Решение № 260072 от 07.05.2021, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 07.05.2021г. гр.Харманли

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийски районен съд граждански състав на седми април две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:

Районен съдия: Ива Гогова секретар: Антония Тенева прокурор: като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1039/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане за заплащане на мобилни услуги, по чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за установяване на вземане за лизингови вноски и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на неустойка.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк София, сграда ., действащ чрез пълномощника адв.Ш., против Х.Д.Б., с адрес: ***, в която се сочи, че на 18.08.2016г. по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359893.., „Теленор България” ЕАД, като лизингодател, сключил с Х.Д.Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Black за обща лизингова цена от 183,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 7,99 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 55,93 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2018г. - 04.05.2018г., а именно:-7,99лв. -лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2018г.-04.03.2018г., начислена във фактура № **********/05.03.2018г.; -47,94 лв.

- сбор от 6 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 05.04.2018г.-04.05.2018г., начислени във фактура № **********/05.05.2018г.

На 10.04.2017г. между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по абонаментен план Стандарт 20,99 промо 17,99, със стандартен мессечен абонамент в размер на 20,99 и промоционален такъв в размер на 17,99 лв. Б. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 5,18 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 05.02.2018г. - 04.03.2018г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор” и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 67,34 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №**********/05.05.2018г.

На 01.02.2018г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план Джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор и стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лв. Б. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 7,99 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 05.02.2018г. - 04.03.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 19,98 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № **********/05.05.2018г.

На същата дата -

01.02.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Х.Б. -лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка KIDS WATCH MyKi Touch HERO за обща лизингова цена от 103,50 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,50 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 99,00 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2018г. - 04.05.2018г., а именно:

-4,50 лв. -лизингова вноска в пълен рамер за отчетен период 05.02.2018г.-04.03.2018г., начислена във фактура № **********/05.03.2018г.; -94,50 лв. - сбор от 21 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 05.04.2018г.-04.05.2018г., начислени във фактура № **********/05.05.2018г.

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Б. дължал сума в размер на 65,14 лв., начислена във фактура №

**********/05.05.2018г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договорите, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.

Горепосочените задължения за предпочетени номера

++359********* и ++359********* били индивидуализирани в следните фактури:

1.фактура №

**********/05.03.2018г. за отчетен период 05.02.2018г.-04.03.2018г., срок за плащане - 20.03.2018г., издадена за сумата от 39.96 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: -19,48 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; -7,99 лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; -7,99 абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; -4,50 лв. -лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Фактурата претендирали в размер на 25,66 лв. поради извършено частично плащане в размер на 14,30 лв., което частично погасявало задължението за абонаментна такса за предпочетен номер +35989..9135 до размер от 5,18 лв.

2. фактура № **********/05.05.2018г. за отчетен период 05.04.2018г.-04.05.2018г., срок за плащане - 20.05.2018г., издадена за сумата от 294.90лв.. представляваща, както следва: 67,34 неустойка за предпочетен номер +**********..; 47,94 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +. 19,98 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;

94,50 лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********; -65,14 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********.

На 05.10.2017г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен план Интернет 15,99, със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален такъв в размер на 13,99 лв. Б. не изпълнил задълженията си по договора, като вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 46,58 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура№ **********/15.04.2018г.

На същата дата -

05.10.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Х.Б.

-лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G за обща лизингова цена в размер на 243,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 10,59 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 197,21 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.02.2018г.

-14.04.2018г., а именно: -6,59 лв. -остатък от лизингова вноска след приспадане на платени суми за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г., начислена във фактура № **********/15.03.2018г.; -190,62 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г., начислени във фактура № **********/15.04.2018г.

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Б. дължал сума в размер на 135,43 лв., начислена във фактура №**********/15.04.2018г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договорите, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.

Горепосочените задължения за предпочетен номер ++359********* били индивидуализирани в следните фактури:

1.фактура №

**********/15.03.2018г. за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г., срок за плащане - 30.03.2018г., издадена за сумата от 6.59 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска.

2.фактура № **********/15.04.2018г. за отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г., срок за плащане - 30.04.2018г., издадена за сумата от 372.63 лв., представляваща, както следва: -46,58 лв. неустойка;-135,43 лв. дължима сума за мобилно устройство; -190,62 лв. лизингови вноски начислени накуп.

С оглед на гореизложеното на 01.04.2020г. „Теленор България" ЕАД подавал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.

Харманли срещу Х.Д.Б., в което се претендирали главница в размер на 699,78 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 364/2020г. по описа на Районен съд - гр. Харманли. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД възниквал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Теленор България” ЕАД има следните вземания срещу Х.Д.Б., а именно: суми в общ размер на 699,78 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), а именно:

-сума в общ размер на 55,93 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +359893..5;

- сума в общ размер на 5,18 лв., представляваща неплатена месечна абонаментна, ггакса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;

-сума в общ размер на 67,34 лв., представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;

-сума в общ размер на 7,99 лв., представляваща неплатена месечна абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;

-сума в общ размер на 19,98 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;

-сума в общ размер на 99,00 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +359.172;

-сума в общ размер на 65,14 лв., представляваща дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;

-сума в общ размер на 46,58 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359*********;

-сума в общ размер на 197,21 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +35989..7;

-сума в общ размер на 135,43 лв., представляваща дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359..4637, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Х.Б. чрез назначения особен представител адв.Д.С., в който се сочи, че исковете са допустими.

Първият предявен иск за заплащане на сумата от 55.93 лв., представляваща неизплатената част от цената на отпуснато по Договор за лизинг от 18.08.2016 год. от ищеца Теленор България ЕАД на ответника Х.Д.Б. за временно и възмездно ползуване устройство HUAWEI Y3 II Black, оспорва по основание и размер по следните съображения: а/на първо място от придружаващите писмени доказателства към исковата молба не ставало ясно защо били начислени общо 7 месечни лизингови вноски накуп, след като от приложените фактури и посочения в тях период се извеждал извода за неплатени общо 3 месечни лизингови вноски. б/ на второ място ищецът се позовавал на чл.12 от ОУ на Договора за лизинг, но този текст касаел едностранен отказ от задълженията по договора от страна на Лизингодателя, при посочени в същия текст условия. Това ставало обаче след негово писмено предизвестие до Лизингополучателя, за което нямало не само доказателства, но и твърдение в исковата молба, че такава хипотеза е налице.