Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 275 от 02.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 80/2024
Вид
Определение № 275
Подписан
02.08.2024
В сила
11.03.2026
Състав
Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.70 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000080 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248ал.1 ГПК.

С молба вх.№5782/4.VІІ.2024год. адв. П. К., като пълномощник на ищцата В. Г. К., ЕГН **********, моли съда за измени решение №209/23.V.2024год. по В.т.д.№80/2024год. на ПАС в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К.. Счита, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Съдът правилно и законосъобразно е присъдил адвокатски хонорар на адв. П. К. за процесуално представителство на ищцата пред въззивния и първоинстанционния съд на основание чл.38ал.2 ЗА, но счита, че неправилно е определил неговия размер. Сочи, че на 8.ХІ.2022год. са влезли в сила промените в Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В.т.д.№80/2024год. по описа на ПАС е приключило на 19.ІV.2024год., а решение е постановено на 23.V.2024год. Делото на първа инстанция е приключило на 12.Х.2023год., а решение е постановено на 3.ХІ.2023год. Т.е. при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид новите минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба№1/9.VІІ.2004год., които са в сила от 8.ХІ.2022год. Въззивният съд е увеличил размера на присъденото на В. К. обезщетение за неимуществени вреди с 42 000лв. В този случай минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде 4 812лв. с ДДС, а не 2 148лв. с ДДС, както е присъдено от въззивния съд. За първа инстанция е присъдено допълнително възнаграждение в размер на 1 558.80лв. с ДДС, освен присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3 637.20лв. с ДДС, а не 12 300лв. каквото е дължимото адвокатско възнаграждение за присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000лв.

1

В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК е подаден отговор на молбата по чл.248 ГПК вх.№6470/31.VІІ.2024год. от „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК ***, чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т., с възражение за нейната неоснователност. Сочи, че въззивният съд е уважил възражението на Г.ф. за прекомерност на дължимото минимално адвокатско възнаграждение по Наредба№1/9.VІІ.2004год., в сила от 8.ХІ.2022год., определено съгласно размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата В. К., като е определил адвокатско възнаграждение в размер на 2 148лв. с ДДС, съразмерно на уважения размер на въззивната и жалба от 42 000лв., и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1 558.80лв. с ДДС, към присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3 637.20лв. с ДДС, съразмерно на уважения размер на предявени иск от 140 000лв., което е под минимума на размерите по Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима, ако пълномощникът на ищцата адв. П. К. не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК. Ако такъв списък е представен, то молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Правилно и законосъобразно въззивният съд е намалил размера, на дължимото адвокатско възнаграждение, като се е ръководил и решението на СЕС по дело С-438/2022год Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, по което процесуалния представител на ищцата дори не се е явил, без да са събирани нови доказателства, което дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

Освен това се позовава на многобройна съдебна практика, съгласно която, размерът на минималните дължими разноски за оказаната безплатна правна помощ на ищеца се дължат съгласно разпоредбите на чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и към датата на сключване на договора за правна помощ, а той в настоящия случай е преди 8.ХІ.2022год.

Пловдивският апелативен съд счита, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице- пълномощник на жалбоподателя В. Г. К., ЕГН **********, в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и срещу подлежащ на изменение съдебен акт в частта му за разноските, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в сравнение с предходната правна уредба. В новия ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от предишния ГПК, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според новия ГПК- чл.80 ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция. В случая още с въззивната жалба пълномощникът на жалбоподателката В. К.- адв. П. К. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по 2 реда на чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищцата пред въззиввния съд, поради което списък на разноските по чл.80 ГПК не се представя допълнително.

В настоящия случай с постановеното решение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора през въззивната инстанция, се дължат разноски на адв. П. К., която е осъществила безплатна правна помощ и представителство на ищцата В. Г. К., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, в размер на 2 148лв. с ДДС, съразмерно на уважения размер на въззивната и жалба, както и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 3 637.20лв. с ДДС, с което е увеличено присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищцата пред първоинстанционния съд в размер на 5 196лв. с ДДС. Размера на адвокатското възнаграждение е определен от въззивния съд в намален размер, при съобразяване на направеното от жалбоподателя „Д.З.“ АД гр.С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено по действащата редакция на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год., решение С438/25.І.2024год. на Съда на ЕС и последвалите актове на ВКС, съгласно старата редакция на Наредбата и според фактическата и правна сложност на делото. Дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и от 8.ХІ.2022год., е в размер на 4 812лв. с ДДС, съразмерно на уважения размер на въззивната жалба от 42 000лв.. А въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П. К. на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищцата в размер на 2 148лв. с ДДС.

Съответно съразмерно на уважения размер на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 140 000лв., съгласно Наредба №1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и от 8.ХІ.2022год., е 12 300лв., докато съдът е присъдил 5 196лв. с ДДС.

Съдът счита за неоснователно искането на адв. П. К., като пълномощник на В. Г. К., за увеличаване на размера на присъдените адвокатски възнаграждения. С Решение на СЕС от 25.І.2024год. по дело С-438/2022год. по преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че чл.101 §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националния съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че националната уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък размер от минималния, определен с наредбата, приета от съсловна организация на адвокатите от ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъжда разноски в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед целта по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да 3 приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Ето защо нормата на чл.38ал.2 ЗА препращаща към Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което и не следва да се прилага. Определените размери на минималните адвокатски възнаграждения подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, видът на спора, количеството и сложността на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая с постановеното решение въззивният съд е изложил съображения защо следва да се присъдят адвокатски възнаграждения под определения минимум по Наредба№1/2004год., в редакцията и от 8.ХІ.2022год.

На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5782/4.VІІ.2024год. на адв. П.

К., като пълномощник на В. Г. К., ЕГН **********, да се измени решение №209/23.V.2024год. по В.т.д.№80/2024год. на ПАС в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К., оказала безплатна правна помощ и представителство на ищцата В. Г. К. пред въззивната и първата съдебни инстанции.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК- чл.248ал.3 ГПК!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4