Определение № 16892 от 04.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13489/2025
- Вид
- Определение № 16892
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16892 гр. София, 04.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110113489 по описа за 2025 година Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Р. Я., гражданин на ***, роден на **** г., притежаващ паспорт № *** издаден на 09.12.2015 г. и валиден до 09.12.2025 г., притежаващ удостоверение за продължително пребиване на гражданин на ЕС № ***, издадено от МВР, валидно до 24.04.2029 г., с постоянен адрес: ***, чрез адв. Е. Б. П., със служебен адрес: *** против ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от заедно и поотделно от управителите си ***, с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ, чл. 222, ал.
1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ, чл. 128, т. 2 КТ.
В подаденият по делото от страна на ответника писмен отговор по чл.
131 от ГПК е налице възражение за подова подсъдност на делото относно иска за сумата в размер на 43 225, 83 лева за твърдяно обезщетение по чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. В отговора също така е налице възражение относно допустимостта на кумулативно съединяване на иск за незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с иск за заплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, и на иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ с иск за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Също така ответника възразява относно допустимостта на иска, с който се претендира обезщетение за оставане без работа по чл. 225 КТ за периода от 10.03.2025 г. до 08.06.2025 г.
А. По отношение възражението за родова неподсъдност на делото:
1
Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Настоящият състав счита, че иска за сумата в размер на 43 225, 83 лева за твърдяно обезщетение по чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор е граждански иск, който произтича от договорка между ищеца и ответника, която не е част от трудово правоотношение, поради което и не представлява трудов спор и на основание чл. 104, т. 4 е подсъден на Софийски градски съд, действащ като първа инстанция.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. Съгласно чл. 118 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. С оглед горното съдът счита, че следва производството по настоящото дело по отношение на иска за сумата в размер на 43 225, 83 лева за твърдяно обезщетение по чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор да бъде прекратено, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 10.03.2025 г. до окончателно изпхлащане на сумата. След влизане в законна сила на настоящото определение следва на Софийски градски съд да се изпратят служебно изготвени преписи от настоящото определение и от следните материали по делото:
Искова молба № 83321 от 10.03.2026 г. и приложенията към нея /лист 3 – 121 от делото/.
Отговор на искова молба № 248474 от 17.07.2026 г. и приложенията към него /лист 134 – 151 от делото/ .
Определение № 41851 от 09.10.2025 г. /лист 152 – 154 от делото/ .
Молба № 352955 от 29.10.2025 г. /лист 157 – 158 от делото/ .
Молба № 352955 от 29.10.2025 г. /лист 157 – 158 от делото/ .
Б. По отношение възражението за недопустимост на част от предявените искове:
След като се запозна с материалите по делото, и възраженията на страните, съдът счита, че обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 2
КТ се дължат при законно уволнение (В тази връзка: Решение № 1940 от 18.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 171/2001 г., Ill г. о.). В процесния случай ищеца предявява иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като твърди, че уволнението е незаконно. Обезщетението по чл. 225 КТ се дължи при незаконно уволнение, а обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи при законно уволнение, поради което същите не могат да се кумулират, като в тази връзка е и съдебната практика на ВКС, обективирана например в Решение № 1940 от 18.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 171/2001 г., I l l Г.О. С оглед горното съдът счита, че исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ се явяват недопустими и производството по отношение на тези искове следва да бъде прекратено. С оглед прекратяване на производството по исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и чл.
222, ал. 1 КТ, следва да бъде прекратено производството и по исковете за сумата в 338, 22 лева, представляваща законна лихва от 08.02.2025 г. до 10.03.2025 г. върху сумата в размер на 28 817 лева и за сумата в размер на 160 лева, представляваща законна лихва от 08.02.2025 г. до 10.03.2025 г. върху сумата в размер на 8 800 лева, доколкото същите се явяват акцесорни към исковете за главница.
Възражението за недопустимост на иска, с който се претендира обезщетение за оставане без работа по чл. 225 КТ за периода от 10.03.2025 г. до 08.06.2025 г. съдът счита за неоснователно, доколкото посочения исков период вече е изтекъл напълно и не е пречка съдът да се произнесе с окончателния съдебен акт, още повече, че вече в проведеното съдебно заседание на 16.03.2026 г. беше извършена констатация по представената трудова книжка №721 на Р. Я. със серия К № 1486787, от която се установи, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение 08.01.2025 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, не е налице друго отбелязване, поради което и възражението за местна подсъдност следва да бъде оставено без уважение.
С протоколно определение, обективирано в протокол № 6695 от 19.03.2026 г. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по доказателствените искания с определение в закрито заседание, което ще бъде съобщено на страните. Настоящото определение подлежи на обжалване, съгласно чл. 121 от ГПК, поради което съдът счита, че произнасянето по доказателствените искания с определение в закрито заседание следва да бъде отложено за след стабилизирането на въпроса за подсъдността, доколкото част от доказателствените искания се отнасят и до исковете, по които 3 производствотго е прекратено и ако същото бъде отменено от въззивната инстанция при евентуално обжалване, произнасянето няма да бъде в пълнота и цялост. С оглед необходимостта от време за стабилизиране на настоящото определение следва насроченото за 11.05.2026 г. от 11.10 часа да бъде отменено, за което да бъдат уведомеии страните по делото.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13489 по описа за 2025 г. на СРС, 59 състав, на осн. чл. 118, ал. 1 от ГПК, чл. 119, ал. 1 от ГПК, чл. 103 от ГПк и чл. 104, т. 4 от ГПК по отношение на иска за сумата в размер на 22 101, 02 евро /двадесет и две хиляди сто и едно евро и два евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 43 225, 83 лева, за твърдяно обезщетение по чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, поради родова неподсъдност на иска на Софийски районен съд.
След влизане в законна сила на настоящото определение на Софийски градски съд ДА СЕ ИЗПРАТЯТ за образуване на гр. дело служебно изготвени преписи от настоящото определение и от следните материали по делото:
Искова молба № 83321 от 10.03.2026 г. и приложенията към нея /лист 3 – 121 от делото/.
Отговор на искова молба № 248474 от 17.07.2026 г. и приложенията към него /лист 134 – 151 от делото/ .
Определение № 41851 от 09.10.2025 г. /лист 152 – 154 от делото/ .
Молба № 352955 от 29.10.2025 г. /лист 157 – 158 от делото/ .
Молба № 352955 от 29.10.2025 г. /лист 157 – 158 от делото/ .
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13489 по описа за 2025 г. на СРС, 59 състав, по отношение на иска за сумата в размер на 14 733, 90 евро /четиринадесет хиляди седемстотин тридесет и три евро и деветдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 28 817 лева, 4 представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от един месец в периода от 08.01.2025 г. до 08.02.2025 г. на основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, за сумата в размер на 172, 93 евро /сто седемдесет и две евро и деветдесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 338, 22 лева, представляваща законна лихва от 08.02.2025 г. до 10.03.2025 г. върху сумата в размер на 28 817 лева, за сумата в размер на 4 499, 37 евро /четири хиляди четиристотин деветдесет и девет евро и тридесет и седем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 8 800 лева, представляваща разликата между изплатения размер на обезщетението и реално дължимия размер, на основание чл. 220, ал.
1 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, за сумата в размер на 81, 81 евро /осемдесет и едно евро и осемдесет и един евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 160 лева, представляваща законна лихва от 08.02.2025 г. до 10.03.2025 г. върху сумата в размер на 8 800 лева, като НЕДОПУСТИМИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за недопустимост на иска, с който се претендира обезщетение за оставане без работа по чл. 225 КТ за периода от 10.03.2025 г. до 08.06.2025 г. като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТМЕНЯ насроченото открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 11.10 часа, за което да бъдат уведомени страните по делото.
След влизане в законна сила на настоящото определение делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание и произнасяне по доказателствените искания с определение в закрито заседание.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото пред СГС с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5