, че са изградени от ответниците в имот на ищците без съгласие на последните и без необходимите строителни книжа, като наличието в ищцовия имот на стените и сайванта пречи на Е.и да упражняват правото си на собственост върху него.

Както правилно е посочено в обжалвания съдебен акт, в ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. дeло № 3/2010 г., ОСГК, е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.

В случая спорната част, оцветена в жълто, представлява част от имот пл.№ *** по плана на селото от 1967 г., а също така попада в рамките на парцел Х-*** като част от имот пл.№ ***. Съответно - спорната част не попада в имот пл.№ *** нито в парцел VІІІ-***110. По плана от 1992 г. е предвидено частта от имот пл.№ 147, която на същата скица на л.55 е заключена между източната граница на парцел ***-*** и западната граница на имот пл.№ 147, да се придаде по регулация към УПИ ***-***. Както се посочи обаче, за това придаване не е заплатено от техни праводатели или от ищците, за чийто имот пл. *** е отреден парцел ***-***, обезщетение на собствениците на имот пл.№ 147 – ответниците и техните праводатели, за това отнемане на част от имота на последните и придаване към ищцовия. Няма основание и така придаваемата част от имот пл.№ 147 да стане част от имот 6 пл.№ ***, който е идентичен с УПИ ***-***, както съобщава вещото лице инж.С..