Присъда № 146 от 06.06.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №146 от 06.06.2023 г. по НОХД №4192/2022 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу Д. И. К., ЕГН **********, за това, че:

1. През периода от 06.06.2017 г. до 22.08.2022 г., в гр. Варна, след като бил осъден с Определение за одобряване на спогодба от 29.05.2017 г. по гр. дело №3276/2017 г. по опис на РС Варна, в сила от 06.06.2017 г., да издържа свой низходящ - И. Д. К., p.

15.11.2014 г., като заплаща месечна издръжка в размер 200.00 лв, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, чрез неговата майка и законен представител Х. К. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски 31 месечни вноски, възлизащи на 6200.00 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК;

2. През периода от 11.09.2019 г. до 22.08.2022 г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение №2155 от 11.09.2019 г. по гр. дело №3763/2019 г. по опис на РС Бургас, в сила от 11.09.2019 г., да издържа свой низходящ - Г. Д. К., p. 10.04.2018 г., като заплаща месечна издръжка в размер 200.00 лв месечно, с падеж 15-то на месеца, за който се дължи, чрез неговата майка и законен представител Х. К. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, възлизащи на 4200.00 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК.

На основание чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ НПК, поради неустановяване на подсъдимия на регистрирания адрес и налични данни, че същият пребивава трайно извън страната без установен адрес в чужбина, делото се разглежда в негово отсъствие с участие на назначен в досъдебното производство защитник, който не оспорва наведените в обвинителния акт фактически твърдения и при съдебните прения моли съда, да признае подсъдимия за виновен и да наложи на същия наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено съобразно чл.66, ал.1 НК с минимален изпитателен срок.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер под средния предвиден, както и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Определение за одобряване на спогодба от 29.05.2017 г. по гр. дело №3276/2017 г. по опис на PC Варна, в сила от 06.06.2017 г., подс. Д. Къралиев бил осъден да заплаща месечна издръжка за своя син Иван, р. 15.11.2014 г., чрез неговата майка и законен представител Х. Д., в размер 200.00 лв, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи.

С Решение №2155 от 11.09.2019 г. по гр. дело №3763/2019 г. по опис на РС Бургас, в сила от 11.09.2019 г., подс. Д. К. бил осъден да издържа и своя син Г., p. 10.04.2018 г., като заплаща месечна издръжка в размер 200.00 лв месечно, с падеж 15-то на месеца, за който се дължи, чрез неговата майка и законен представител Х. Д.

През целия период след влизане в сила на всеки от съответните съдебни актове до м. декември 2019 г. подс. И. К. не изпълнявал задълженията си спрямо всяко от двете си деца, при което през м. декември 2019 г. тяхната майка – свид. Х. Д., отправила жалба до РП Варна.

В хода на образуваното ДП производство подс. Д. К. продължил да не изпълнява задълженията си спрямо двете деца, включително до датата на привличането му в 1 качеството на обвиняем – 22.08.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа всички приобщени доказателства, които са непротиворечиви и категорични относно основния отрицателен факт – неплащане на издръжка от подс. Д. К. за всяко от двете деца И. и Г. К. през целия период от влизане в сила на съответните съдебни актове до датата на предявяване на обвинението. Това обстоятелство подсъдимият не отрича и в приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.2 НПК негови обяснения в качеството на обвиняем от досъдебното производство в присъствие на защитник като същевременно се потвърждава и от показанията на свид. Х. Д.. За всички останали фактически констатации са налице еднозначни и категорични удостоверителни документи Определение за одобряване на спогодба от 29.05.2017 г. по гр. дело №3276/2017 г. по опис на РС Варна, Решение №2155 от 11.09.2019 г. по гр. дело №3763/2019 г. по опис на РС Бургас, справка за съдимост и характеристична справка за подс. Д. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Д. И. К. е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следните престъпления:

1. През периода от 06.06.2017 г. до 22.08.2022 г., в гр. Варна, след като бил осъден с Определение за одобряване на спогодба от 29.05.2017 г. по гр. дело №3276/2017 г. по опис на РС Варна, в сила от 06.06.2017 г., да издържа свой низходящ - И. Д. К., p.

15.11.2014 г., като заплаща месечна издръжка в размер 200.00 лв, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, чрез неговата майка и законен представител Х. К. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски 31 месечни вноски, възлизащи на 6200.00 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК;

2. През периода от 11.09.2019 г. до 22.08.2022 г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение №2155 от 11.09.2019 г. по гр. дело №3763/2019 г. по опис на РС Бургас, в сила от 11.09.2019 г., да издържа свой низходящ - Г. Д. К., p. 10.04.2018 г., като заплаща месечна издръжка в размер 200.00 лв месечно, с падеж 15-то на месеца, за който се дължи, чрез неговата майка и законен представител Х. К. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, възлизащи на 4200.00 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК.

Всяко от двете отделни деяния е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е знаел, че е осъден да заплаща издръжка за всяко от своите две деца и въпреки това не е изпълнявал своите задължения.

Причини за извършване на всяко от двете престъпления – незачитане на правовия ред в страната и безотговорно отношение към родителските задължения от страна на подсъдимата.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. Д. К. за всяко от двете отделни престъпления, съдът прецени като висока степента на обществена опасност, както предвид конкретния обект на посегателство – постановена по съдебен ред издръжка за обезпечаване на необходимите средства за отглеждане на непълнолетно дете, така и поради съществено продължителния период от време, през което всяко от двете деца е било лишено от възможността да получава издръжка от своя родител, а също и с оглед съществено високата обща стойност на неплатената издръжка за всяко от двете деца. Като средно висока съдът прецени и степента на обществена опасност на подс. Д. К., от една страна поради трайно проявената и пълна абдикация от основните му родителски задължения, с което в съществена степен е затруднено тяхното пълноценно отглеждане и личностно развитие, а от друга страна, предвид настъпилата реабилитация за подсъдимия по предходно регистрираните осъждания. Изтъкнатите обстоятелства относно степента на обществена опасност на деянията, съдът прецени и като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете недоброто материално състояние на 2 подсъдимия, съдът отчете чистото му съдебно минало с оглед настъпилата реабилитация.

Изложените съображения мотивират съда, при паритет между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно чл.54 НК, да определи за всяко от двете отделни деяния, по-тежкото измежду двете алтернативно предвидени наказания - „лишаване от свобода“ за срок шест месеца. По-лекото наказание „пробация“ съдът счете, че не следва да бъде прилагано, доколкото същото би ограничило в съществена степен възможността да полага труд извън населеното място по изпълнение на санкцията и това би затруднило допълнително реализирането на доход за изпълнение на задължението за издръжка.

Същевременно, доколкото подс. Д. К. е реабилитиран по предходно налаганите наказания и като прецени, че за неговото поправяне, ефективно изтърпяване на това наказание не е наложително, а и същото би затруднило значително възможността да осигурява необходимата за всяко от двете деца издръжка занапред, съдът счете, че изпълнението на наложеното за всяко от двете отделни деяния наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено с изпитателен срок три години.

Съобразно чл.23, ал.1 и ал.2 НК, поради извършване на всяко от двете отделни деяния преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът наложи като общо най-тежко наказанието „лишаване от свобода“ за срок шест месеца, чието изпълнение отложи с изпитателен срок три години.

Съдът счита, че с тези наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:

3